29.01.2023

1. Край на прехода. През 1990 година тръгнахме погрешно да изграждаме правова и демократична държава, с което допуснахме разграбването на активите, овладяване на медиите и политиката от лица, свързани не с идеи, а с бизнес-интереси, свързани с източване на държавата. Тридесет години се лутаме, без ясна позиция каква да бъде политиката на държавата, настоящето и бъдещото. Какво трябва да се направи – национална доктрина и план за: справяне с демографската катастрофа, икономическо развитие, основано първо на собствени ресурси и относителна независимост от външни фактори, реална независимост на медиите чрез обществена собственост в тях и граждански контрол, изрична законодателна защита за свободата на словото и журналистите. Пълна ревизия на приватизационните сделки и реституцията, за изпълнение на приватизационните договори, контролът върху тях, както и законосъобразността на реституцията. Пълна ревизия на сключените държавни и обществени концесии, с определянето на ресори, в които концесиите са забранени, а природните ресурси се използват само от държавата без посредници. Външна политика, която е съобразена с интересите на българския народ, като участието във важни международни договори и пактове бъде потвърдено или отречено с пряко допитване до народа. Националната доктрина трябва да съдържа българските национални идеали за свободна и независима държава, суверенитет, издигане на обществения интерес на българското общество над частния, насърчаване на традициите, българското семейство и история, насърчаване на младите хора да учат и работят в България. Обединяване на българската диаспора в чужбина около българските национални идеали.

2. Почтеност в политиката. Българите не участват активно в политическия живот именно поради убеждението си, че в политиката почтени хора рядко има. Убеждението на българите, че политиката е място за лично забогатяване и интереси трябва да бъде оборено чрез издигане на почтени и успели хора, които да ръководят държавата не само на национално, но и на местно ниво. Веднъж завинаги трябва да се сложи край на връзките между управляващи и престъпност, чрез законодателни промени, които да гарантират първо независимост на властите, и второ – граждански контрол, включително чрез преки избори за много длъжности, включително полиция, прокуратура, председатели на съдилища и други и тяхното отзоваване от избирателите. Национални и общински защитници /така наречените сега омбудсмани/, пряко избирани от народа с право за налагане на вето, законодателна инициатива и обжалване на нормативни и общи актове. Активно избирателно право, свързано със заявяване изрично на участие в изборите и въвеждане на машинно гласуване. Обучаване и назначаване на изборна администрация, която няма политическа обвързаност. Възможност на обществени организации да предлагат членове на изборните комисии.

3. Ясни и точни правила за стопанската инициатива. Отпадане на разрешителните и лицензионни режими за стопанска дейност, с изключение на тези, за които е необходимо – банки, застрахователи, производство и продажба на оръжие, търговия със злато и скъпоценни камъни и други подобни. Държавата чрез институциите да подпомага бизнеса, а не да го изнудва. Законодателни промени, уреждащи мълчаливото съгласие при непроизнасяне в срок на административния орган, тежки наказания за корупция и въвеждане на електронно управление по начин, който да облекчи максимално гражданите и бизнеса. Насърчаване на българското селско стопанство, включително животновъдството, възстановяване на стадата от животни, предимство на българските селскостопански продукти. Насърчаване чрез икономически способи на връщането на хора на село чрез данъчни облекчения, възстановяване на инфраструктура, обществен ред и сигурност в селата.

4. Край на корупцията. Корупцията е пряко свързана с почтеността на държавните служители и политиците. Дори най-строгите закони не могат да препятстват подкупите, когато в институциите са назначени неморални хора или пък умишлено администрацията се държи с ниски заплати, несъобразени с отговорността. Административната реформа е належаща и много закъсняла. Администрацията е пълна с хора, които не са експерти и тяхната компетентност и производителност на труда са поставени под съмнение. Добре работещата и почтена администрация е в основата на работещата икономика и гражданските права. В същото време администрацията в България надвишава разумния брой хора, а компетентността й е под въпрос. Зависимостта на администрацията от политиката трябва да бъде преустановена, а за държавни служители да се назначават само доказани професионалисти. Въвеждане и на изискването за началници на агенции, министерства, институции, да се избират само хора с необходимото образование и задължителен трудов стаж по специалността, за която ще отговарят.

5. Сигурност за всички. Престъпността е пряко свързана с бедността. В същото време вече има потомствена престъпност, където поколения наред се издържат само от престъпна дейност. Трябва цялостна ревизия на наказателното право и производство с цел превенция на престъпленията, а наказанията да са свързани с обществена полза, като се наблегне на общественополезен труд, конфискация на имущество и лишаване от права, вместо лишаване от свобода, което се изтърпява заедно с други престъпници и не води реално до превъзпитание. Като престъпността се прекрати не само по отношение на битовата престепност, а най-вече престъпността на „белите якички”, която нанася най-големи вреди върху държавата и въпреки, че не се вижда, засяга всеки български гражданин. Законодателно създаване на разпоредби за пълна нетърпимост към корупционни практики, посегателства върху живота, здравето и телесния интегритет на хората, както и върху имуществото им. Право всеки да може да се защитава.

6. Здравеопазване, достъпно за всички. Здравната система в България показа пълната си неспособност да се справя са предизвикателствата. При все по-застаряващо население, се закриват болници, а медицинските кадри отиват да работят в чужди държави. Парите за здравеопазване потъват в неясни поръчки и заплати на администрацията, а се събират пари от населението за операции и лечение в чужбина, което е недопустимо. Промяна на данъчната и осигурителна система по начин, който да позволи достъпът на всеки един български гражданин до безплатно и качествено здравеопазване, а лекарите и болниците от търговци да се върнат към това, за което са учили и което трябва да вършат. Държавата трябва да гарантира, че всеки български гражданин ще получи лечение, без значение колко средства и усилия ще струва то, защото животът е най-висша ценност. Приоритет за здравеопазването да бъдат децата, с профилактика, която е доказана.

7. Българско образование. Трябва да се сложи край на недопустимата ревизия на българската история. Да си българин е гордост, а историята ни е основата, върху която градим бъдещето на България, защото народ без история, е народ без бъдеще. В училищата да се учи само по един вид учебници, одобрени от държавата и комисия от родители и практикуващи преподаватели с насоченост към утвърждаване на българските национални идеали и възпитание в патриотизъм и любов към България. Преустановяване на безкрайните реформи в образованието и приемане на единен подход. Възстановяване на дисциплината в училищата чрез по-големи правомощия на учителите и директорите и въвеждане на задължения за родителите относно възпитанието и поведението на децата в училищата. Насоченост на образованието към практически знания, както и въвеждане на най-ранно обучение по гражданско право – изучаване на Конституцията и основни принципи в законите, гражданските права и задължения, практическо обучение относно трудовите и граждански права. Възпитаване на децата като граждани и част от обществото и образователна система, насочена към практическата реализация на учениците и патриотичното им възпитание.

Елена Гунчева