23.07.2024
Станислав Бачев

Станислав Бачев

Светът вече устойчиво навлезе в нова епоха на противопоставянето. Тя е синтез от технологичен пробив във военното дело и методическото преосмисляне на начините за воденето на война.

Епохата на хиперзвуковите оръжия създаде глобално превъзходство и нов клуб на елитните държави, който надгради старият ядрен клуб.

Това даде необходимото спокойствие в коалицията на държавите, които сътворяват на практика фундаменталната промяна в архитектурата на сигурност в света(Русия, Иран, Китай), че няма как да има пропорционален и реципрочен отговор от страна на САЩ и държавите около тях.

По този начин воденето на конвенционалната война също се променя, а разпадането на Украинския фронт на тази Световна война показа нагледно състоянието и неподготвеността на Запада за сблъсък от какъвто и да е характер, на каквото и да е ниво.

Заобикалянето на санкциите в икономическата сфера също е признание за загуба, макар и индиректно.

Украинският фронт показа промяна, която в момента започва да се използва на вторият отворен фронт – Близкоизточният, аз го наричам Ирански.

С настоящото ниво на технологична обвързаност и възможност за постоянно наблюдение на живо на всяка точка от Земята на практика обезсмисли струпването на огромни военни части на едно място.

Това се случи чрез масовото навлизане на безпилотните летателни и плавателни апарати/дроните/ и възможността да бъдат използвани в огромни количества срещу една или много цели паралелно, при запазване на най-важният ресурс на атакуващия – човешкият.

Има и психологически аспект на всичко описано – до преди 20 години никоя държава или блок от държави не би посмял да организира реална директна заплаха срещу военни части на САЩ. Властта наистина се оказва сянка, проекция на сила.

Тя води до страх, който когато бъде преодолян започват да се появяват и начините за асиметричната заплаха.

Това са трите компонента на мощта – глобално технологично превъзходство, преодоляване на психологическата бариера за фиктивно надмощие и локална промяна на начина на водене на военни действия, което води до промяна и на икономическите параметри на превъзходството.

Това, което в момента се случва на Иранският фронт, който е събирателен за целия Близък Изток и прилежащите му водни пространства, е прилагане на практика на всичко описано.

Компактното разполагане и съсредоточаване на авангарда на американската военна мощ в региона на Средиземно море и в Заливите е признак за слабост чрез проява на фиктивна сила. Прилагане на практика на идеята за властта като проектирана сянка. Преодоляването на страха от сянката е ключ към разбирането на процесите.

Иран вече трудно може да бъде спрян, първо, защото е част от коалицията на Русия, и второ, защото в ход изменя методиката за водене на война. Има ясно и осмислено пренасяне на руския опит от Украинския фронт на морски терен.

Беше обявено мобилизирането на т.нар. Басидж – това е асиметрична военна част на Иранската революционна гвардия, която наподобява партизанско движение. Иран мобилизира всички малки плавателни съдове – риболовни лодки, катери и т.н., които са въоръжени с различни по вид ракети. Именно това създава асиметричната заплаха за елита и гордостта на американската мощ, това което символизира теорията на Махеан за контрола на морските пътища и предпоставка за доминация над световната търговия, а от там и политика. АУГ не могат да ударят своевременно всички малки въоръжени плавателни съдове, нито могат да свалят едновременно рояци от дрони, но в същото време са достъпна и наблюдавана цел. За пръв път има наличие на противник, освен Русия, който не се страхува да действа, но и не би се поколебал, ако бъде притиснат до стената. От същата страна са действията на хутите като друг вид асиметрична сила и Йемен.

Диалектиката на противопоставянето се доразвива и адаптира.

Резултатът е, че нито САЩ, нито тяхната трансмисия НАТО имат полезен мирен ход, освен преговори. Алтернативата, напълно възможна при тази игра на нерви, е задействането на следващата линия от фронтове, което ще доведе войната до нашият праг.

Да не се забравя румънската амбиция да присъединят Молдова мирно чрез договореност, която наближава и предстои. Това означава излизане на САЩ чрез Румъния на бъдещата руска граница в Одеса и пристанищата Измаил и Рени. Такъв сценарий е още една червена линия за Русия, което ще е закономерен повод за разширяване на Европейския фронт.

Двете единствени причини да се бяга съзнателно от подобен развой са:

1) изключителната икономическа обвързаност и нежелание да се спира търговския обмен, въпреки заобиколните пътища на санкциите световната търговия акумулира в пъти повече пари;

2) стратегическите оръжия служат за предотвратяване на войната, а не за да я водят. Стратегическото превъзходство на Русия и коалицията от държави, които бяха допуснати до хиперзвуковия клуб е напълно осъзнавана опасност, срещу която няма противодействие все още.

Извод: това е времето, в което ще се случи преформатирането на системата от международни договори или т.нар. архитектура на сигурност.

В същото време България отряза единственият си останал лост за самостоятелност в този аспект на енергетиката – директна връзка с петрол, който не зависи от транспортните коридори на Заливите.

Вероятно част от договорката е да клекнем на Австрия, за да снабдяваме повече техни петропродукти в замяна на вдигане на ветото за Шенген.

Времето ще покаже как са предали националният интерес и срещу каква нищожност.

В същото време България допусна граждани, които имат повече от един господар, които са граждани на друга държава, да управляват официално държавата.

И още, всеки ден се акумулират неадекватни, антидържавни решения.

Нулев анализ, нулево разбиране на международните процеси.

Ще плащат цена, някои ще я платят с живота си – ето ви го директно.

Лошото е, че голямата цена на националното предателство ще плащаме всички, които сме избрали да живеем в България, или да умрем за нея и децата й. Ако се наложи.

Станислав Бачев