Има шанс изборите в Румъния да заприличат на бистришки футболен хепънинг. Тоест, Баце бие дузпи докато не вкара. Иначе казано – избори докато нашите не спечелят.
Добре, бе. Тези румънци нямат ли машинно гласуване? Да оставят хората да си гласуват както си искат и накрая прас два бутона и нещата се наместват. И така няма шок, ужас, недоразумения майдани, снайперисти, демократични олигофрени да се пенявят денонощно по телевизиите? И най-вече разревани девойки, които по цици бранят някакви ценности докато разнасят наръчи с рози и редят сърца по недружелюбните букурещки улици?
Тези румънци нямат ли избирателни комисии, че разни лелчета да минат с химикалките през протоколите накрая и да наместят истината в правилна посока?
Нямат ли цигани да напънат един евроромски вот? Виж как у нашенско това безотказно работи. Ако нямат ноу хау да свърнат насам. Ние имаме.
Нямат ли си социолози, които да ти подуят главата с пропагандните си лъжеизчисления. Пардон, такива си имат ама някак изолирано стоят. Бе, Сорос няма ли финансово перо за стиковане на изборните резултати?
Фактчекъри нямат ли, да им праснат по един декурзус в правилната посока. А тя е, че липсва контекст в целият ви живот на нелибералния клетник. Няма ли НПО-та, които да понатиснат тук и там. Къде с рамо къде с доларчета? Военно положение няма ли кой да обяви? Розови танкове пълни с влажнооки еднорози няма ли?
Румънците като че ли прозряха, че в тази тъй не весела международна ситуация пътят към запада минава през гробищата и там си остава. Банановден все по-трудно може да се превърне в Бананова Задушница. Демократичните лозунги някак рязко се сблъскаха с инстинкта за самосъхранение и като че ли губят. Тези, които ще пищят в момента по площадите също разбират от самосъхранение. Вярвайте ми, стане ли време за война до един ще се окажат дюстабанлии, екстремно потящи се, с алергии към храни (разбирай киноа), които не бива да ходят на фронта.
Така че румънския сценарий в момента звучи така: „Тези които няма да се бият в една бъдеща война са силно разтревожени от растящото нежелание на останалите им съграждани да умират за неща от които не само нямат полза, но и откровена вреда.“
Общо взето така стоят нещата и у нас, само че до войната ни делят не една, а две граници. Което не е особено много.
Емил Йотовски
