20.05.2024

Големият залог и баланса на интересите

Постепенно през годините на залез на своята хегемония САЩ изпаднаха в крайност. Израел като част от втория фронт на войната е фанатизиран като властови елит в своята същност отдавна(да се прави разлика между народ и власт и в двата случая). Но при САЩ и НАТО това беше постепенен процес. Липсата на дългосрочна стратегия проличава дори при хаотичното вдигане на залозите.

Докато не достигнаха настоящата точка, при която нямат полезен ход. Има два варианта – да признаят загуба или постепенно да влязат с пълен залог, all in. И виждаме, че избора е във втората възможност, докато не се достигне връхната точка в напрежението. Те не могат и не искат да признаят загубата. Още през 2022г. спрямо Украинския фронт се започна първо с изпращането на каски, бронежилетки и медикаменти. Втората стъпка беше да се изпрати леко стрелково оръжие. След това последваха стари танкове и ракети с малък обсег. След това провала с танковете Ейбрамс. Докато не беше достигната точката на залог – самолети Ф16, базите и обученията в Румъния и Полша, позволяването на въздушен коридор за „обучения“ през България и т.н. В крайна сметка човешката цена беше платена от славянска кръв част от общ народ.

Избирането на втората опция – да влезеш с пълен залог, вместо да можеш да признаеш загуба, означава, че следващата стъпка в залозите сме ние. Затова бяхме подготвяни през последните години, това беше една от целите на ударното увеличение на техника и човешки състав. Това беше една от целите през последните два месеца в България да пристигнат или преминат множество влакови композиции с танкове и друга техника. В играта на залози Русия показа, че не блъфира, че това е въпрос на живот и смърт, игра с ясен край – победа или смърт. Единствената ръка в картите, която остана на НАТО е вектора от Балтика до Черно море. И напълно неадекватното поведение и неразбиране за мащаба на руската сериозност. Елиминирането на всякакъв официален контакт, включително на военно ниво, доведе до невъзжност правилно да се оценяват ситуациите.

Следващото вдигане на залог сме ние – Балтийските държави, Полша, Румъния и България. И се случва във време, в което държава няма, политическа класа няма, има антиелит, има изпълнители без гръбнак. Добре, че са народностните прояви на все още присъстващ здрав инстинкт.

Абсурдна, тотална шизофренност и неадекватност в арогантността на т.нар. Колективен Запад. Загубата си е загуба. С всеки месец тя ще става все по-мащабна.

Унгария вече официално взе завоя и това беше легитимирано от посещението на Си Дзинпин. А дори успява да запази и баланса на интересите със САЩ чрез официални прояви и гласувания. Полша вероятно ще си спомни своята история и какъв изход има всяка една подобна конфронтация. Дори е възможно да се договорят с Москва и да си вземат това, което смятат, че им се полага от бившата Украйна.

Вече нищо не е същото. Старият свят го няма, в момента се изгражда нов ред. Практическа и историческа неизбежност. Въпросът е в цената. А нас като държава ни интересува цената за България.

Големите в крайна сметка ще се разберат, цената ще се плаща от малките.

 

ПС: Настоящите парламентарни избори няма да решат нищо. Има нужда от взрив на системата, и това може да стане по два начина. Единият е ако последната институция, в която има останала представителна легитимност взриви системата. Иска се смелост. Има и добро международно приемане.

Или втория вариант – системата да бъде взривена от остатъчните народностни рефлекси, ако има такива.

Завоят може да бъде взет, все още. Има хора, които можем да го вземем с най-малки щети.

Станислав Бачев