Слушам назидателни коментари от хорица в скъпи костюмчета как хората по селата трябвало да застраховат имотите си срещу пожари. Промъква се едно такова презрение към нехайството им и неглижиране на възможността да пострадат. И ги гледам тези със скъпите костюмчета и ми се иска да ги оставя да живеят на село и да се издържат от труда си.
Навъди се една класа с пари, която живее предимно на жълтите павета и не знае какво е бедност. Тези хора, ако излязат от жълтите павета, то ще е, за да отидат до Виена или Париж или Милано или Малдивите. За тях село Воден например е много по-непознато от Венеция. И много по-слабо се интересуват, разбира се.
Създадената класа от реститути и евроусвоители не разбира, че има и друга България. В която хората отрастват и живеят в бедност. Където не се пуска климатик, и дори няма такъв, защото е скъп. Където в селския магазин има тефтер с вересии. Където една болест може да събори целият семеен бюджет. Където децата не ги изпращат на международни лагери и в скъпи лъскави училища, а износват старите дрехи на по-големите си братя и сестри и често не могат да си купят учебниици и тетрадки. Не знаете в някои краища на България за каква бедност става дума.
И когато някой лъскав евроусвоител или реститут започне да ми говори как тези бедни хорица трябвало да бъдат предвидливи и да си направят застраховка, просто ми идва да му затегна силно вратовръзката /на стойност колкото месечния доход на някоя баба на село/.
Елена Гунчева-Гривова
