ВЕЩИЦАТА ЧАСТ І

Кое момиче не би желало да се срещне с истинска вещица, да овла¬дее магията, да бъде гледано с уважение и страхопо¬читание от своите приятелки? Кое момиче в мла¬достта си не се е чувствало онеправдано заради веко¬вете, когато жената е била потискана? Кое момиче не би сметнало, че това е най-добрият начин да си въз¬върне изгубената идентичност?

Град Престопанс в Шотлан¬дия. Там, позовавайки се на някакъв феодален закон, който още през следващия месец е бил премахнат, съдът в града публично оневини и реабилитира 81 жени (и техните котки), екзекутирани по обвинение в магьос¬ничество през XVI и XVII век. Според официалния говорител на лордовете на Престънгрейндж и Долфинстоун „тe би¬ли осъдени без никакво конкретно доказателство, само въз основа на показанията, дадени от свидетелите на обвинението, които твърдели, че усещат присъст¬вието на зли духове в тях“.

Няма смисъл отново да си припомняме всичките екс¬цесии на Инквизицията, с килиите за изтезания и кла¬дите, пламтящи от омраза и желание за мъст. Трудно е да се приеме – градът и четиринайсетият лорд на Престънгрейндж и Долфинстоун „прощават“ на брутално екзекутираните. Вече сме в XXI век, а потомците на истинските престъпници, на онези, които са погубили невинни хора, все още смятат, че е тяхно право да „проща¬ват“.

Нов лов на вещици започва да набира скорост. Този път оръжието не е вече кладата и нажеженото же¬лязо, а иронията и репресията. Всеки, който случай¬но открие в себе си някаква дарба и се осмели да покаже своите възможности, ще бъде приеман с не¬доверие. И обикновено съпругът, съпругата, бащата, синът, който и да било, вместо да се гордее с тази дар¬ба, накрая забранява тя да се споменава, да не би семейството да стане за присмех.

Съученичка и най-близка приятелка на съпругата ми живее вече от 55 години в Букурещ, след брак с румънец. Те е и кръстницата на нашия брак. Завършила е филология, работеше дълги години в националната им библиотека и направи докторат за вековните връзки на земите ни в Средновековието и по време на нашето Възраждане. Обяснимо, неколкократно сме били на гости и обикаляли заедно из Румъния и по тоталитарно и в демократичното ни време и под впечатление на видяното, особено в Трансилвания сме разговаряли за средновековните порядки там. Особено след посещението на страховития, отлично запазен средновековен замък Корвин в Хунедоара, с неговите подземия с килии за изтезания на враговета на феодалите, на еретици и вещици. С изложбата на ужасяващи уреди за изтезания, с положени за достоверност манекени в тях. Там в Трансилвания, във връзка с документален материал за вам¬пирите, разбрахме колко лесни за манипулиране са хората. Някои суеверия, колкото и да са абсурдни, остават да битуват във въображение¬то и накрая от тях се възползват хора без скрупули. Потвърдено е, че от година на година броят на посетителите расте. Всяко споменаване на мястото щяло да има положителен ефект за туризма, независимо дали се твърди, че замъкът не е същия и че Влад Дракула е историческа личност, която няма нищо общо с мита за него, или че всичко е плод на делириума на някакъв ирландски писател (Брам Стоукър), написал книга за него, който никога не е посещавал тези места.

Хората, които са отдадени на духовно търсене, не мислят, те искат резултати. Искат да се почувстват силни и да са далеч от безличната тълпа. Искат да бъ¬дат специални. А ето и най-лошото. Казват, че екстро-вертите са по-нещастни от интровертите. Тъкмо за да компенсират това, имат нужда да доказват на себе си, че са доволни, щастливи, че харесват живота си. Най-големият проблем е, ако е жена с дух от двай¬сет и втори век, а да е живяла в средновековието. И че позволява на хората да видят това. Дали си плаща? Без съмнение. Но ще плати много по-висока цена, ако би потиснала своята мощ.

