15.04.2024

Велислава Дърева за технологията на репресията, позора на медиите и името на Звяра в преследването на Асанж

Информация

На 26 март, след необичайно едномесечно забавяне, Върховният съд в Лондон отложи екстрадицията на Джулиан Асанж в САЩ. Съдът задължи САЩ да представят до 16 април уверения, че ако бъде екстрадиран, Асанж няма да бъде осъден на смърт и ще се ползва от закрилата на Първата поправка на американската конституция за свободата на словото. Ако САЩ не предоставят такива уверения, Асанж ще има право да обжалва искането за екстрадиция. Ако до 16 април САЩ представят гаранции, следващото изслушване ще бъде на 20 май.

Решението е абсурдно. Британският съд иска вълкът да обещае, че няма да изяде агнето, затворено незаконно в клетка по настояване на същия вълк при престъпното съучастие на същия съд.

Асанж е затворник без присъда от 12 години. В САЩ го очакват 175 години затвор по 17 обвинения в шпионаж. Войната на ЦРУ, ФБР, Пентагона и Държавния департамент срещу създателя на WikiLeaks („Уикилийкс”) продължава…

***

1. Изобличителят

Багдад, 12 юли 2007 г.

„Вижте ги мъртвите копелета! Яко!”

Видеозапис от бордовата камера на американския хеликоптер AH-64 Apache с позивна Crazyhorse 18 („Луд кон” 18) при въздушна атака, в която са убити 18 цивилни граждани, включително – двама иракски кореспонденти на Reuters Саид Чмаг и Намир Нур-Елдийн. Записът включва и радиокомуникацията между екипажа и наземното командване.

Кадри от хеликоптера.

Виждат се десетина невъоръжени мъже, двама от тях – журналисти. Единият журналист носи камера с телеобектив. Камерата на AH-64 Apache има увеличителна способност 127 пъти, но на „Лудия кон” му се привижда „Калашников”.

–  Имам 5-6 души с „Калашников”. Искам разрешение за стрелба.

– Разбрано. Свободни сте да откриете стрелба.

– Запали ги! Давай! Огън!

Хората се разбягват. Падат.

–  Продължавай да стреляш! Продължавай да стреляш!

Стрелбата продължава.

–  Долу лежат куп тела.

–  Добре, имаме около 8 души.

–  Долу има един, който пълзи (б.а. – това е Саид Чмаг). Ще постреляме още малко.

–  Разбрано.

Сякаш играят компютърна игра.

–  Вижте ги мъртвите копелета!

–  Яко!

Разпръснати простреляни тела, камерата се задържа върху един убит, той лежи по очи. Появява се ван.

– Появиха се хора, вероятно да приберат оръжието и телата.

– Хайде, дайте ни да стреляме!

– Разбрано. Открий стрелба!

– Хайде!

Ванът е спрял до ранения репортер. От хеликоптера стрелят. Убиват го. Вътре са двете деца на шофьора. Убиват шофьора.

– Давай!

– О, да! Виж това! Точно през предното стъкло!

– Ха-ха!

При изстрелите в предното стъкло на вана 8-годишното момченце е тежко ранено в главата, 4-годишното момиченце има множество наранявания и не може да си затвори очите – пълни са с натрошени стъкла.

Започва атака с ракети AGM-114 Hellfire срещу сграда, където живеят три семейства. Загиват 7 души, включително деца. След стрелбата идват пехотинци и БТР-и.

Реплики от хеликоптера:

–  Мисля, че те (б. а.- БТР-ите) прегазиха едно тяло.

– Ха-ха!

– Е, те са мъртви, така че…

В кадър – американски войник тича с дете на ръце. Редник Итън МакКорд. По-късно Итън разказва как чува детски плач, втурва се към вана, настоява децата да бъдат транспортирани до най-добрата болница, а сержантът му отговаря: „Я си измий вагината! Бъди войник, не пичка!”…

Нито един американски военен не е наказан за разстрела на 18 мирни граждани. Камерите на журналистите от Reuters са конфискувани без обяснения.

