23.07.2024

Има хора, които наподобяват на хора. Те имат наподобени мисли. Приличат на мисли, но не са мисли.

Много думи, много усмивки, малко логика, никаква мисъл, наподобени много изразителни средства, никакво изразяване.

Хора, обратното на оратори. Но прави впечатление, че оратори вече не ни трябват. Трябва ни реч, която не е реч.

Защо на върха виждаме хора, наподобяващи хора, които наподобяват мисли?

Защото ние наподобяваме граждани, които отиват на нещо, което наподобява избори и без никаква критичност слагаме такива хора най-отгоре.
Защо правим така? Защото въпреки отвратителната ни българска все-критичност ние сме ужасяващо безкритични – особено към злото, промъкващо се през нашия скепсис и взаимоомраза, хлъзгащо се покрай чужди модели, моди и влияния.

Ние наподобяваме граждани, наподобяваме избори и накрая получаваме наподобяващи на оратори не-оратори. Хора, правещи не просто лапсуси, а жестоки към нас глупци, социопати и дебили на отговорен пост, произведени парадоксално  от нашата претенция и несъмненост в нашата правота и висока менталност.

Прост пример – последните години по телевизията говорят само умни хора, някои дори говорят вярно. Повечето говорят умно, но лъжовно.

И на фона на най-крещящите и образовани умни столичани, хората от програмите на Дарик радио в събота, крем дьо ла крем на менталността, ние не излъчваме нагоре нищо повече от вербалността на Бойко и Кирчо.
Български парадокс.

Аз си го обяснявам простичко: умните тарикати побутват хлевоусти глупци напред и нагоре в политическата пирамида, надявайки се да ги съветват и да захлебват покрай тях. Умните не искат да са на фронта на битката за крадене на време и пари от нацията. Те са съветници.
Кой може да бъде съветван най-лесно?
Арогантният глупак и вербалния салатиер.

Ето ви потвърждение:
Само у нас може да видите социален антрополог, който прави комплименти на Борисов, но мисли за него като за трилобит.
Нарочно се изразявам така, за да ме разбере само социалният антрополог.

Опитвам се да обясня анти-селекцията у нас. 
Това по-горе, както и:
а). всеопрощението на всяка капитална грешка, все едно е обикновен лапсус, заедно с
б) едиповата патологична влюбеност към политиците, които ни разкатават майките и
в) технологичното повторение на лапсуси през медиите,  което ги прави търпими и даже значими…

… ни прави всички нас кисели хора, живеещи в Ацетилсалициловата долина. Тук избираем е само политикът, който умее да наподоби политико-подобно говорене, както псевдо-лекар, който  знае само името на аспирина, но някак ни смайва със своите фармацевтични знания.

Ние, дори и да знаем повече от него си мълчим и си го търпим.
Така ние живеем в киселината на абсурдните лидери и хитрите съветници, които са параван на едно убийство.
Убийството на България – ни повече, ни по-малко.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/