Преди повече от десетилетие Израел започна да осъзнава, че окупирането на Газа чрез обсада може да бъде в негова полза. Той започна да трансформира малкия крайбрежен анклав в ценен портфейл в играта на международната политика на власт.
Малката ивица земя, заобикаляща източното средиземноморско крайбрежие, се превърна в смесица от тестова площадка и витрина. Израел може да използва Ивицата Газа, за да разработи всякакви нови технологии и стратегии, свързани с нарастващата индустрия за национална сигурност на Запада, тъй като служителите там стават все по-загрижени за вътрешните вълнения, наричани популизъм.
Обсадата на 2,3 милиона палестинци в Газа, наложена от Израел през 2007 г., след като Хамас бе избран да управлява анклава, даде възможност за всякакви експерименти.
Какъв е най-добрият начин за контрол на населението?
Какви ограничения могат да бъдат поставени върху изхранването и начина им на живот? Как могат да бъдат вербувани мрежи от информатори и сътрудници отвън? Какво въздействие имаха нахлуванията и повторните бомбардировки върху социалните и политически отношения? И в крайна сметка, как могат жителите на Газа да бъдат укротени и да се предотврати въстание?
Това включваше системи за прихващане на ракети, бетонни стени с електронни сензори, системи за наблюдение, дронове, системи за лицево разпознаване, автоматизирани артилерийски кули и много други. Всичко е тествано в реални ситуации в Газа.
Днес репутацията на Израел понесе сериозен удар от факта, че палестинците успяха да заобиколят тази инфраструктура за удържане миналия уикенд – поне за няколко дни – с помощта на ръждясали булдозери, няколко делтапланери и чувството, че няма какво да губят.
Това е една от причините, поради които Израел сега трябва да се върне в Газа с пехотни войски, за да покаже, че все още разполага със средствата да потисне палестинците.
Колективно наказание
Тъй като западните държави стават все по-нервни от признаците на вътрешни вълнения, те започнаха да обмислят по-внимателно как да заобиколят ограниченията, наложени им от международното право.
Въпросът се отнася до съвкупността от закони, които са официални след Втората световна война. Целта на онези, които създадоха международното право, беше да нормализират повтарянето на нацистките зверства в Европа, както и други престъпления като бомбардирането на германски градове като Дрезден от страна на Великобритания, или хвърлянето на атомни бомби от Съединените щати върху Хирошима. и Нагасаки.
Един от стълбовете на международното право е в основата на Женевските конвенции за забраната на колективно наказание. Тоест отмъщение срещу вражески цивилни, като ги накара да платят цената за действията на своите лидери и армии.
Ясно е, че Газа е най-грубото нарушение на тази забрана, което може да бъде открито днес. Израел никога не е крил факта, че наказва народа на Палестина за това, че е управляван от Хамас, който отхвърля правото на Израел да лиши палестинците от родината им през 1948 г. и да ги затвори в пренаселени гета като Газа.
Това, което Израел прави с ивицата Газа, е самата дефиниция за колективно наказание. Това е военно престъпление – 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 52 седмици в годината, в продължение на 16 години.
Правилата на войната са пренаписани
Но най-трудната правна ситуация – за Израел и Запада е когато Израел бомбардира Газа, както прави сега, или изпраща войници, както скоро ще направи. Израелският премиер Бенямин Нетаняху подчерта този проблем, когато каза на жителите на Газа: „Тръгвайте си веднага!“.
Но както той и западните лидери знаят, че жителите на Газа няма къде да отидат, няма къде да избягат от бомбите. Така всяка израелска атака по дефиниция е насочена срещу цивилното население. Това е съвременният еквивалент на Дрезденските пожари.
Израел работи системно върху стратегии за преодоляване на това предизвикателство от първата голяма бомбардировка на ивицата Газа в края на 2008 г., след налагането на блокадата.
„Човешки животни“
През последните години Израел продължи да „развива“ еднолично международното право. Той въвежда концепцията за „предварително предупреждение“. Понякога се дава 5 минутно предизвестие за разрушаване на сграда или цял квартал. Уязвими цивилни, които все още са в района, като възрастни хора, деца и хора с увреждания, след това се превръщат в легитимни мишени, защото не са напуснали района навреме.
Галант е министърът на отбраната и човекът, отговорен за налагането на „пълна обсада“ на Газа тази седмица: „Няма електричество, няма храна, няма вода, няма гориво – всичко е затворено.“ С език, който заличава всякаква разлика между Хамас и цивилното население на Газа, той нарече палестинците „човешки животни“.
Това поставя колективното наказание в съвсем различна сфера. От гледна точка на международното право, както риторично, така и по същество, това навлиза в територията на геноцида.
Но ситуацията се промени толкова много, че дори центристки западни политици сега приветстват Израел, без дори да призовават за „сдържаност“, или „пропорционалност“, нежни термини, които обикновено използват, за да прикрият подкрепата си за нарушаване на закона. Великобритания е водеща в подпомагането на Израел да пренапише правилата на международното право.
Риши Сунак, британският министър-председател, развя израелското знаме в предната част на официалната си резиденция на Даунинг Стрийт 10, очевидно безразличен, как придава визуална форма на това, което обикновено се смята за антисемитско клише – за това, че Израел контролира британската външна политика .
Лицемерието на Европа
Този двоен подход на подкрепа за геноцидната политика на Израел спрямо Газа, като същевременно потиска всяко несъгласие, или го етикетира като антисемитизъм, не се ограничава до Обединеното кралство. В цяла Европа, от Бранденбургската врата в Берлин до Айфеловата кула в Париж и дори българския парламент, официалните сгради бяха осветени с израелското знаме. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, тази седмица отбеляза, че израелският флаг е завладял Европейския парламент. Тя многократно е заявявала, че „Европа е до Израел“, дори когато израелските военни престъпления започват да нарастват.
В четвъртък израелските военновъздушни сили се похвалиха, че са хвърлили около 6000 бомби върху ивицата Газа. В същото време правозащитни групи доказаха, че Израел е изстрелял запалителни химически оръжия с бял фосфор в ивицата Газа, военно престъпление, ако се използва в градски райони. Международната организация за защита на децата отбеляза, че повече от 500 палестински деца са загинали в резултат на израелските бомби.
Преди почти точно година Урсула фон дер Лайен осъди атаките на Русия срещу гражданска инфраструктура в Украйна като военни престъпления. Двойния стяндарт е налице…
Включване на сили от „тежката категория”
Междувременно Франция вече започна да разпръсква и забранява демонстрации срещу бомбардировките над Газа. Нейният министър на правосъдието предположи, че солидарността с палестинците може да обиди еврейските общности и трябва да се счита за „реч и прояви на омразата“. Естествено, Вашингтон оказва непоколебима подкрепа за всичко, което Израел реши да направи с ивицата Газа, както стана ясно от изказнате на държавния секретар Антъни Блинкен по време на посещението му тази седмица. Президентът Джо Байдън обеща оръжия и финансиране и изпрати военен еквивалент на „тежка категория“, за да гарантира, че никой не безпокои Израел, докато извършва тези военни престъпления. Самолетоносач беше изпратен в региона, за да осигури въздържане от съседите на Израел, когато започне наземната инвазия.Западните политици са повече от доволни от посоката на движение. Не само заради Израел, но и заради самите тях. Защото в бъдеще собственото им население може да стане толкова голям проблем за тях, колкото палестинците в ивицата Газа сега са за Израел. Подкрепата за правото на Израел на възмездие е тяхната първоначална вноска за бъдещ тотален геноцид.
