Видно е от кандидатурата за министър-председател и министри на партия ГЕРБ, че партията или по-скоро Борисов нямат никакво намерение да управляват. И съвсем резонно, защото мнозинството винаги ще бъде на кантар, свързано с много компромиси, извиване на ръце и вратове и непопулярни мерки. Борисов предлага най-компрометираните си фигури за министри, което, дори да предположим великодушно да мине през парламента, ще вбеси до краен предел народа. А нещата и без това не стоят добре, хората са бесни и малко им трябва.
ГЕРБ се провалиха. Да, все още са първа сила, ама пирова сила /по аналогия с пирова победа/. Подкрепата им е намаляла драстично и нищо не може да скрие този факт. А протестите срещу Борисов преди три – четири години, все още не са забравени. Борисов, колкото и да се опитват да го изкарат целият в бяло, е окалян от глава до пети. И колкото да ми обясняват, че може и да е по-зле положението – например ПП-ДБ, някак си не мога да забравя къщата в Барселона, аферата „Ало, Ваньо“, смъртта на Ваньо Танов, Мишо Бирата, шефът на една компания, обявил, че е …ами таковал Борисов и т.н. Не мога да забравя и младежите, бити зад колоните на Министерстви съвет. Не мога да забравя обгазените протестиращи в София, сред които бях и аз. Не мога да забравя как полицаи биеха протестиращите. Това леке Борисов не може да изтрие от политическата си биография.
Какво ще се случи? Няма да се събере мнозинство. Нито за първи, нито за втори, нито за трети мандат. Всички чакат изборите в САЩ и новата Ялта.
Елена Гунчева-Гривова