Всеки търси съвършения учител. Ала учителите също са хора, макар ученията им понякога да са све¬щени. Но хората трудно възприемат това, че не бива да бъркат учителя с урока, ритуала с екстаза, човека, който им обяснява символа, със самия символ и не¬говата същност. Традицията е свързана със силите на живота, а не с хората, които я предават. Горко на онези, които си търсят пастири, вместо да жадуват свободата! Срещата с висшата енергия е постижима за всекиго, освен за хората, които пре¬хвърлят отговорностите си на другите. Времето ни на тази земя е свещено и трябва да използваме всеки миг. Значението на мистичното послание е напълно забраве¬но. Религиозните празници вече се използват за екскурзии, за да се отиде на плажа, в парка, или на ски. Вече няма ри¬туали и свещенодействия.

Когато търсят смисъла на живота си, или пътя на познанието, някои от жените, винаги се отъждествяват с някой от четирите класически архетипа.

ДЕВАТА (и тук не става дума за сексуалността) е онази, чието търсене се осъществява посредством пълната независимост. Всичко, което тя научава, е плод на способността й сама да посреща предизвика¬телствата.

МЪЧЕНИЦАТА открива в болката, в себеотдаването и страданието начин да опознае себе си.

СВЕТИЦАТА намира истинския смисъл на живота си в безграничната любов и в способността да се разда¬ва, без да иска нищо в замяна.

И най-накрая ВЕЩИЦАТА, която търси пълната на¬слада без ограничения и така оправдава съществува¬нето си.

Всички, които изпадат в транс или екстаз, губят връзка с реалността. Но не е така, физическият и духовният свят са едно. Можем да съзрем.

жрица, която раз¬бира силите на природата. По-тогно тя е човек, който поради простата причина, че няма какво да губи, или да очаква от живота, рискува повече от останалите и накрая се превърна в силата, която смята, че владее, че има ре¬лигиозно призвание.

Тя е много набожна и знаее наизуст евангелията. Но това е било едновременно благословия и проклятие. Разбира се, че вярва в ангели. Вярва дори, че ангелите разговарят с малките деца. Но, когато едно дете започне да има видения с възрастни хора, неща¬та се променят. Знаем историята за пастирчета, които твърдяха, че са видели жена в бяло и това е била Богородица. Но това е съ¬сипало живота им. Започват да ги преследват, очаквайки да правят чудеса, свещениците са превзбудени, селата се превръщат в места за поклонение, а бедните дечица завършват живота си в манастир.

Музиката е древна колкото човечеството. Предците ни, които са се местели от една пещера в друга, не са могли да носят много не¬ща със себе си, но според съвременната археология освен малкото храна в багажа им винаги имало и му¬зикален инструмент, обикновено барабан, раковина или дървена свирка. Музиката не само ни носи настроение, тя не е просто за развле¬чение. Музиката отива много отвъд това – тя е идео¬логия. Ние разбираме какъв е един човек според му¬зиката, която слуша. Всичко се движи. И всичко си има ритъм. А всичко, което се движи в ритъм, предизвиква някакъв звук, който в момента се случва тук и във всяко кътче по света. Предците ни са забелязали това явление, дока¬то са търсели начин да избягат от студа в пещерите си, че нещата се движат и предизвикват звук. Първите човешки същества може би отначало са се стреснали, а после са изпитали благовение. Разбрали са, че по този начин някаква по-висша сила общува с тях. Започнали са да подражават на звуци¬те и движенията край себе си с надеждата, че така би¬ха могли да влязат в контакт с висшата сила и така са се роди¬ли танцът и музиката.

