06.02.2023

Вината не е във вашия телевизор.

Не, този път не беше радиото, този път ме връхлетя телевизора…

От няколко дни съм се заровила да преглеждам, подреждам и прочиствам архива си. А той е голям, дори огромен – хиляди прашни, понамачкани, пожълтели страници… Архив, който е запечатал повече от 50г. живот в бясно темпо…

А уж вече 30г. съм пенсионер?!

Всичко около мен е в папки, листа, вестници и какви ли не други хартийки, изрезки, телеграми, писма и картички, списания, книги… /за хилядите фотографии не иде реч/ .

До мен е камината и дърва почти не слагам…

Изнервих се от многото работа, прах, безпорядък и най-вече от това, че не му виждам края, защото една голяма част от чудото, наречено архив, е в София, а съвсем малка /от двадесет години/ из разни компютри…

– Боже, рекох си, колко изгубено време… Колко нерви и безценна енергия… Изнервих се и защото прозрях каква огромна част от живота си съм пропиляла в… какво ли не…

Към осем и нещо, си казах „стоп“ и пуснах телевизора.

Пиех си кафето, слушах с половин ухо и всичко някак си се плъзгаше покрай уморения ми мозък, докато не чух, че мръсникът му Ковид, с няколко бързи прераждания, пак ни заплашва и ние на всяка, ама на всяка цена, трябва да си сложим четвъртата – бустерна, защото цивилизования – евроатлантически електорат, вече е на пета и става все по-безсмъртен. /това последното е от мен/… Но, когато чух, че ваксинираните пренасят заразата – кипнах…

– Ами да ги затворят, казах си – ами, тях трябва да карантинират, защото как иначе ще се запазят несведующите, неваксинирани? /дето Царството небесно било тяхно / По какво ще разберат, че оня с ваксината ги разболява?

И тъкмо да насоча вниманието си, отново към архива, в стаята влезе Надежда, така се казва гостенката ми.

-Наде – казвам аз- Ковида пак идва… А тя много спонтанно ме попита – Защо, свърши ли войната?!

Да е свършила войната?! Преди рецесията?

Помислих си – какво ли не бих дала и направила, само да свърши войната.

И всички войни да свършат.

Най-малко – веднага бих си сложила всички възможни бустери. Наведнъж!… И завинаги!

Не, Надето не се занимава с политика, но истината, скрита в подсъзнанието, спонтанно изскочи и ме накара да се загледам по- внимателно в екрана…

Появиха се „спасителите“- най-напред кандидат-кметът за София.

Като го слушах, рекох си – добре, че съм в Трудовец.

След това цяла армияна спасители на световния мир, на България, на бедния ни народец…

Редуваха се един след друг, кой от кой по-сладкодумен, кой от кой по-щедър, отвориха фабриките за илюзии и като захвърчаха едни обещания, едни компенсации, едни благини и все за народа – от екрана потече мед и масло…..

Е, появи се и един, с малко странен вид, но каза истината – България за света е с шапка- невидимка… Можели седемте влъхви, само с един подпис да се споразумеят и да ни оправят, ама им липсвали топки?!

Е, как без топки, бе джанъм? И то – два пъти го повтори.

Ами така, както евроатлантиците ни водят, като мечки за носа и без топки!!!

Затворих телевизора, отворих компютъра и се задълбочих в прозренията и откровенията на неолибералната, свръх интелигентна, евроатлантическа върхушка, която загрижена за последиците от все повече застрашаващата ни хомо-популация, настоява най-после да приемем, като узаконим педофилията?!!…

И защото педофилията, също била от природата и помагала за намаляването на популацията.

И най-вече, защото точно педофилите, овреме ще видят сметките на „То“-то /евентуално, ако у някое са останали топки./

В защита на гражданските права на горките подтиснати и „… живеещи във вечен стрес педофили…“, са явява самият Клаус Шваб, известният психолог Джеси Беринг, авторитети, като „Ню Йорк Таймс, ББC, CNN…

В този ред на мисли, защо да не помогнем на нашите умни и красиви /епилирани, соанирани и без това без топки – таткови и мамини../ първи в света, да предложат и узаконят, търпимост и толерантност, не само към педофилите, а като по-продуктивни и към серийните убийци!!! То и това си е от природата.

Представям си как тогава от България ще смъкнат шапката – невидимка, ще се прочуе, ще блесне със истинската си красота… Покрай нея и „То“ /в множествено число/…

Българинът и без друго мрази дъртаците /щот всички са комуняги, лакоми и алчни/ и вместо да ги мъчи и с ченгели да ги влачи по бунищата, пък да ги чака да измрат от студ и глад, като губи ценно време – краде, /защото това е научило/ една картечница от руснаците и право в целта!…

Бързо, лесно, законно и по-евтино, от приетата вече в Канада, евтаназия, за нехаресващите земния си живот бедняци…

И по-важно – без угризения! С гордост! Защото вече ще е видимо на снимката – как лъска трандафора на хуманния евроатлантически хайлайф…

„То“ /мн.ч./ ще спаси планетата и запази за бъдещето умния и красив милиард…

„То“ най-после, благосклонно ще бъде потупано по главицата, защото самоотстранило топките си, /не аз, каза го колегата му по телевизията/ няма да възпроизвежда идиотизма – български…

Изводът – пийте си ракийката, приятели.

Не си губете времето.

Не пускайте радио и телевизия, не влизайте в интернет, не протестирайте, не мърдайте, за да не им доставяте удоволствие…

Помните ли оня мръснишки виц? /от времето на комунизма/

Нешка Робева