Бедни ми, бедни български пенсионере.
Добре знаем, че българските заплати са най-ниските в ЕС, че често съвременните работодатели плащат осигуровки на минимума, а останалото – в плик, и оттам – пенсиите са най-ниските в ЕС. Знаем също, че законите ни са добри почти колкото и европейските. Ала контролът е плачевен и очевидно няма сила на света, която да изсветли немалка част от икономическите дейности.
Дали това не е една от причините младите българи да търсят сигурността и кариерното израстване в чужбина, а не просто по-високата заплата?
Защо професия „социално слаб“ още съществува и дори се превръща в наследствена?
Конвергентната програма на Министерството на финансите обещава през 2027 г. минималната пенсия да доближи 700 лв., но колко левчета от тях ще изяде инфлацията?
Тук и сега нещата не изглеждат оптимистични за настоящите пенсионери.
Минималната пенсия поне с половин година изостава от прага на бедност и това поставя в нелеко финансово положение стотици хиляди възрастни и инвалиди, все потенциални бедняци.
На книга инфлацията била намалявала, казват, но защо ли някак си голяма част от българите нямат такова усещане? Защо български деца още чакат на събрани капачки, за да имат съвременно оборудвани линейки или отделения с модерна апаратура? Защо години, години чакахме въздушна линейка, докато по света са всекидневие? Защо трансплантация на орган все още е топ новина? Защо пенсионерите ни продължават да се отказват от лечение заради липса на достатъчно пари да си купят лекарствата?
Защо статистиката отбелязва, че през 2023 г. повече от четвърт от българските деца до 17 г. са в риск от бедност и, макар децата ни да намаляват, изложените на мизерия се увеличават? Защо малките ученици чакат да им подарят овехтели раници?
Защо всеки трети трудещ се е в категорията работещ беден?
Всички те, въпреки обещанията на анализите, след години ще се превърнат в бедни пенсионери.
Но на днешната власт комай й е по-важно да си скубе брадата в дълбок размисъл как да се докопа до повече власт, за да може да натъпче джобовете си с повече пари и имоти. Иначе, отиде ли предизборно при електората (защото за властта това не са хората, които й заработват заплатата, а електорат!), му сваля звезди дори посред бял ден, ала следизборно забравя кому се е клел да служи.
Аида Паникян
Дума