Докато танцува, тя е свободна жена. По-¬точно духът и е свободен да пътува където си поже¬лае във времето и пространството, може да наблюда¬ва настоящето, да отгатва бъдещето, да се превърне в чиста енергия. Това и доставя огромна наслада, прави я щастлива по начин, който е отвъд познати¬те и неща, отвъд нещата, които и предстои да по¬знае. Какво означава думата „екстаз“? Идва от гръцки и означава да излезеш от себе си. Да пре¬караш целия ден извън себе си е да искаш прекалено много от тялото и душата си. Вярвате ли, че по¬средством танца можем да изпаднем в транс и да ви¬дим светлина? И че тази светлина е знак единствено за това дали сме щастливи, или не?

Минути след като музиката засвири, тя ста¬ва. Но онова, което виждаме в следващия миг, по-точно което всички виждат е една богиня, която се разкрива в цялото си величие, жрица, която призовава ангели¬те и демоните. Очите й са затворени и тя изглежда така, ся¬каш вече не знае коя е, къде се намира, какво търси на тоя свят. Сякаш се носи и призовава минало¬то, разкрива настоящето и предсказва бъде¬щето. Съчетава еротика и святост, порнография и същевременно открито боготворене и преклонение пред природата.

Зрителите се откъсват от света и влизат в непозна¬то измерение. Струнните и духовите инструменти престават да свирят. Остават само ударните. Тя танцува, сякаш не е там. Пот капе от лицето й, а босите й крака удрят силно по дървения под. Една жена ста¬ва и внимателно вързва кърпа на гърдите и врата й, тъй като нейната блуза всеки момент можи да се свлече от раменете. Но тя сякаш не забелязва, намирайки се в други светове, търсейки едва доловими¬те им граници с нашия, а те все не й се разкриват.

Хората започнаха да пляскат, за да следват ритъма, а тя танцува все по-бързо. Улавя енергията от дланите на хората, върти се около себе си, балансира в празното пространство и повлича всичко онова, което бедните смърт¬ни, трябва да поднесат на върховното божество.

Внезапно тя сприра и всички спират след нея, дори и ударните инструменти. Очите й все още са затво¬рени, но по лицето й се стичат сълзи. Вдига ръце към небето и извиква:

– Когато умра, погребете ме права, защото цял живот съм прекарала на колене! – Думите, които изрича в края на танца си, са стара циганска поговорка.

Новият свят е на Майката, която е дошла при нас заедно с Лю¬бовта, за да раздели небето и водата. Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината. Който е решил да се противопостави на про¬мените, ще се превърне в пепел. Проклети да са оне¬зи, които не танцуват и пречат на останалите да тан¬цуват! Искам всичко. Искам да съм дива и нежна. Ис¬кам да безпокоя съседите и после да ги успокоявам. Не искам жени в леглото си. Искам мъже, истински мъже. Които да ме обичат. Или да ме използват, няма значение. Любовта ми е по-го¬ляма от това. Искам да обичам свободно и да оставя хората край мен да постъпват по същия начин.

Когато решиш, че си последната мъченица на света, не се отдавай на самосъжаление. Не вярвай, че ти е зле. Нека Великата Майка завладее тялото и душата ти. Отдай й се посредством танца, тишината, или обикновените неща в живота. Всичко това представлява отдаване на почит, щом мисълта ни е насочена към настоящия момент. Не се опитвай да убеждаваш никого в нищо. Кога¬то не знаеш нещо, попитай другите или сама проучи въпроса. Но когато действаш, бъди като течаща ре¬ка – тиха и подвластна на по-висша енергия. Вярвай!

В даден момент от живота си бе решила да ста¬не светица. Възхвалявала е Господ посредством музи¬ката и движенията на тялото си.

Любовта не може да бъ¬де измерена, както може да бъде измерена дължината на пътя или височината на сградата.

Църквата се е съхранила, защото винаги е спаз¬вала строго догмите си. Ако се правели изключения, щяла е да рухне още през средновековието. Отчето не и дава свето причастие в храма, виждайки вещицата в нея.