Пълният запис е 39 минути и 13 секунди. WikiLeaks го излъчва на 5 април 2010 г. със заглавие „Collateral Murder” („Съпътстващо убийство”). Следват публикации в Al Jazeera, Reuters, The Washington Post, The New York Times, The Christian Science Monitor, BBC, CNN.

Точно преди 14 години, на 5 април 2010 започна битката на Джулиан Асанж с Пентагона, ЦРУ, ФБР и Държавния департамент.

Гуантанамо, Великобритания

Затворът на Негово Величество „Белмарш” (His Majesty’s Prison Belmarsh) се намира в югоизточен Лондон, току до квартал Гринуич, където минава Нулевият меридиан и откъдето ни съобщават точното време.

Като Кралски квартал Гринуич си има герб: на тъмночервеното поле на щита са изобразени два пясъчни часовника, между тях – сребристо оръдейно дуло с лъвска глава; наметката на щита е бяла със син кант и две сини петолъчки; щитът е увенчан със сребърен рицарски шлем, над него – вълнообразен сребристо-лазурен венец, изобразяващ Темза, над венеца – котва, украсена с розата на Тюдорите. Щитът има двама щитодържатели – Зевс с астролабия в дясната ръка и Нептун с тризъбец в лявата ръка. В основата  е изписан девизът „Ние управляваме като служим”.

От терасата на Кралската обсерватория (сега музей) затворът  наподобява индустриална зона.

„Белмарш” е най-строго охраняван затвор, „категория А”, капацитет 900 души – терористи, наркотрафиканти, масови убийци, серийни изнасилвачи. Другото име на „Белмарш” е „британският Гуантанамо” – никой не знае кога, дали и как ще излезе от „Белмарш”.

Към посетителите има специални изисквания – трябва да са в елегантно облекло (!), не се допускат тениски с предизвикателни надписи, шапки (освен религиозни), спортни екипи, къси поли и панталони, телефони, таблети, лаптопи, часовници, детски колички.

Посетителите задължително трябва да носят най-малко по един документ от всеки от трите списъка – А, B и C.

От списък А: паспорт, лична карта от държава от ЕС, шофьорска книжка от Великобритания или ЕС, избирателна лична карта, паспорт на САЩ, карта за доказване на възраст с уникален референтен номер, лична карта на въоръжените сили, биометрично разрешение за пребиваване в Обединеното кралство.

От списък В: документ за пътуване от МВР, карта за автобус на възрастен човек, карта за доказване на възраст.

От списък С: акт за раждане или осиновяване, сертификат за образование от лицензирана образователна институция, договор за наем или покупка на жилище (подписан и датиран), удостоверение за брак или гражданско партньорство, карта за текуща сметка на банка, строително дружество или кредитен съюз.

Служителите претърсват всички, включително децата, взимат им пръстови отпечатъци, сканират им очите. Накрая един симпатичен голдън ретрийвър ги подушва за наркотици.

Тук вече 5 години е затворен Джулиан Асанж – създателят на „Уикилийкс”, журналистът, който изобличи военните престъпления на САЩ и техните съюзници в Ирак и Афганистан.

Джулиан е в единична килия 3х3, без прозорци, без естествена светлина, без телефон, без телевизор, без компютър, без интернет, без радио, без контакт с други затворници, без право да получава книги, понеже „надхвърлил лимита”. Отнето му е дори правото на едночасова разходка на открито – „разхожда” се в затворено помещение, между четири стени.

Асанж е затворник вече 12 години – 7 години в едно стайче в посолството на Еквадор в Лондон и 5 години в „Белмарш”. 12 години не е виждал слънце, нито дъжд, нито сняг. 12 години не е вдишал чист въздух, освен през онези 2-3 минути, когато лондонската полиция го отвлече от посолството и го хвърли в една камионетка. Този лъчезарен човек, който винаги ми е приличал на елф, умира бавно. Един старец на 52 години…

 

2. Нацистът

Норвегия, 22 юли 2011 г.

„Днес ще умрете, марксисти!”

