И така, въпреки че прахът от последните събития в Сирия все още не е слегнал достатъчно, а много от информацията, с която разполагаме, не е напълно потвърдена, можем да направим първите наблюдения.
Нападението на джихадистките групировки изненада напълно САА и руското командване в страната. За броени дни международно признатите терористи от Хаят Тахрир ал Шам (наричани от местните ибрикчии любовно „бунтовници”) заеха огромни територии от Алепо на север до Хама на юг. Паниката беше невъобразима, а отстъплението на сирийската армия – хаотично. И докато си отдъхвахме с облекчение, че Хама не падна, а християнските градове Махарде и Скалбия засега също са извън опасност, се оказа, че Алепо е напълно обкръжен. Градът не е изцяло превзет. В източните и северните квартали има части на сирийската армия и бойци от YPG, които все още удържат и някои населени места на север от града. Разпространяват се слухове, че в момента текат преговори, за да им бъде осигурен коридор, по който да напуснат Алепо. Градът не би могъл да попадне в обкръжение толкова бързо, ако в настъплението не се бяха включили ислямистите от Националната сирийска армия, контролирана от Турция. В пълна координация с ХТШ те прекъснаха другия важен път, свързващ Алепо с останалата част от страната.
Такава е грубата картина до този момент. Лекотатa, с която паднаха толкова обширни територии, породи впечатление сред много сирийци, че зад всичко това стои някакво тайно споразумение за предаване на северна Сирия под контрола на Турция. Не се наемам да съдя доколко обосновани са подобни предположения, но е факт, че САА и руското командване в Сирия претърпяха тежко военно поражение.
Няма никакво съмнение, че става дума за добре планирана военна операция, в чиято подготовка са участвали и външни сили. Разбира се, администрацията на Байдън набързо си изми ръцете по характерния за нея начин. От една страна подчерта, че няма нищо общо с терористите от ХТШ и тяхата офанзива (защо ли се налагат подобни уточнения?), а от друга обвини сирийските власти, че не са се ангажирали в „политически процес” със същите тези терористи. Израел загадъчно мълчи, въпреки че за всички е ясно – в контекста на кризата в Газа и сблъсъка с Хизбула, отслабването на Сирия, верен съюзник на Иран, би било желателно.
Най-сладки са ми турците. Външният министър на Турция, Хакан Фидан (бивш шеф на MIT, за тези които не помнят), заяви, че страната му няма нищо общо с военните действия в Сирия. Новините от последните часове са, че провежда телефонни разговори с колегите си от цял свят, включително и Русия, в които подчертава, че Турция е заинтересована от стабилизиране на ситуацията. Е, само човек, който никога не е поглеждал картата на региона, би могъл да приеме на доверие подобни думи. Единствената връзка с външния свят на окупирания от терористите Идлиб е през Турция, през турската граница. Оставяме настрана появилите се в нета видеа, в които пленени терористи признават, че в организирането на операцията са участвали турски офицери и си задаваме далеч по-елементарен въпрос: как така турските служби не са забелязали подготовката на подобна операция, която в частност изисква прехвърлянето в Идлиб на голямо количество оръжие и боеприпаси?
Можем да зададем и още един въпрос: как така напълно контролираната от Турция Национална сирийска армия изведнъж се откъсна от синджира, и в пълна координация с терористите от ХТШ взе участие в обкръжението на Алепо, като пътьом притисна сериозно кюрдите от YPG?
Междувременно Иран, Ирак, Йордания и ОАЕ потвърдиха подкрепата си за Сирия, иранският външен министър посети Дамаск, а иракските шиитски милиции обещаха военна помощ.
Сред цялото международно оживление няма как да не погледнем и към Кремъл. Официалната информация, която идва от там, поне до този момент, е оскъдна. Преди три дни, говорителят на Путин, Песков, нарече военните действия в Сирия „посегателство срещу нейния суверенитет“ и отказа да отговори на въпроса дали Асад е на извънредно посещение в Москва. Също така, в различни онлайн ресурси от типа на Рибар се появиха сведения, че командващият руската групировка в Сирия генерал Сергей Кисел е свален от длъжност, а на негово място е назначен генерал Александър Чайко, а руската авиация започна да нанася тежки удари по джихадистите.
Но нека се абстрахираме от интересите на регионалните играчи, които без съмнение имат своята роля в настоящите събития. Само напълно незапознат с процесите човек не би забелязал глобалния геополитически контекст. Срещу Русия и нейните съюзници беше реактивиран сирийският фронт, а целта на упражнението е напълно прозрачна – разтягане и разпиляване на силите.
Връзката между войните в Украйна и Сирия беше потвърдена по феноменален начин от украинската преса. Kyiv Post излезе със статия, носеща гордото заглавие „Обучени от Украйна и спонсорирани от Турция сирийски бунтовници водят атака срещу Алепо”. От материала научаваме, че все пак информацията не е официално потвърдена, а е получена от ислямистки социални медии. Според нея, бойците от Ислямската партия на Туркестан са получили оперативно обучение от украинския ГУР, включително за използване на дронове. Чудя се, колко трябва да си тъп, за да успееш едновременно да натопиш Турция и да се похвалиш, че работиш с международно призната терористична организация, свързана с Ал Кайда. Е, човек би могъл да махне с ръка и да си каже: ислямистки социални медии – украинците пак са се похвалили на чужд гръб. Но има и друга публикация на Kyiv Post от която става ясно, че според източници на редакцията в самия ГУР, на 15 септември тази година е нанесен удар по руска база в близост до Алепо. От каква географска точка е нанесен този удар? Турските служби, границата ви с Идлиб? Впрочем информацията за контакти между украинските служби и терористите в Идлиб, включително ХТШ, е потвърдена и от други медии, а от Medium дори обръщат внимание на това, че напоследък те използват за идентификация необичайните за тях жълти и сини ленти.
Всъщност информацията за събитията в Сирия продължава да се излива като водопад, но сред общия привиден хаос се очертава един основен въпрос. Какъв ще бъде отговорът на Русия? Дали руснаците просто ще се опитат да стабилизират, да задържат ситуацията такава, каквато е в момента, с което неизбежно ще си навлекат тежки репутационни щети и ще потвърдят подозренията за някаква нечистоплътна договореност? Дали ще предпочетат да подпомагат ограничено сирийската армия в опитите ѝ бавно и мъчително да възвърне изгубените територии? Или в крайна сметка ще се решат на мощен и решителен удар, който завинаги да отстрани терористичния цирей в Идлиб, а защо не и на прокси турското присъствие в северна Сирия?
Отговорът на този въпрос е обвързан с влиянието на много други геополитически фактори. Най-важният от тях е задълбочаващото се напрежение меджу Русия и НАТО и опасността от пряк военен сблъсък. Тепърва ще видим как ще се развият събитията на новия/стар сирийски фронт. Едно обаче е сигурно – географията на Третата световна война, която започна преди много време, продължава да се разраства.
Ирини Зикидис