. Защо не ми давате причастието? Не виждате ли, че ме унижавате пред всички? Не ми ли стига остана¬лото. – Това е гласът на ранено и унизено животно. – Проклето да е това място! – крещи гласът и. – Про¬клети да са всички, които никога не са се вслушали в думите на Христос и които са превърнали послание¬то му в постройка от камък. Защото Христос е казал: „Дойдете при мене всички страдащи и аз ще ви по¬могна.“ Мен ме боли, аз страдам, а не ми позволяват да отида при Него. Днес разбрах, че Църквата е пре¬върнала тези думи в „Елате при мен, които спазвате нашите закони, и оставете страдащите отвън! .Дойдете при мене всички страдащи и аз ще ви успокоя.“

А Исус навярно я е погледнал и е казал:

– Виж ме, дете мое, аз също съм отвън. От доста време не ми позволяват да вляза.

Тя е тръгнала по класиче¬ския път на една магьосница, която чрез своята инди¬видуалност търси контакт с горните и долните свето¬ве, но постига само разрушаването на собствения си живот – служи, отдава енергия, но никога не я полу¬чава обратно. Макар пътищата да са инди¬видуални, винаги съществува етап, когато хората се свързват, празнуват заедно, обсъждат трудностите си и се подготвят за Прераждането на Майката. Защото кон¬тактът с Божествената светлина е най-истинското не¬що, което едно човешко същество може да изпита, но дори и при това положение според традицията, която следваме, този контакт не може да бъде осъществен самостоятелно, понеже има години, векове на преследвания и ние сме научили много от тях.

Защото сме цигани, а според мнозина винаги сме изглежда¬ли прокълнати в очите на света? Обвиняват ни, че сме плод на връзката между жена и самия дявол. Каз¬ват, че човек от нашата раса е изковал пироните, с ко¬ито Христос е бил прикован към кръста, че майките трябва да внимават, когато наближават нашите кару¬ци, защото сме имали навика да крадем деца и да ги караме да ни робуват. Идваме от много да¬леч – едни казват, че от Индия, други твърдят, че ко¬рените ни са в Египет, но е факт, че носим миналото си така, сякаш се случва днес. И продължават да ни преследват.

Затова в хода на историята спрямо нас са били из¬вършени много злини. През средновековието са об¬винявали циганките, че са вещици и публично изгаряни, в продължение на векове. В немските съдилища не са приемали нашите показания. През цялата си история циганите от всчки възрасти, проникнали в западната половина на Европа, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и подлагани на наказания и мъчения – от каторга, убийства и до разпъване. С една дума – на тотален геноцид.

Когато нацизмът се развилня из Европа, аз вече бях роден. Видях как депортираха баща ми в концентрационен лагер в Полша. На дрехите му бя¬ха пришили унизителния знак – черния триъгълник. От петстотинте хиляди цигани, изпратени на катор¬жен труд в концентрационни лагери, оцеляха едва пет хиляди.

Но никой, абсолютно никой не иска да слуша то¬ва.

В този забравен район на Европа, където са решили да се установят повечето наши племена, нашата култура, религия и език бяха забранени до скоро. Ако попитате когото и да било от града какво му е мнението за циганите, без да се замисли, ще ви отго¬вори: „Всичките са крадци.“ Колкото и да се опитва¬ме да водим нормален живот, да изоставим вечното скитане и да живеем на места, където знаят кои сме, расизмът продължава. Децата ни са принудени да се¬дят на задните чинове в училище и не минава и сед¬мица, без да бъдат обидени от някого.

После пък се оплакват, че не отговаряме директно на въпросите, че се опитваме да се прикрием, че ни¬кога не говорим открито за произхода си. За какво да го правим? Всеки човек е в състояние да разпознае циганина и знае как да се „предпази“ от нашата „ло¬шотия“.

Когато се появи някоя учена жена, усмихва се и казва, че е част от нашата култура и раса, веднага заставам нащрек. Може да е пратена от Секуритате -тайната полиция на смахнатия диктатор, Вожда, Кар¬патския гений, Лидера. Казват, че са го осъдили и разстреляли, но аз все още не вярвам.

СЛЕДВА…

Светослав Атаджанов