Нека бъдем честни – политиците в България са крадливи, корумпирани, безскрупулни, но защо? Защото ние им позволяваме. Те не са някакви извънземни натрапници – ние ги избираме, търпим ги, преглъщаме всяка следваща кражба, всеки следващ скандал, всяко следващо унижение. Защо? Защото сме свикнали. Защото ни мързи. Защото винаги чакаме някой друг да ни „оправи“.
Живеем в блато, но никой не иска да се измъкне
Живеем в страна, където цените на основните стоки хвърчат, но хората не протестират – просто си затягат коланите и си мълчат. В държава, където от цяла Европа ни пращат най-некачествените храни, но никой не спира да купува, никой не настоява за по-добро. В общество, където държавната администрация е неефективна, корумпирана и мързелива, но всички просто кимат с глава и си плащат под масата, за да „не стане по-сложно“.
Ако утре правителството определи ден, в който целият български народ трябва да се яви в 8 сутринта на площада, за да бъде опростенчески прекаран, ще се наредят на опашка! Ще има дори скандали кой да мине пръв, за да не закъснее за работа. Така сме свикнали – да търпим, да свеждаме глава, да приемаме всяка гавра със стоическо спокойствие.
Селата умират, но това не интересува никого
Докато политиците се разправят дали ще ни приемат в Шенген и еврозоната, хиляди възрастни хора по селата не се вълнуват от това. Те просто искат да имат топъл хляб и спокойствие, а не всяка вечер да треперят дали някой ще влезе да ги пребие за 20 лева. Искат да живеят достойно, но вместо това са изоставени и забравени – от държавата, от обществото, от всички нас.
Събираме капачки, а властта кара лимузини
Какво правим ние? Организираме благотворителни кампании, събираме капачки, за да купим кувьози за болници, докато всяка една торба с лайна в парламента се вози в кола за стотици хиляди левове. Възмущаваме се, но не предприемаме нищо. Псуваме политиците пред телевизора, но когато дойде време за избори, отново избираме същите или просто не гласуваме.
Достатъчно! Време е българският народ да разбере, че никой няма да го оправи, освен самия той. Няма да дойде някой „спасител“, който да реши всичките ни проблеми. Никой отвън няма да ни даде силна икономика, качествено здравеопазване и справедливо правосъдие. Това е наша отговорност.
Как?
Да спрем да приемаме кражбите и корупцията като „нещо нормално“.
Да не гласуваме за хора, които вече са се доказали като мошеници.
Да протестираме, когато нещо не е наред, и да не спираме, докато не получим промяна.
Да изискваме качество – от храната, която купуваме, до услугите, за които плащаме.
Да се подкрепяме като общество, вместо да се делим и да се караме за дреболии
България не е обречена, но ако не променим мисленето си, ако продължим да търпим и да чакаме „доброто старо време“ да се върне, ще загинем като нация.
Л.С
