20.05.2024

Думата не е от най-използваните в речника ни
Правилно е да се каже „моля за извинение“, а не „извинявам се“

Голямо тегло за българина е да се извини, да произнесе най-опрощаващата, зъзнеща от неупотреба дума. Красива дума, необходима дума, наречие за признанието ни в човечност и духовност. Да се извиниш е не само похват, когато си хванат в крачка, а и когато имаш властта да прекъснеш порочен кръг от грешките на другиго. Изричанено на думата „извинявай“ парализира по-нататъшни конфликти и прерастването им в нещо по-задълбочено.

Историческата ни памет сочи, че ние сме трудни да извъртим езика си за нещо подобно. „А, ще му се извинявам аз на него“, е много по-допустима форма на катилизъм, отколкото силата да се извиниш. Българинът увърта, отбягва, промърморва извинението и то само ако е крайно наложително. Така смята той, седи една глава над нещата, но се самозаблуждава. Най-често се стига до едно изсулено „Извиняаам са“, в което има искреност колкото сателитна чиния в приют за слепи.

Също така, ако граматически и смислово се погледне на въпроса, не е правилно някой да каже, че се извинява. Защото той не може и не следва да извини сам себе си, а по-скоро да поиска извинение. Как става това? Много лесно! Казва се „Моля за извинение“. Уверявам ви, че последващото облекчение не може да се сравни с нищо друго. Това възстановява всякакви взаимоотношения, допуска нови и не затлачва човешката мисъл в тегобите на вечни мисли и предразсъдъци.

Да се извиниш е и един вид индулгенция срещу бъдещи прегрешения. Тази дума засяда някъде в клетките и незнайно как те предпазва, калява, урежда нещата така, че да са благоприятни за теб. “Моля за извинение“ е фраза, в която се съдържат молба и покаяние. За да изречеш това, в теб са се концентрирали качества, които се разширяват още повече с тяхната употреба. Да забремениш мозъка и клетките си с готовност за извинение е наистина голяма работа, че и здравословна работа, ако щете.

Ние сме мислите си, а да държиш будна идеята за извинение /всички грешим/, е доволно за човешкото създание състояние. “Извинявай“ сама по себе си е елегантна дума, наситена с музика и обич. Сравнете само с думи като „боклук“, „леке“, „келеме“, които тежат като удар с чук под небцето ни. Извинението поддържа човещината в нас, допълва ни, засиява заедно с Божествените залежи. Тези залежи са добродетелите, които сме приспали дълбоко, защото смятаме, че светът е гаден и ние трябва да му импонираме с гадост. Не е така.

Опитайте да изричате „извинявай“ при всеки наложителен случай. Това оздравява не само ума, а и тялото. Научни и божествени потвърждения за това има достатъчно. И използвам тази статия да помоля за извинение всички, които волно и неволно съм засегнал. Моля за извинение!

Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg