Слабото място в предложението на Борисов е положителната оценка за Сглобката и готовността тя да се повтори в същия и дори в разширен състав. И най-големият проблем там е ППДБ. От какво се състои този мечопор (знаете вица, няма да ви го казвам пак)? „Промяната“ не са проблем. Те са нещо като локва, която ще заеме формата на всяка дупка, в която се разлее, стига да има далавера и хубави постове за лидерите.
При тях единственият проблем е менталната цялост на Кирил Петков, но ако той изчезне и спре да се заяжда за глупости с когото му падне, ще си станат един съвсем приличен хамелеон. Чудя се дали ДСБ си заслужава изобщо да бъдат споменавани. Техният хоризонт се е конкретизирал единствено върху финалните акорди на Генерал Атанасовата политическа кариера, върху това като какъв ще се пенсионира. Виж, „Да, България!“ са проблем за всеки, който иска да мине за десен и консервативен, както иска Бойко Борисов.
„Да, България!“ са новата българска левица от маркузеански тип и главен конкурент на БСП в лявото пространство (каквото и да разправят иначе, за да мътят главите на хората), откъдето и проблемите на Столетница, освен от незабравимото лидерство на Корнелия Нинова. През последните години, като изключим твърдото електорално ядро, много хора гласуваха за ГЕРБ, защото са не толкова ЗА тях, колкото ПРОТИВ „Промяната“, виждайки в нея ново и непознато за страната ни политическо бедствие.
Казвайки, че е доволен от Сглобката и че би я повторил, Борисов рискува да отблъсне именно онези избиратели, които са ПРОТИВ „Промяната“. Но иначе предложението му е съвсем разумно, да не кажа – единственото възможно разумно предложение. Колкото и да му се ще на Радев до края на втория и абсолютно незаслужено подарен от „десните“ сили мандат, политическата ситуация в страната да е такава, като каквато я имаме, това не е добре за никого, даже и за него. Затова партиите трябва да седнат и да се разберат какво правят, за да има легитимно и отговорно правителство, ако щете дори само в името на далаверата. Защото покрай далаверата ще се свърши и друга работа.
В момента е застрашена самата парламентарно-партийна система. У партиите трябва да се прояви някакъв, макар и закърнял, инстинкт за самосъхранение, някаква остатъчна интелигентност, за да се погрижат за собственото си оцеляване.
Иван Стамболов-Сула