Осло, 15 часа и 25 минути. Андерш Брайвик, в полицейска униформа и с фалшива полицейска карта с името „Мартин Нилсен” паркира в правителствения квартал микробус Volkswagen Crafter, натъпкан с експлозиви.Тук са кабинетът на премиера Столтенберг, министерствата на правосъдието, на енергетиката, на финансите, на образованието и научните изследвания и Върховният съд. Брайвик взривява микробуса дистанционно, трясъкът отеква на 7 километра. Загиват 8 души. Ранените са над 100.

Час по-късно фалшивият полицай се качва на ферибота за остров Ютьоя. Тук всяка година младежката организация на Норвежката работническа партия организира летен лагер с над 500 тийнеджъри. На острова казва, че е дошъл за рутинна проверка.

В 17 часа и 22 минути започва касапницата.

Брайвик е въоръжен с пистолет Glock 17 и полуавтоматична карабина Ruger Mini-14, калибър 223, купена уж за лов на елени. Носи 6 пълнителя за пистолета и 10 пълнителя за карабината. Използва патрони с кух връх, пораженията са ужасяващи.

„Ловът на елени” продължава 90 минути.

При всеки изстрел крещи: „Днес ще умрете, марксисти!”.

Децата се разбягват, притаяват се зад всеки храст и камък, едни скачат в езерото, други търсят защита в учебната сграда, трети – в подводните пещери, някои, вече ранени, се преструват на мъртви, Брайвик се връща и ги доубива…

„Днес ще умрете, марксисти!”…

90 минути…

Когато най-сетне идва полицията, Брайвик е изстрелял „само” 186 патрона… Убитите са 69. От тях 50 са на възраст между 14 и 18  години.  Средната възраст на загиналите е 20 години. Ранените са над 150.

В един ден Брайвик убива 77 души.

Мезонет с вътрешен двор

Затворът „Рингерике” се намира на брега на езерото Тирифьорден, срещу остров Ютьоя, капацитет 250 души. Тук живее Андерш Брайвик – фанатичен нацист и масов убиец, затворник от 2012 г., осъден на 21 години – най-тежката присъда в Норвегия.

Неговата килия е кокетен мезонет с вътрешен двор. На горния етаж има спалня, баня, тоалетна, класна стая с компютър (учи виртуално в университета в Осло) и фитнес зала с бягаща пътека, гребна машина и други уреди.

На долния етаж – кухня, оборудвана с пералня, хладилник, миялна машина, микровълнова печка и всякаква посуда. Просторният хол е обзаведен с кожен диван и 2 кожени кресла, масичка за кафе, огромен телевизор с плосък екран и конзола за игри. Голям слънчев прозорец с перденца гледа към вътрешния двор. До хола е залата за баскетбол. Едната стена е изцяло остъклена с плъзгащи се плоскости – отваряш и залата става част от двора.

Брайвик тренира в залата за фитнес, играе баскетбол и се разхожда в двора, където има градинска маса с два стола. Има право всеки втори уикенд да посреща гости за един час – двама затворници от друг блок. Има право и на още един гост – един доброволец за раздумка. И непрекъснато се жалва и съди държавата за „нечовешките условия”…

Застава пред съда с изпружена в нацистки поздрав ръка. Нарича себе си „единственият рицар след Втората световна война”. Ненавижда комунистите, социалистите, социалдемократите и „всякакви марксисти”. И казва: „За съжаление, Европа нямаше своя Маккарти, който да спре проникването на марксисти в медиите, в образованието и в културата”.

Днес Брайвик може да е спокоен. И удовлетворен. Маккартизмът цъфти, неонацизмът вилнее…

 

3. Бесовете американски

Смъртник без присъда

Нацистът и масов убиец Брайвик играе баскетбол в персоналната си спортна зала, приема гости на кафе и раздумка в своя персонален двор и съди държавата за тези „нечовешки условия” .

Журналистът Джулиан Асанж, създателят и главен редактор на WikiLeaks („Уикилийкс”), изобличителят на американските военни престъпления в Ирак и Афганистан, умира бавно вече 12 години. Над 4300 дни. Всеки ден.

