Отказвате да ме чуете, но горчиво ще съжалявате.
Никога не съм вярвал, че хора с десни убеждения ще се облегнат на милиционерско-бандитската обществена прослойка родена от прехода. И ще продадат душите си за стотинки!
Само ако можеха да присъстват за минути на места до които те нямат достъп и да чуят с ушите си какво говорят за тях, щяха да се самоубият.
Гледам Надежда Михайлова /Нейнски/, Иван Костов и прочее имена от демократичния разказ, които станаха нарицателни политически имена.
Не заради политиката, както се оправдават, а заради черните души, които носят. Всички видяхте как лесно прегърнаха милиционерско-бандитския потенциал без да им мигне окото за каквото да било.
От тях останаха само ехото на обещанията за нормален живот в България и алчността.
Безумната им алчност и жажда за власт!
Всеки човек е лист от историята на човечеството.
Но не онзи, който сам е написал, а такъв, който никого няма да напише докато е жив.
На тази трагична история аз бях свидетел и съдия, но никога съучастник.
Не защото не исках да вкуся Справедливост, а защото разбрах, че тя не идва от хората. Последните презират истината, всеки ден я убиват и я заличават с всички възможни средства. Подлецът е сляп за всяка истина и зрящ за всяка лъжа.
