15.04.2024

Ивайло Георгиев

Веднъж и аз посрещах Нова година в Банско.

Не помня вече в коя механа при дедо еди – кой си. Много са дедовите кръчми там.

Но беше на централната улица.

Вътре обстановката – битова, яденето и пиенето не свършваха, сервитьорите неуморно отрупваха трапезите..

Два бяха само минусите. Живия оркестър свиреше тотална чалга, а малко преди полунощ влязох в тоалетната, а в нея повечето празнуващи вече повръщаха от напиване.

Точно в полунощ в 12 часа, като по команда атакуваха циганчета – сурвакарчета и взеха да шибат с дряновите шибалки .

Празнуващите, кьор – кьоркютюк пияни, се заклатушкаха да раздава пари наляво и надясно.

А аз си тръгнах за хотелчето. Офейках..

Семеен хотел.

Легнах си към 00,30 часа и сутринта на 1 януари се събудих рано.

Реших да закуся със шкембе чорба..

Обаче се оказа, че единствената врата за изход към улицата е заключена и всички спят..

Чудех се какво да правя.

Видях едно малко прозорче и се метнах през него навън. Не беше много високо, но може да съм се поотъркалял

И там навън , баш на улицата, знаете ли кой беше първия човек за 2017г., който срещнах – бившият финансов министър Пламен Орешарски 🙂

Орешарски ме гледа учудено, като изхвръкнах през прозорчето .

Както и да е..1 януари 2017 в Банско продължи с кукери и разни туристи – махмурлии..

Подир обед, приятели предложиха да ходим на сладкарница ..

Поръчахме си малка френска селска торта .

В сладкарницата сияеше и говорителката на времето от Нова тв – Никол Станкулова.

Известна красавица.

Всички зяпаха красавицата, аз гледах в краката си. Щото съм грозен и ме е срам да гледам красива жена..

Та както зяпам в земята, виждам портмоне.

Всичко това на 1 януари..

За миг се зачудих какво да правя..И сторих най – естественото , наведох се и го взех..

Вътре, пари и много карти. Банкови най – вече .

Помислих си – бряях, сънувам ли ?

И в същото време от дъното на сладкарницата се надигна млад мъж, дойде при мен и ми казва – ето мое ( на руски ).

Беше руски евреин, в смисъл рускоговорящ гражданин на Израел. Той не гледаше Станкулова, понеже не я познава коя е, и явно се е озъртал за портфейла си.

Отговорих му – като е твоето го вземай..

И му го дадох. Отдъхнах си.

Та годината ми тогава тръгна с финансов министър и с намерени еврейски пари, които обаче евреина си ги прибра на мига .

Ама продължи все така на пари. Абе много пари минаха през ръцете ми. Беше и първата година в Обзор.

Накрая нищо не остана .

Също като в първия ден на 2017 г. 🙂

из „Приказки от кооператива“

с Ивайло Йорданов