Брайвик уби хладнокръвно 77 души, повечето от тях – деца.

Асанж не е убил никого. Асанж е смъртник без присъда. Присъда няма. Има искане от САЩ за екстрадиция. Има заповед на Уестминстърския магистратски съд и на Върховния съд в Лондон за екстрадиция в САЩ. Заповедта е подписана преди две години от британския вътрешен министър. Какво мило сътрудничество! В името на свещените американски интереси, за чест и слава на неподсъдните престъпления на СЩ и на техните любезни съюзници и съучастници.

В САЩ го очакват 17 обвинения по закон за шпионажа от 1917 година. Закон, който никога не е прилаган към журналисти. Очакват го 175 години затвор. „Не е задължително да са 175, само 30-40”, казват американски юристи. Колко мило, човеколюбиво и най-паче – демократично жертвоприношение в краката на Статуята на Свободата! Горката статуя! Горката свобода, похитена и изнасилена!

Защо е целият този бяс?

Защо е тази истерична отмъстителност?

Асанж е журналист. Той си върши работата. Журналистът търси истината. И я намира. И я доказва. С факти и документи. В интерес на обществото. Не на тоя и оня всевластен тиранин. Не за кефа на самозвания дебилен хегемон, на дълбоката държава и на несметните печалби на ВПК. Не. А в интерес на обществото. На човечеството, колкото и патетично да звучи. В случая с Асанж става дума именно за човечеството. И за неговото право да знае истината.

Това е работата на журналиста. На свободния журналист. Свободният журналист е безстрашен. Той стои зад всяка своя дума с глава, име и чест. Той е готов да умре за истината. И за свободата. И за словото на свободата. Не за някоя изнасилена статуя. Свободният журналист, свободният човек е най-омразният на всяка власт и във всяко време.

Асанж създаде WikiLeaks през 2006 г., разкритията за корупция тук и там бяха подминавани с безразличие. До 5 април 2010 г., когато светът видя клането в Багдад. САЩ изпаднаха в ступор. За кратко. После избесняха.

Какво направи Асанж?

Публикува над 100 000 секретни документи на Пентагона за военните престъпления на САЩ в Афганистан.

Публикува над 400 000 секретни документи на Пентагона за военните престъпления на САЩ в Ирак.

Публикува секретни документи, които доказват, че само в Ирак цивилните жертви са над 120 000, въпреки омайните приказки как САЩ даряват на света свобода, демокрация и всякакви благини.

Публикува секретни документи за издевателствата и гаврите над затворниците в Абу Гариб и Гуантанамо.

Публикува документи за участие на американски военни в мрежа за детска проституция в Ирак.

Публикува над 250 000 секретни дипломатически документи, които доказват как ЦРУ, от едната чиста и кристална съюзническа любов подслушва и шпионира Саркози, Оланд и Меркел и как САЩ и техните дипломати манипулират и купуват политици, партии и медии в цял свят и диктуват политиката на суверенни държави.

Публикува секретни данни за хакерския отдел на ЦРУ, който произвежда зловреден софтуер, компютърни вируси, „троянски коне” и „плачещи ангели”, контролира интернет платформи и търсачки, електронни пощи, смарт телефони и смарт телевизори. ЦРУ е в твоя телевизор, в твоя телефон и в твоята „умна” кола. „Големият брат те наблюдава!”, предупреди Оруел. „Това е най-голямата загуба на данни в историята на ЦРУ”, изръмжаха откъм Ленгли.

Публикува документи, които разкриват с какви машинации  Демократическата партия елиминира от президентските избори през 2016 г. Бърни Сандърс в полза на Хилъри Клинтън. Тя загуби, Тръмп спечели, Асанж тутакси беше обявен за руски агент.

В резултат на всички тези разкрития САЩ изгубиха контрол над измамния  „цивилизационен” разказ за Ирак и Афганистан и изобщо – за американската политика. САЩ изгубиха своето „право” да командорят, взривяват и грабят света под маската на планетарен миротворец и добротворец.

