Вещиците – те са навсякъде! Но не ги търсете в тъмни гори или върху метли, издигащи се към пълната луна. Не, съвременната вещица живее в двустаен апартамент, пие вино и яде ….печено, никога пържено, а заклинанията ѝ включват думи като „чурка“ и „никой няма да ми казва какво да правя “. И, разбира се, притежава черна котка. Не че това я прави по-могъща, но определено повишава шансовете ѝ за успех в …..фейсбук
Докато преди векове вещиците са забърквали отровни отвари днес правят рибена чорба с бира, предсказвали са съдбата чрез вътрешностите на животни, днешните вещици са по-заети с грижа за стайни растения, с кой съсед да воюват и търсене на точния тон на прашки в черно
Сега ще ви разкажем една приказка за Вещицата, Черната котка и Рибената чорба със бира
“ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА ИЛИ НЕВОЛНА“
В голям град в краен квартал и гъсто населен блок живееше вещицата Мара – жена със скромен дом, но огромна магическа сила. Всички в блока я уважаваха, но същевременно я избягваха. Мара не беше зловеща, но мистериозната й природа плашеше мнозина. Тя имаше черна котка на име Наско , която беше неотлъчно до нея и будеше любопитството на малкото смелчаци, които се приближаваха до дома й.
Наско не беше просто обикновена котка – тя беше стар приятел на Мара и говореше с нея на език, който само те разбираха. Вечерите прекарваха заедно, обсъждайки странни магически заклинания, но най-вече – плановете за предстоящото голямо събиране на приятелките на вещицата. Това беше една от редките нощи, когато блока оживяваше от смеха на могъщите жени, събрани да споделят магии и истории около големия казан с чорба
И тази нощ не беше изключение. Приятелките на Мара – Пена, Гюра и Вънда – пристигнаха с летящи метли и наметала, украсени с магически символи. Както обикновенно почнаха да обсъждат колко са лоши мъже и как никой не ги заслужавал, така вещиците се чувставаха по велики оправдавайки тишината в спалнята си, добрата за тях новина беше че откриха за какво още може да служи дръжката на метлата когато е намзана с лусион за тяло. Казанът, който Мара бе подготвила, вече бълбукаше със специална рибена чорба – рецепта, предавана през поколения вещици. Но тази чорба не беше обикновена – тайната й съставка беше бира, която придаваше на ястието невероятен аромат и вкус.
Събирайки се около огъня, приятелките й я поздравиха:
„Мара, тази рибена чорба мирише божествено! Какво си добавила този път?“ – попита Пена , като вдигна голяма дървена лъжица и я опита.
„Бира от тъмната страна на планините. Истинска магия на вкусовете,“ усмихна се Мара, докато Наско мъркаше доволно между краката й.
След първата глътка чорба, въздухът сякаш се изпълни с още повече магия. Бирата не само подхранваше магическата енергия на всяка вещица, но и засилваше вкуса на черната риба, хваната в най-дълбоките води на забравено море
„В тази чорба има нещо повече от риба и бира,“ намигна Гюра .
„Точно така. Добавих и малко лунен прах за допълнителен блясък,“ отвърна Мара с лукава усмивка.
„Чувствате ли как нощта е по-наситена тази вечер? Как магията е по-силна от всякога?“ – попита тя. Мара се усмихна:
„Това е рибената чорба с бира. Тя прави всичко по-магическо.“
Смехът на вещиците огласи общата тераса на блока докато
се наслаждаваха на вечерта.
Автор Стойчо
