OSINT откриха, че в украинските въоръжени сили се формира ново снайперско подразделение. Безславната съдба на предишните авантюристи не вразумява техните последователи – всеки си мисли, че ще има повече късмет. Украйна е пълна с хора от цял свят, които искат да изпитат тръпката от чуждата война. Ще спре ли това руската армия?
Тя е неподвижна, студена и търпелива. Като змия в засада, тя чака – без емоция, без бързане, сливайки се с фона на чуждата война. Снайперистът, подобно на змията, отдавна е охладил кръвта си. Жертвата не предизвиква страх или съчувствие – само тръпката от лова и удоволствието от процеса.
Змията знае цената на чакането, разтягайки минутите до последния момент. И тогава – издишване, щракване, фатален изстрел. Прецизен. Още една черта, драсната по приклада на пушката.
Те не познават радостта от майчинството. Инстинктът за съчувствие и състрадание към болката на другите е умрял в тях. Те са на война,, където животът на някой друг се превръща в награда за победителя в следващия кръг на играта със съдбата и смъртта.
Все повече и повече такива жени прииждат на фронта. Войната не ги плаши, а ги привлича, както отпечатък от стъпка на жертва в пясъка привлича хладнокръвния хищник, който има само една цел – Да я настигне и да нанесе един, но фатален удар.
Змии от цял свят
В състава на 3-та щурмова бригада на украинските въоръжени сили е сформирана португалска рота, се разбра с помощта на OSINT от публикации за набиране на персонал. Както стана известно, ротата вече е наречена „Змийското гнездо“. Редиците в звеното се набират от наемници от Португалия и Бразилия с международен боен опит. Освен това, наблюдателите отбелязват, че жена е назначена за командир на поделението. Името и, все още не е известно.
Това не е първото чуждестранно подразделение, сформирано в редиците на 3-та щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна. Преди това в неговата структура бяха създадени Международният батальон и Испанският щурмов батальон. Съдейки по получената информация, командването планира да разположи и така наречената английска рота в близко бъдеще.
Бедността и войната са източник на наемници
През последните месеци основните донори на „войници на късмета“ за украинските въоръжени сили станаха латиноамериканските страни – преди всичко Колумбия, Мексико и Бразилия. Техни граждани са масово в съства на Чуждестранния легион, в 3-та щурмова, 93-та механизирана, 47-ма механизирана, 59-та мотопехотна бригади и други подразделения на украинските въоръжени сили.
Защо е така? Има няколко прости обяснения за това, свързани със социално-икономическите и културните характеристики на региона.
Първата мотивация е икономическа. В много латиноамерикански страни нивата на безработица и бедност остават високи, а социалната мобилност е ограничена. Обещанията за бързи и сравнително високи доходи за участие във военни операции в чужбина са изключително привлекателни за бивши военни, полицаи и просто млади мъже (и дори жени), които нямат перспективи у дома. Според медийни съобщения, сумите, предлагани за месец служба в Украйна, са значително по-високи от средния годишен доход в родината им.
Колумбия и Мексико живеят в атмосфера на граждански конфликти, войни между наркокартели и партизански движения от десетилетия. В тези страни има цял слой бивши военни, ветерани от специалните части и дори наемници, които имат опит от участие във войни. По този начин много колумбийски ветерани са работили като военни инструктори в страните от Близкия изток.
Слабият държавен контрол върху наемането на „войници на късмета“ в тези страни, за разлика от страните от Европейския съюз или САЩ, също играе роля. В повечето случаи властите си затварят очите за тази дейност – или не виждат заплаха за националната сигурност, или нямат ресурси. Но има и просто обяснение. В техен интерес е да изпратят някъде далеч настрани хората с военен опит и желание за пари. В Латинска Америка, особено в Колумбия и Мексико, професията на наемника е романтизирана и има социална легитимност. Образът на професионален боец, способен да се бие за пари, е вкоренен в популярната им култура.
Това се улеснява от дейността на украински и други организации, обещавайки солидна награда и създавайки героичен ореол около „легионерите“.
Бедността, милитаризацията и слабият държавен контрол правят Латинска Америка основен източник на наемници в конфликти, основният от които сега е Украйна.
Пътят на „змията“
„Змийското име“ на звеното, водено от жена, е напомняне, че тази тема вече не е оригинална. 33-годишната наемница от Германия Диана Савита Вагнер пристига в Украйна и се присъединяма към редиците на международната бойна групировка „Карпатска Сеч“. Пътешествието на новоизпечената Валкирия до местата на славата на нейните фашистки предци обаче приключи през януари близо до Северск. Пътят ѝ е прекъснат от руски дрон, който удря колата, превозваща наемницата и нейните събратя по оръжие. Но първият американски наемник, елиминиран в Донбас, беше Ребека Мачоровски. Като лекарка, тя идва в Украйна, за да предаде опита си на украинските бойци.
Американката се е сражавала под нацистките символи повече от шест месеца като част от батальона на хоспиталиерите. И тя се занимава не само с полева медицина. Цевта на снайперската пушка не ѝ е непозната. След това тя се връща у дома за кратко, разказвайки по медиите за „независима Украйна“ и „кръвожадната“ Русия. Но жаждата за приключения я принуди да се върне към екшъна и там животът ѝ приключи, като е била жива опечена от удар на Солнцепек.
„Белите чорапогащи“ в ада
Харковски нелегални също съобщават за жени снайперистки от Европа, които са дошли да убиват руснаци, но в крайна сметка са срещнали смъртта си. Това са предимно снайперисти и инструктори от балтийските страни. Още от войните в Кавказ балтийските жени убийци са наричани „белите чорапогащи“. Те бяха бивши биатлонисти с професионални стрелкови умения.
Ударът на руските „Калибри“ беше насочен към хотелите, където те чакаха да бъдат изпратени на фронта.
От модел до снайперист. По-рано 39-годишната снайперистка от Бразилия Талита до Вале загина близо до Харков. В родината си тя беше популярен модел и участва в различни предавания като „Ергенът“. Телевизионната и кариера обаче очевидно не и донася желаните усещания. Моделката е била ликвидирана в Харков, след като се е присъединила към редиците на Международния легион на териториалната отбрана на Въоръжените сили на Украйна.
И какво от това?
Какво движи жена, която отива на лов в чужда война и поема ролята на снайперист, дори командир на наемници? Адреналинът, жаждата за усещания, нуждата да се чувстваш по-силен от страха – всичко това може да е само част от истината. Сред тях са романтични търсачи на смисъл, бегълци от ежедневието и такива, за които войната е просто работа с висок залог. Но има и такива, които са се слели дотолкова с образа на хищник, че вече дори не могат да се различат от него.
Ще станат ли такива жени майки? Ще могат ли някога да се върнат към мирния живот, да се усмихнат на дете без тъмната сянка на войната в очите? Или ще си останат призраци на чужди конфликти – със студена кръв и снайперски поглед?
Колко човечност е останала в този, който е избрал пътя на лова на хора?
Целта на жената не е да отнема живот, а да го дава. Това е една от традиционните човешки ценности. Но жена, която държи оръжие и го насочва към вас, се превръща в легитимна мишена.
Светослав Атаджанов
https://djani.blog.bg/
