18.06.2024

Не съм предполагал, че аз като прогресивен и все още млад човек ще кажа „Не” вместо „Да” на една научна инициатива. Но ето че правя това, дори и го правя публично.

Преди няколко дена по медиите, дори и по националните радио и телевизия ни информираха за започналата инициатива „Геномът на България”. Този проект цели да се събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременните българи, която ще бъде използвана и в бъдещи научни медицински изследвания.

Проектът се развива в рамките на Научен университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ) и мрежата за биобанкиране BBMRI.bg, част от европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. Центърът по Молекулна Медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране, обработка и съхранение на данни и ще се включи в изграждането на Европейската Инфраструктура за Геномни Данни по проект GDI съфинансиран от ЕК и МОН.

Така в най-лошия случай, всичко това представлява някаква европейска инициатива за събиране на данни, за нуждата на бъдещи научни изследвания. Обаче нещата са винаги много подозрителни, когато едно научно изследване няма ясни цели, ясно финансиране, ясни изпълнители и възложители.

Наскоро в град Пловдив, квартал „Тракия”, бе открит официално и същевременно без много шум, огромен изследователски център, на стойност 15 милиона евро или 30 милиона лева, средства осигурени също по европейска програма. Името на центъра е отново така неясно и трудно за запомняне, като дори и официалните медии дават различни названия. Да кажем, че официално е Център за растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ). Официално беше съобщено, че научният комплекс е резултат от упоритата работа на трима учени, които разработват проекта ПлантаСИСТ. Още през 2017 година проектът е одобрен от ЕК и получава европейско финансиране с цел създаване на Център за върхови научни постижения в областта на растителната системна биология.

Към тези два клъстара се прибавя и една фондация наречена „Красива наука”, която популяризира настоящият проект и други подобни свързани с биотехнологиите, изкуственият интелект и умните технологии. Тук като спонсор се явява и добре известната фондация „Америка за България”, която финансира и насърчава ранния етап на развитие на избрани научни разработки и продукти.

Доколкото Европа вече е под силното влияние на Америка, то и подходът към науката, финансирането, разработките, образуването на подобни научни клъстъри, както дори и самите изградени научни сгради, редът и работата в тях, все повече заприличват на американските. Така дори и проект финансиран от Европейската комисия понякога е трудно различим от американски такъв, както е случая с ЦРСББ в квартал „Тракия” в Пловдив.

Проблемът както казах е, че причините за инициативата остават в крайна сметка неясни. Проектът просто цели да анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи. Но да кажем, че целта е да се разбера как ДНК-то ни влияе на нашето здраве, какъв е рискът да се развият генетични заболявания, как българите усвояват различни лекарства, към кои заболявания сме предразположени и към кои имаме устойчивост. Генетиката може да служи за хуманни цели, може да служи и ката страшно оръжие, според това чии ръце я използват.

В този смисъл логото на така наречената „Красива наука” изглежда направо страховито. Преобладават тъмни и мрачни цветове, едно тъмно тяло е застанало над думата рождение, уж кръгла планета, която замества буквата „О”. Вижда се и една тъмна змия, макар и без глава, която вероятно изразява ДНК структура. На друго лого пък, се вижда една разцепена на две планета Земя, от назъбена червена линия. Изобщо „красивата” наука не изглежда никак красива.

Изобщо вместо да се анализира влияние на генно модифицираните и синтетично създадени хранителни продукти върху човешкият организъм, вместо да се анализира как да се намали стресът върху съвременното общество, вместо да се анализира как да бъде намалено потреблението, за да се избегне огромното замърсяване на околната среда, се стартира поредната не добре аргументирана кампания с не особено ясни цели, която в тези доста объркани времена, изглежда достатъчно противоречива.

Андрей Киряков