Затова е този бяс!

ЦРУ обяви WikiLeaks за „неправителствена, враждебна тайна служба”, а разследванията на Асанж за „вражески шпионаж”. Когато ЦРУ определя що е свобода на словото, всеки журналист е престъпник.

САЩ обвиняват Асанж, че „има кръв по ръцете”, че е „застрашил живота на невинни хора в Ирак и Афганистан”! Още малко усилие и наглост, и ще го обвинят, че той лично е стрелял от хеликоптер AH-64 Apache!

Асанж не е гражданин на САЩ, но САЩ го обвиняват в държавна измяна. Но понеже не е гражданин на САЩ, няма право на закрила по силата на Първата поправка от 1791 г. Асанж е гражданин на Австралия, поданик на Британската корона, обаче короната не защитава своя поданик. Напротив – короната обгрижва Вашингтон.

Ако британският съд потвърди екстрадицията на Асанж, това ще е грубо нарушение на чл. 4 от Договора за екстрадиция между Обединеното кралство и САЩ от 1972 г., защото чл. 4 не позволява екстрадиция по политически причини. А войната срещу Асанж е политическа.

И решиха да спрат Асанж.

По някакъв начин. По всякакъв начин.

 

4. Технология на репресията

„Меден капан” (Honey trap)

Honey trap е класически похват на ЦРУ с цел изнудване, шантаж и дискредитиране на „обекта” чрез прелъстяване и инсцениране на сексуални престъпления.

Годината е 2010-а. Месец след излъчването на Багдадското клане любезна шведка кани Асанж на семинар в Стокхолм. Това е Анна Ардин, на 30 години, политолог, университетски преподавател, агресивна LGBT активистка, църковна дякониса, която венчава гей двойки. Появява се и София Вилен, на 26 години, фотограф. Двете дружно подават жалба в полицията за изнасилване. Срещу Асанж.

След 24 часа обвинението е свалено като несъстоятелно, но мръсната работа е свършена. Жълтата преса лакомо сграбчва сензацията…

След няколко месеца Асанж е обвинен в „сексуален тормоз”. В Швеция всеки мъж може да бъде обвинен в „сексуален тормоз” – ако покани дамата на ресторант и ако не я покани; ако й подари цвете и ако не й подари; ако откликне на нейния любовен зов и ако не откликне. Горките шведи.

Обвинението застига Асанж в Лондонския клуб на журналистите Frontline Club. Интерпол обявява Асанж за международно издирване (!), Швеция настоява да бъде екстрадиран за „сексуален тормоз”, за да бъде екстрадиран в САЩ за „вражески шпионаж”. Схемата е прозрачна. Шведската прокуратура е също тъй усърдна и услужлива, колкото и британската. Асанж намира убежище в еквадорското посолство.

През 2019 г., когато лондонската полиция го отвлича от посолството, Ардин издава книга „В сянката на Асанж: Моето свидетелство”. 309 страници. Ардин е не просто отмъстителна и вманиачена LGBT активистка. През 2002-2006 г. посещава Хавана няколко пъти под името Бернардин уж заради своята магистърска теза, но всъщност е свързана с анти-Кастро групировки, финансирани от Националния фонд за демокрация (NED) и Американската агенция за международно развитие (USAID), които пък са финансирана от Държавния департамент и са под контрола на ЦРУ…

Киностудията на ЦРУ представя…

Годината е 2017-а. Един месец ЦРУ се тресе от разкритията на WikiLeaks. ЦРУ обсъжда сценарии как точно да отвлече Асанж от посолството на Еквадор и да го откара в САЩ. Или просто да го убие. „Не може ли просто да му запушим устата?”, пита Хилъри Клинтън.

Към този момент САЩ не са предявили обвинения към Асанж. Вижте картинката: Асанж е гражданин на чужда държава, намира се в посолството на Еквадор (друга държава), посолството е в Лондон (столица на трета държава). И ЦРУ планира извънсъдебна разправа с Асанж – отвличане и екзекуция. Не, че съдебната разправа има нещо общо с правото, но отнема време.

