Интервю на Златина Кралева, адвокат от Бургаската адвокатска колегия, общественик, радетел за силно развито гражданско общество
Кои са опасностите на човек по жизнения и духовния път? Каква е разликата между двата пътя и дали всеки човек върви освен по житейския и по духовен път?
Житейският път е и духовен, независимо дали го осъзнаваме. Всяко наше решение и действие е пряко или косвено свързано с Душата. Разбира се, осъзнаването на духовното би ни дало повече надежда и упование във Вечността, някаква вяра за безсмъртието на Душата. В чисто битов аспект, битието е в състояние на несъществуване, тъй като е не само смешно кратко на фона на историята и безкрайността, но е и незабележимо, дори липсващо спрямо космическите измерения.
2. Зависи ли тръгването по духовния път от кармично посяване в предишния живот?
Ако действително има предишен живот в това измерение, то логично би трябвало да има и такава зависимост, тъй като само в едно физическо битие е невъзможно да се осъзнае мястото и значението ни тук, нито да се завърши каквото и да било духовно израстване.
3. Единствено страданието ли е, което учи?
Има твърде много примери, че именно страданието е един от основните ни учители. Страданието ни изважда от обикновеното, типичното, стандартното, общоприетото, разделя ни от възприятията за предначертано и допустимо неизбежното във физическият свят. Много писатели, учени, художници, хора търсещи и стремящи се да осъзная къде са попаднали и какво всъщност правят на тази планета, са си дали някакви отговори именно чрез страданието. То е едновременно катарзис и нов ориентир, най-силното
затваряне на досегашна житейска врата и отваряне на нова. Страданието ни измъква от тривиалното и нехайното, от неосъзнатото пропиляване на твърде ограниченото ни физическо време, тоест, то ни преструктурира от безвремие към осъзнатост, от летаргия към действие.
Кои са изпитанията по духовния път?
За всеки оновните изпитания са различни по степен и приоритет, поне според мен. Преди всичко, което би трябвало и да е обединително, е преосмислянето на материалното и поставено на втори план, или изобщо пренебрегнато, което неизбежно от своя страна води и до изпитания в живота, който на планетата е твърде материален. Следавателно, основното изпитание е ограничаването на материалното и на влиянието на материята като цяло, един много сложен момент в осъзнаването, тъй
като материята се свива и рано или късно нивата ѝ преминават в духовни, поемайки по един обратен път към т.нар. „сакрална геометрия”. Ако човек преодолее материалното влияние, възможността да „види” посоката на душата след смъртта е твърде по-вероятна. Но едно от най-важните условия е осъзнаването на смъртта на тялото, а смъртта е най-сигурното нещо в живота.
4. Как да разберем, че сме се качили на духовния път, че смена него?
Според мен, когато започнем да изпитваме любов към всичко, което е Божие творение, когато се усмихваме, помагаме, когато сме толерантни и се радваме на всеки миг.
5. Как да разпознаваме застоя в развитието ни и кои са средствата за справяне с него, как и по какво да го разпознаем?
Когато почувстваме траен гняв, агресия, противопоставяне на себе си и на околните, когато станем прекалено критични и отхвърляме различията, чуждото мнение, когато изпитваме завист, а не радост от постиженията на хората. Относно средставата за справяне – осъзнаване и смирение, милост и благородство.
6. Кои са нивата на съзнание и как да работим с всяко едно от тях?
Нашите души са твърде сложни, те не са просто двойствени, а тройствени и т.н. Човекът е твърде сложно същество, което е закодирано с егоцентризъм. Първото и най-важно ниво на съзнание е това, когато преодолеем егото си. Успеем ли да го направим, следващите нива, независимо от своята сложност и структура, ще бъдат лесни за възприятие през призмата на всяка отделна личност, а съответно и в цялата палитра на общата духовност. Тоест, поне според мен, тук няма общи правила, а по-скоро цветове, с които душите ни да порисуват няколко щрихи за астрала, вземайки от общочовешката палитра, преди да се потопят поотделно в него, за да се влеят отново в общото.
7. Има ли комфорт на духовния път и в какво се изразява той?
Да, има комфорт, когато всеки е щастлив с това, което прави, независимо от професия, от реализация и място под слънцето. Всяка една човешка дейност, когато е извършвана в полза на доброто, на щастието и единението, е комфорт по духовния път.
8. Какво според Вас е смирението и как да го постигнем?
