Недялко Недялков
Без съмнение наведената сглобка иска да ни вкара във война с Русия.
В последните няколко дни провокациите ескалират – „процес“ срещу Путин, Никита Михалков и Чехов в Народния театър, погром над Руската църква, подписка за затваряне на Руския културно-информационен център.
Не съм нито русофил, нито русофоб.
От години изразявам публични позиции срещу авторитарния режим на Путин.
Не разбирам обаче защо трябва да воюваме с Русия, при положение че нямам спомен руската държава някога да е изявявала каквито и да е претенции към българската. Нито териториални, нито икономически, нито политически.
„Наша“ война ли ще е това?
Или на дементните страхливци от Белия дом, които си търсят изкупителна жертва и кой да се бие вместо тях?
Готов съм да воювам за отечеството, ако враг прекоси границите ни и заплаши суверенитета ни.
Но така…заради някой си клоун Зеленски…заради бандеровци…заради бизнеса на семейство Байдън…заради Майдана и Украйна, която дори не членува в ЕС и НАТО?! Ще ме прощавате.
Едно истерясало, фанатизирано, зависимо финансово от колониалния си господар малцинство, обладало властта и медийния естаблишмънт, разпалва война с Русия. Хората там са наши славянски братя, ние сме им подарили писмеността, езикът и културните ни традиции са общи, дължим им освобождението си от турско робство…
Защо, по дяволите, го правим? Каква е цената и готови ли сме да я платим? Ще пратим ли децата си на фронта? Ще оцелеем ли под бомбите? За колко време една руска ракета ще опустоши варненския залив? Вярваме ли си, че „вездесъщото“ НАТО ще си мръдне пръста за нас, или просто ще брои труповете и ще отвръща с гневни декларации и ноти?
Хубаво е да си отговорим на тези въпроси, докато анатемосваме „врага“, перчим се водевилно като глинени великани и се провикваме диванно-юнашки от фейсбука „Слава на Украйна!“ и „Смърт на рашките!“. Но смъртта и войната не са компютърна игра.
Недялко Недялков