Най-яростен е шефът на ЦРУ – Майк Помпео. Иска кръв. Иска реванш за своя нечуван позор. Иска отмъщение за най-голямата загуба на секретни данни.

ЦРУ пуска слух, че руснаците (ах ты, Вова!) ще измъкнат Асанж и ще го откарат в Москва. В радиус от три пресечки около посолството на Еквадор бъка от агенти под прикритие, които изобразяват журналисти, чистачи, разносвачи на пица, полицаи, минувачи, туристи. След избора на проамерикански президент на Еквадор, посолството вече не е сигурно убежище за Асанж. ЦРУ следи всяко негово движение и подслушва всяка негова дума.

ЦРУ откликва творчески на собствения си слух и разработва нови сценарии. Те включват: руското посолство (!) отвлича Асанж, скрит в количка за пране; следват престрелки с руски агенти (пред Бъкингамския дворец, ако може); зрелищно преследване с коли; предизвикана катастрофа на руския дипломатически автомобил с Асанж в багажника, обаче Асанж е в друга кола (коварно е руското посолство!), която пристига на летището (не е уточнено кое); британските служби прострелват гумите на руския самолет и вдигат военните хеликоптери….

Суперпродукция! Страховит екшън!

Изглежда комично, но не е.

Британските служби скромно отказват да участват в „такива незаконни действия” защото „Лондон не е Багдад”. Междувременно шведското обвинение е свалено. Белият дом разработва нов план: британците да задържат Асанж за неявяване по призовка (за вече сваленото шведско обвинение!), което да даде на американските прокурори 48 часа, за да съчинят обвинителния акт.

Така и стана. Преди 5 години, на 11 април 2019-а лондонската полиция „законно” отвлече Асанж от посолството на Еквадор, хвърли го в една камионетка и го откара в „Белмарш”.

„Звездният свидетел” на ФБР

Сигурдур Инги Тордарсон, 31-годишен, исландец, мошеник, финансов измамник, диагностициран социопат и доказан педофил, със серия присъди за сексуални посегателства над малолетни момчета; представя се за най-доверен човек на Асанж; няколко месеца се подвизава като доброволец в WikiLeaks, краде документи и копира хард-дисковете.

През 2011 г. е изхвърлен от WikiLeaks за финансови злоупотреби. За да се спаси от съдебно преследване, пише до посолството на САЩ в Рейкявик. Поканен е на среща. Казва, че разполага с документи срещу Асанж. На другия ден ФБР изпраща самолет с 8 федерални агенти и прокурор, за да го разпитат. През 2012 г. срещите зачестяват. После ФБР губи интерес – безценният „свидетел” е в затвора за педофилия. Отново.

През 2019 г. (Асанж вече е в „Белмарш”), ФБР се сеща за своя „свидетел”. Министерството на правосъдието на САЩ му осигурява имунитет срещу съдебно преследване и гарантира, че няма да споделя информация за негови незаконни действия, включително в Исландия. Документът е подписан от зам.-главния прокурор на САЩ Келън Дуайър. Под закрилата на американския имунитет „златното момче” на ФБР извършва нови престъпления.

Според психиатричната експертиза „звездният свидетел” е социопат, неспособен на разкаяние, разбира разликата между добро и зло, но това не го интересува.

Идилията продължи  до 2021 г., когато „свидетелят” призна пред исландския вестник Stundin, че неговите показания срещу Асанж са фалшиви. Това не пречи на британския съд да се позовава обилно на фалшивите обвинения.

А какво правят медиите през това време, ще попитате.

Ето какво.

