Когато един ден настъпи часа…
… първо ще паднат големите търсачки и центрове, а после ще спре нета.
Малко след това телефоните, а после и тока…
Много скоро навън – под страх от разстрел, няма да може да се излиза.
Защитни облекла и възможност да обикалят – ще имат само репресивните органи, но накрая голямата част от тях също ще бъдат прецакани.
Когато „избраните“ се оттеглят, ние – хората, сами ще довършим останалото.
Стигнем ли удобния брой, ще се върнат.
За да въведат нови закони и НОВ РЕД!
И въобще не говоря за България.
Това не е замисъл, който да е тук приложим.
Тук правят опити да го сторят с по-прости методи. Като например – обикновена безизходица и разбира се – глад.
🙂
В това ни е и шанса.
Както, разбира се, в СЕЛОТО!
Денят днес започва със срив на Ютюб и Гугъл… та чудя се. Идва ли “времето” или още е рано?!
🙂
Христо Христов
