15.04.2024

Ефрем Чучков – Уикипедия

ДО: г-н Румен Радев, президент на Република България

Министерския съвет на Република България

Българската академия на науките

Комисията по културата и медиите при Народното събрание на Р. България

Министерството на отбраната на Р. България

Министерството на образованието и науката на Р. България

Министерството на културата на Р. България

ОТ: Българската национална комисия по военна история, член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, и учените и обществениците, участващи в Тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (27.IХ.2023 г., София, Централен военен клуб)

Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков (21.ХI.1870 – 1.Х.1923)

Уважаеми господин президент на Република България,

Уважаеми ръководители и представители на български държавни институции,

Роденият в Щип Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония, днес е почти забравен у нас, за разлика от Република Северна Македония, където го прославят като „национален герой”, „велик македонец” и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение”. Това е злоупотреба с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който винаги е обявявал себе си за българин, борил се е за българската кауза и е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име, като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност.

У нас обаче Ефрем Чучков не е достатъчно популяризиран, името му отсъства от учебниците по история, няма и паметник. В София една улица носи неговото име, но на въпроса кой е той, при проведена анкета на случаен принцип никой от анкетираните не е могъл да отговори.

Във връзка със 100-годишнината от смъртта на героя на България Ефрем Чучков, обръщаме се към вас с призив да предприемете необходимите мерки за осъществяване на следните инициативи:

  • възобновяване съобщаването на името на Ефрем Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за загиналите герои на България (както беше преди години), коригирайки по този начин един административен пропуск, датиращ от 90-те години на ХХ век;
  • включване в българските учебници по история на информация за революционното дело на Ефрем Чучков;
  • осъществяване на медийни и информационни начинания на национално равнище за повишаване на обществената осведоменост относно революционното дело на Ефрем Чучков;
  • институционална подкрепа на инициативата за изработване и откриване на паметник на Ефрем Чучков в София.

Прилагаме историческа справка за живота и делото на Ефрем Чучков, съставена от неговия пряк потомък Явор Чучков, известен български журналист и преводач.

С уважение, от името на Българската национална комисия по военна история и участниците в тържествената научна конференция:

професор д-р, полковник о.з. Димитър Минчев, председател на Българската национална комисия по военна история

професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, научен секретар на Българската национална комисия по военна история

София, 27 септември 2023 година

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА

БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЙВОДА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ

Ефрем Чучков, известен като „Практикът на Организацията” и „Дясната ръка на Гоце Делчев”, е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО до смъртта си през 1923 година. Бил е и прославеният войвода, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12-ти април 1898 година) първата чета на практически създадения от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на ВМОРО.

В края на ХIХ век и в началото на ХХ век понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг”) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на днешна България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били основните двигатели на революционната дейност на Организацията.

От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.

Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „един от най-големите врагове на Империята” и „най-издирваният български комита в Македония”.

След Младотурския преврат през 1908 година, Ефрем Чучков нарича обещанията на младотурците за реформи в Османската империя „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство” и успява, в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. Една година след „реформите” управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно” ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.

Ефрем Чучков е и освободителят от османско робство на Щип, Кочани и Щипската област през Балканската война, пленявайки стотици турски войници. През октомври 1912 година Чучков установява там импровизирана форма на българска власт. Симулирайки с четата си и присъединилите се към нея местни доброволци присъствие на българска войска, той успява да заблуди приближаващата се сръбска армия и да спре настъплението й. Така, благодарение на него Щип остава почти цяла година български. През Първата световна война той е бил български управител на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война (до 25 юни 1913 година).

По-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков възстановяват Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името ВМРО. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и до смъртта си продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия.

Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919 – 1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата на Ефрем Чучков е разбита и почти унищожена след поредица от неравни битки (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.

Бидейки революционер-практик, отдаден на нелегалната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските” борби и от „светлината на прожекторите”. В спомените си, съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело” и „най-действеният труженик на Организацията”. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония.

(За повече информация, вж. доклад за Ефрем Чучков, изнесен на Юбилейната научна конференция (19.IХ.2022 г., София, Централен военен клуб) по случай 110-годишнината от Балканската война.)

БНКВИ, София, 27 септември 2023 година

Явор Чучков