 

5. Позорът на медиите

През 2010 г. жълтата преса, социалните мрежи, глутницата тролове, тези безотказни инструменти на репресията, цялата сган, проституираща с мисията на журналистика, всички те се нахвърлиха хищно върху Асанж. Демонизираха го, разчовечиха го, похулиха го. С наслада и упоение. С една дива и бясна агресия, изригнала от обществената клоака. И повърнаха върху него цялата воня и мръсотия на собствената си нищета и нищожност.  И повтаряха до припадък:  „извратеняк”, „манияк”, „насилник”, „параноик”, „нарцис”…

В този недостоен хор припяваха The Guardian, The New York Times и Der Spiegel, които си вдигнаха тиражите и печалбите до небесата благодарение на Асанж, на неговите усилия, кураж и гражданска позиция. Той рискува своя живот, те рискуват своите печалби и благоволението на властта.

През 2019 г. британската полиция по заповед на САЩ отвлече Асанж от посолството на Еквадор и го хвърли в „Белмарш”. И настана вакханалия, разгул и пиршество на медийния позор.

Англо-американски медии реагираха на ареста на Асандж с нескрито веселие и тържествено ожесточение.

The Washington Post приветства ареста и го нарече „отдавна закъснял“. The Wall Street Journal изрази облекчение, че „най-накрая ще има някаква отговорност за Асанж”. CNN заяви, че Асанж „всъщност не е журналист”, „няма право на защитата, която законът и демокрацията изискват за законните журналисти” и настоя той „да се изправи пред правосъдието”. National Review го обяви за „дребен, пристрастен, враждебен чуждестранен актьор”. Fox News го обвини, че „използва журналистиката като смокинов лист за безразсъдното си поведение”.

New York Times заяви, че няма проблем с Първата поправка, защото „бежанецът с рошава брада” не е журналист, а „чуждестранен агент, който се стреми да подкопае сигурността на САЩ”, и подчерта „острата граница между легитимната журналистика и опасните киберпрестъпления”.

Bloomberg нарече Асанж „капризна версия на Дядо Коледа”.  The View пожела Асанж „да изгние в ада”. Saturday Night Live възкликна „Толкова е задоволително да видиш интернет трол, измъкнат на светло!”. National Review приветства ареста на Асандж, защото е „навредил на САЩ с неговата гнусност и злоба”.

London Times нарече Асанж „албинос нарцисист”.The Week го атакува като „заблуден нарцисист”, който „подкопава сигурността на всяка нация”.

Daily Mail написа: „Арестът ще изтрие усмивката от лицето му” и посвети 4 страници на Асанж, „отстранен от вътрешността на зловонната си бърлога, за да се изправи пред правосъдието”.

The Mirror цитира лейбъристки депутат: „Най-накрая Асанж беше изгонен от еквадорското посолство” и го описа като „начумерен, надут тийнейджър”. Times of  London допълни, че „никой не трябва да съжалява” за „закъснялото изгонване”. New Statesman нарече Асанж „гном с луд вид”. Glasgow Herald обобщи: „Асанж не е журналист и не е герой”.

Англо-американските медии, мастити и жълти, десни и уж леви, но еднакво раболепни, дружно заявиха, че Асанж не е журналист, нито издател, а творец на хаоса, хакер, гнусен трол, киберпрестъпник и „високотехнологичен терорист” по думите на Байдън.

Медиите не провидяха историческото предупреждение към журналистиката. Те са прекалено заети да слугуват на овластения псевдоелит. И щастливо наблюдават агонията на Асанж в трепетно очакване на неговата смърт. Асанж няма нищо общо с тях. И те нямат нищо общо с него, нито с журналистиката. Те са антиподи и на Асанж, и на журналистиката.

„Онези, които са антиподи на Джулиан и за които смелостта е непозната, нито принципността, нито честта, те стоят между него и свободата”, написа Джон Пилджър.

През 2021 г. „звездният свидетел” на ФБР призна, че неговите свидетелства са фалшиви. Този чутовен скандал остана незабелязан за медиите. Изобщо. Медиите станаха съучастник на бруталното беззаконие и нестихващите репресиите срещу Асанж. Медиите съучастват в методичното убийство на Асанж. Съучастват в криминализирането на журналистиката и в собствената си професионална гибел.

