15.03.2025
markov

Политика Кольо някога се възприемаше като центъра на Вселената. Ако слънцето изгрееше сутрин, това беше, защото той така бе наредил. Или поне така си въобразяваше. Реалността обаче се оказа друга – най-обикновен политически комедиант, чиято звезда залезе толкова бързо, колкото и неочаквано изгря.

Сега Кольо седи на дивана си, облечен в анцуг, с празен поглед, забит в телевизора. На екрана ще  текат кадри от полагането на клетва на новите бивши колеги депутати –  съпартийци от „Величие“. Те се заклеват да служат на народа, а Кольо… той дъвче гащите си от яд. Единственото, което му остава, е да пише злобни статуси във фейсбук и да ръси клетви като влашка циганка

Но как стигна дотук?

Кольо успя да влезе в предишния парламент с гръмки обещания и фалшива харизма. Веднъж вътре, единственото, което направи, бе да опустоши парламентарния бюфет, като остави след себе си повече празни чинии и  никакви изказвания или законопроекти. Правеше се на приятел на хората, които му се довериха, а след като си осигури място в парламента, ги предаде. Продаде се за дребни политически облаги и в крайна сметка загуби всичко.

Днес неговият някогашен приятел, когото предаде, е избран депутат и председател на партия. Докато Кольо се гърчи в самосъжаление, той ще стои пред парламентарната трибуна и ще поема отговорност за бъдещето на страната.

Но нека не бъдем като Кольо!

Този трагикомичен персонаж ни показва колко е важно да не се главозамайваме от моментна слава и да не градим кариера върху лъжи и предателства. Истинското лидерство изисква почтеност, последователност и уважение към избирателите. Да не бъдем като Кольо означава да не използваме измама, за да се издигнем, защото падането след това е неизбежно.

А що се отнася до самия Кольо – най-добре да си извика линейка преди да си пусне клетвата на „Величие“. Злобата не е здравословна и може да доведе до инфаркт

Димитър Екатеринов