На първо време, смирението е форма на отказ от самия себе в полза на друг и останалите. Тоест, това е осъзнаване, че нито един човек не е център на света и от него не зависи еволюцията в самостоятелната му същност сред нея. Смирението е много силна енергия и поради това твърде трудно се усвоява. За да бъдем смирени, първо е необходимо абсолютно преодоляване на егото, но за да има подобно преодоляване, човек трябва да изпитва сигурност в културно-битовата среда, където е пападнал. В този контекст, енергията на смирението е освен огромна, но тя се движи в сложни маршрути, които от един момент водят към отшелничество. Но, доколкото си спомням, Бекет бе написал: „Където и да се дене човек, винаги ще се намери някой, който да му досажда”. А Сартр е написал: „Адът – това са другите”. Следователно, отшелничество може да се осъществи единствено в т.нар. „килия на отшелник”, каквито са съществували масово преди хилядолетия, но вече са почти изчезнали. Според мен, истински смирен може да бъде единствено човек в състояние на отшелник. Ето защо пълното смирение е твърде рядко състояние, но ако успеем да се смирим до някаква по-голяма степен и да преодолеем в същата степен егото си, това би било огромно постижение за душите ни.
9. Бихте ли разтълкували символитеката и смисъла на 18 аркан?
18 Аркан е нещо като матрицата на съдбата, някаква форма на Акаша под светлината на Луната и ето защо е твърде трудно да се тълкува. Това е едно неравновесие между изпитанията в живота и постоянните изкушения, които пречат на осъзнаването причините на изпитанията. Всичко това поражда страх от бъдещето, от опасната сива зона на несигурността, от бездната на неизвестното, която винаги е била повод за тревога пред душата. Тази тревога поражда много въпроси, свързани с несигурността, човек се пита кой е и какво всъщност прави тук. Тъй като няма задоволителни отговори, той започва да ги търси от „висшите сили”, от духовни нива, които интуитивно усеща някъде високо над себе си, но трансцендентен свят. Всъщност, осъзнаването на трансцендентното и „веригата на безкрайното” е една голяма крача към Бог, според мен. С две думи, 18 Аркан е крачката към новаторството, към коренната промяна под енергията на Луната, но напълно естествено, тази крачка е придружена със силна тревога. В този нюанс на противоречие и страх, човек би следвало да се осланя на интуицията, тъй като Луната е силна енергия към
духовността.
10Какво означама етерно втвърдяване и как да се предпазим от него?
Етерното втърдяване означава свиване на вибрацията (дух-душа) към посока на материята и материалното, нещо, което се случва с всеки един от нас в един или друг етап от битието. То е следствие на нашите инстинкти за самосъхранение, доминации, егоизми и най-вече илюзии (вечност, притежание, власт, уникалност, всезнание). Материята е като буца пръст (т.нар. „първоначален взрив”), хвърлена в един безкраен океан (вакуум), което е буквално проява на нещото в нищото, вероятно грешка в трансцендентното.
Времето и пространството са ограничени за тази „буца пръст”, тя се развива и разтегля до определени параметри, след което, поради изчерпване на енергията на „хвърлянето”, започва отново да се свива и поема натам, откъдето е дошла. Тоест, етерното втърдяване е нещо временно, но едва ли бихме могли да се предпазим, тъй като съществуваме в ниво, където доминира материята.
Има ли вече в България достатъчно количество т.н. “ критична маса „, която да изведе цялото ни общество на ново духовно ниво, да го оттласне от настоящото положение?
Твърде труден въпрос. Мисля, че днес много от младите хора са изключително интелигентни, образовани, начетени, търсещи, талантливи. Това ми дава вяра, че е възможно вече да съществува подобна „критична маса”, но да видим…
Стоян Иванов Динков е български геополитик, писател и художник, син на поета Иван Динков.
Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател (2003 г.) и съучредител на Центъра за стратегии и анализи (2008 г.). Член е на редакционната колегия на вестник ”Пулс” и на списание „Българска лира“. Председател е на партия „Зелена България“ в периода 2007 – 2008 година, председател на Политическия съвет на „Зелена партия – Българските зелени“ през 2008 – 2009 г. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Съосновател на някои вестници като „Литературен магазин“, „Ранобудник“ и др. Автор на книгите „Гримаси“, „Свлачища“, „Приказка за вечността“, „Османо-римска империя, българи и тюрки“, „Туран – от скитите и хуните до тюрките и българите“, „Исус Христос – Земното име на Дявола“, „Траки и кимерийци“ и др. Негови текстове са превеждани на английски, турски, румънски, португалски език и адаптирани на македонска литературна норма.