„Пълното безразличие, с което корпоративните медии се отнесоха към тази  новина, поражда още повече опасения колко фундаментално преплетени и съгласувани са те с интересите на правителството на САЩ”, каза Алън Маклауд, създател на журналистическата организация FAIR.

„Едно от удивителните неща в съдебното преследване на Асанж е колко нагло е то. Те знаят, че може да им се размине, защото водещите медии отказват да го отразяват”, написа британският разследващ журналист Мат Кенард.

„Изумен съм от фронталната атака срещу журналистиката, както и от липсата на обществен гняв. Журналистите изоставиха Асанж и прерязаха гърлата си. Тяхната неспособност да разкрият и изобличат порочната клеветническа кампания срещу него е още една катастрофална и самоунищожителна грешка. Нашата пасивност ни прави съучастници в собственото ни поробване”, заключи безпощадно Крис Хеджис.

Чак на 28 ноември 2022 г. New York Times, The Guardian, Le Monde, El Pais и Der Spiegel публикуваха отворено писмо и призоваха САЩ „да прекратят съдебното преследване на Асанж”. Късно. Същите медии дадоха своя принос в демонизирането на Асанж.

 

6. Четвъртата орисница

Една приказка

В четвърти клас нашата учителка ни даде за домашно съчинение на тема „Какъв искам да стана”. Аз написах приказка:

Родило се детенце и, както си му е редът, дошли трите орисници. И го орисали – „Да бъде храбър воин на правдата, мечът му да е справедлив, а щит да му е истината”. И тогава, неканена, се домъкнала Четвъртата орисница. „Тъй да бъде!”, казала тя лукаво, превърнала меча в перо, откраднала щита и изчезнала вдън гори тилилейски…

И поантата на приказката: „Така се родил първият журналист”…

Не знам откъде се е взело това прозрение у едно 10-годишно дете. Но всичко стана, както предрече Четвъртата орисница…

Истината – беззащитна, виновна и престъпна

„Колеги, ние сме едни наивници. Мислим си, че истината е нашата защита. Оказа се, че не е”. Тази горчива констатация отекна на 9 декември 2023 г.  от платформата „Трибуналът Белмарш”. Над 500 000 хиляди души гледаха директното излъчване, няма нито едно неодобрение. Трибуналът имаше две заседания – първото бе на 20 януари 2023 г. Общият брой зрители на двете заседания е над 3 милиона души.

Трибуналът в защита на Асанж и на свободното слово е аналог на Трибуналите „Ръсел-Сартр” от 1966 г. в Стокхолм. Тогава Бертранд Ръсел и Жан-Пол Сартр предизвикаха разследване на американските престъпления във Виетнам.

Да, истината е меч. Но не е щит. И никога не е била. Това го знае всеки журналист във всяко време.

Кой съди Асанж?

Съдят го престъпниците, чиито престъпления Асанж изобличи и доказа. Публично. Доказа ги с над 800 000 документа на Пентагона и ЦРУ. Асанж изобличи престъпленията на САЩ и техните съюзници и съучастници с техните собствени документи. Но тази неоспорима истина осъжда Асанж на 175 години затвор!

Истината е лъжа, лъжата е истина. Истината е престъпление, свободата е престъпление, журналистите са банда престъпници. И не само.

През 2016 г. укронацисткият сайт „Миротворец” публикува списък, озаглавен „7 901 негодници”. Тези „7901 негодници” са журналисти, фоторепортери, телевизионни и кинооператори и режисьори, снимачни и радиоекипи. „Миротворец” публикува техните имена и лични данни. И ги осъди на смърт. Някои „негодници” вече са ликвидирани. Експедитивни са укронацистите, финансирани, легитимирани и въоръжени от САЩ и „цивилизования” Запад.

Истина? Свобода? Няма истина без свобода. Няма свобода без истина. Всеки несъгласен с политиката на САЩ и „цивилизования” Запад, всеки, който изобличава техните престъпления, е престъпник и негодник. И няма значение дали говорим за Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Сърбия, „цветните революции” или Украйна. Или Асанж. За каквото и да говорим, винаги става дума за едно и също – за страстта на САