Калина Андролова
Хареса ми как ръката за „здрависване“ на Свиленски увисва, докато вниманието на президента беше погълнато изцяло от получения обратно мандат. Мисля, че тази философска сцена изчерпва отношенията между президента и БСП.
Те са „увиснали“ отдавна в нищото. Поначало Свиленски и Румен Радев си имат „свои“ отношения, които Корнелия се опитваше некадърно да експлоатира и върти по някакъв особен начин, тласкайки никому неизвестния преди брака на Радев Свиленски… към върховни партийни постижения, активности и политически висоти.
Разбутването на междуличностната супа не се оказа сполучливо, тъкмо обратното. Както всичко, до което Корнелия се е докосвала някога. Тя наистина съсипа БСП с решаваща деинтелектуализирана грубост и ще довърши остатъците й в най-кратки срокове.
За паразитирането на Корнелия върху нещастните заблудени избиратели на БСП може да се говори много, но това няма да промени нищо. БСП във вида, който Корнелия ползва, не е нужна на съвременна България. БСП не само че не можа да даде отпор на безобразния погром на харвардците, ами подкрепи и участва в тази кочина, скована от външни фактори, в която много хора се оказаха „полезни идиоти“. Начело с човека, който оглави бунтовете срещу статуквото.
Ако Румен Радев не ревизира кочината на предишното управление, трябва да знае, че споделя отговорността за нанесените щети на държавата. Всеки греши, по-важно е да разбереш своите грешки и да научиш как да не ги повтаряш. Защото иначе се превръщаш в блато. Липсата на движение към по-добро е заблатяване на личната реалност.
Калина Андролова
