Когато душата огладнее, тя освирепява. Но „мъдрите“ велможи, които цял народ крепи над 35 години – богато платени и настанени в златни покои и палати, не се интересуват от това плачевно душевно състояние на българина. Един политик дори заяви, че не желае да се занимава с тая разбита държава.
Кой читав народ би търпял 240 тариката да ползват тристепенно меню за 6 лв., а ти, отруден българино, да сърбаш шкембе чорба за същите пари? Кой народ би позволил на същите тези – работили, неработили, да гушват всеки месец по 10 000 лв. заплата?
За 4 години ние правим тези милионери (с малки изключения), а българският пенсионер, работил 30, 40, 50 години, става бедняк, просяк или контейнероровещ?
За ситата част всеки миг е празник и разкош. Милиарди вървят годишно към 100 фамилии в България. Над половината български пенсионери са с минимална пенсия. Да не говорим за работещите бедни. Тези дни тази сита част реши, че Коледа не е празник за всички българи. Тя ще е за тези с пенсии до 526 лв. И как да им вярваш, като за периода от 2021 г. до днес са профукали 945 млн. лв. за избори за утоляване на властните си амбиции. Впрочем подобно „равноправие“ за хората може да допусне само български управник. Толкова да няма поне един мислещ за всички депутат.
Но равноправието е навсякъде. Дори в парламента „активните“, тоест зеещите, за щяло и нещяло получават толкова, колкото и тези, чийто глас България не е чула никога. Работещите бедни в България работят от сутрин до здрач за жълти стотинки. Нашите деца къщурките си не могат да стегнат и ремонтират, а други благоденстват.
Как много от тези 240 играчи влизат в парламента малоимотни и как се превръщат в милионери и земевладелци само за 4 г. Как се врат отново и отново в парламента.
Бих ги посъветвала (не че ще се променят) да прочетат приказката на Елин Пелин „Изворът“ и дано разберат как превърнаха България в подобие на държава. Мъдър човек е казал: „Ако един човек чувства болка, той е жив човек. Ако един човек чувства болката и на другите, той е човек в истинския смисъл!“.
За в. „Ретро“, В. Димитрова, заглавието е на Narod.bg
