Вежди Рашидов
Едно към едно пред „24 часа“ прогоненият от ГЕРБ интелектуалец Вежди Рашидов. Той бе кенсълиран за една изпусната реплика пред неизключени микрофони в НС през август.
За подарената власт от ГЕРБ на Продължаваме Промяната:
„Да си подариш победата от изборите на едни случайни хора, за мен е далеч от компромис, а по-скоро е близо до класиката в предателството. Аз въпреки нежеланието ми, но като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ нямах правото да бъда извън общото решение. Това беше компромисът, който се наложи да направя в името на общото.“
За либерализма и джендър тероризма, за Ги Дьо Мопасан, Чосър и Дебора:
„Но да се приемат експресни закони в името на Истанбулската конвенция, ползвайки един – единствен случай на Дебора, вдигайки на крака организирани хора с много скъпи и хубави плакати, да се приемат нови закони при наличието на съществуващи, които не се прилагат – аз като човек, който не приема персонифицирането на насилието, не разбирам каква е разликата между насилието над жена, над дете, над мъж, над възрастни хора – нима останалото не е насилие? С джендърски текстове демографският проблем ще става все по-голям. По какъв начин ще бъде възпроизвеждането на човешкия вид, за мен е неясно. А всичко това е тъжно. Бог е създал мъжа и жената не да изпитват удоволствие, бъркайки си в ушите, а да може мъжът да опложда, а жената да износва възпроизведения човешки вид, за да има земя и бъдеще.
Деветдесет процента от българите добре разбират какво съм искал да кажа. На всеки му е ясно, че аз като човек имам две големи прекрасни внучки, прекрасна съпруга, прекрасна снаха, прекрасна дъщеря, прекрасни приятелки и приятели, че боготворя женското тяло и женската красота и като художник, и като човек. Трябва да е луд, за да си помисли някой, че аз бих адресирал тези думи към жените.
В този неформален частен разговор аз въобще не съм персонифицирал когото и да е. Извинението ми на човек с достойнство е пред тези, които биха могли да се припознаят.
А колкото до вулгарната дума, би било хубаво хората с големи претенции за интелигентност да разлистят речника на Найден Геров, защото няма друга българска дума, за да се определи една прослойка с разгулно поведение, която преследва порочни цели и печалби в живота. Както и днес нямаше да можем да четем с охота Ги дьо Мопасан, Кентърбърийските разкази, “Декамерон” и много друга литература със световна значимост.
А колкото до примера с американския режисьор Харви Уайнстийн – не е тайна, че много жени в Холивуд пътеки направиха към леглата на продуценти и режисьори, за да са днес известни и богати и след 15-ина години се сетиха за насилие, за да прикрият пошлите си икономически интереси. Бих се радвал, ако някой ми каже това как се нарича.
А онова, заради което аз не бих гласувал за въпросния закон, е това, че аз съм за основната клетка на обществото – българското семейство, а този закон, освен че беше закон за текстове от Истанбулската конвенция, той ще развали и много семейства, защото дава възможност за рекет, тъй като всичко в живота опира до битка за оцеляване и икономически интерес. За мен е тъжно една държава на 1300 години с наслоени хилядолетни културни пластове, богата история, днес да сервилничи и да приема за свои чужди закони, особено когато касае държави на 200 години с макдоналдска цивилизация и култура, възвишена до хотдога.“
