Споря с много. Колко ще ми е полезно да мълча. Да бъда по-смирена в критиките и публикациите. Да изглеждам по-кротка, по-мила, по-възпитана. Да не казвам всичко, което мисля. Хората не харесвали такива, които били крайни. Нямало пари в тая работа, ми казват. Истината не се плаща, кой ще ти плати, че казваш истината? Кой ще ти отдаде дължимото, че си крайна и казваш това, което други не смеят?
Колко е лесно да пропълзиш в комфорта. И на мен ми е лесно, ако реша. Добра професия, работа, колко му е да замълча. И да, знам, че с мълчанието си ще стана по-добра, няма да бъда крайна, защото видиш ли, хората не харесват крайностите.
Но пък няма да съм аз. Мълчанието ми ще ме направи съучастник във всяка една несправедливост, която съм видяла и не съм казала за нея. Мълчанието ми ще ме направи престъпник пред съвестта ми. Да, за истината не се плаща хонорар. Но пък и истината няма цена. Съвестта няма цена. А предпочитам чистата съвест.
И се сещам за любим образ от литературата. Дон Кихот и неговите вятърни мелници, верният Санчо, верността към любимата, свободата и честта на върха на копието. Какъв би бил нашият свят без Дон Кихот? Без тези, които хората смятат за луди, но които се бият с чудовищата, дори на тълпата тези чудовища да изглеждат като вятърни мелници? Какъв би бил света без тези, за които свободата е най-важното нещо? Какъв би бил света без тези, за които свободата и честта са на първостепенно място, преди пиршествата и привилегиите?
Светът би бил по-мрачен. По-лъжовен. По-малко истински. Без Дон Кихот в битката с вятърните мелници и старомодните му разбирания за това да влезе в битка, за да защити любима, чест и свобода.
Светът има необходимост от Дон Кихот. И свободата на върха на копието….
Ще завърша с един цитат от романа „Дон Кихот де ла Манча“, на Мигел де Сервантес, който ме впечатли:
„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“
Елена Гунчева-Гривова
