Като сме безделници, да не сме без празници…
Наредиха се близо десет дни на опашката на почивното разложение
Красиво е, празнично е. Наредиха се близо десет дни на опашката на почивното разложение, така типично за българина. Опитвам се да работя, да правя неща, да свърша нещо преди всичко да се изнесе и хоп – ами той, колегата, ще се върне след празниците. Бива ли, бе хора, такова празнуване, такава небивалица от липса на срам.
Правилно казват някои онлайн зевзеци да вземем да съединим великденските с коледните празници. И без това между тях е лятото, за какво да се потим, като може я в Гърция, я в Испания, а от там, зер, и до нашенското море може да отидем. И да се върнем ни лук яли, ни лук мирисали в края на ноември да се подпишем за заплатата.
Не зная какво е толкова милото в това мързелуване, плюскане и пукница, че да пренебрегнеш служебните си и най-вече човешки качества. А именно – да се развиваш, да допринасяш за обществото за семейството си и ако щете – на по-духовно ниво, за израстването на Вселената.
Мислите ли, че е богоугодно всичко това и докъде смятате, че ви води? Това ли е примерът за децата ви, за обществото ни… И откъде, санким, имате пари за цялото това великденско развлечение, път, хотели, плюскане и пиене… Доколкото помня – нашенци само се оплакват от недоимък, от бедност. Само искат. А за работа, ако може леко встрани.
Тъпо ми е, защото не смятам, че съотношението работа-почивка трябва да е точно такова. И да е ощетен някой в стремежите ви за тази ваканционна заблуда. Помня когато бях ватман при комунизма. Работих във всички почивни дни, Нова година, 9-ти септември, каквото се сетите и да, намирах това за пичовско, за мъжкарско, за нещо което трябва да правя в този момент. А празнуването, ако питате мен, е състояние на духа, на мислите, на онова празнично присветване, че ти си на поста си, на вахтата на своя дълг и че да почиваш може в онези 14 дни годишно, които ни се полагаха. И да, връщах се с тройна надница и си заделях за необходимостите, които имах. И пак да кажа, правичката – имаше ефект от това трудолюбие и пестене. И не съм си палил цигарата със столевки, както някои правеха, не че съм пушил някога, всъщност.
Та чудя се, как точно се забавляват онези, съединили почивката си от петък до петък. Направо си е един Разпети петък, по-скоро Разпищолен петък, какъвто не искам да си представям. Доволни ли сте, щастливи ли сте… Като сме безделници, да не сме без празници, както казва народът…
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
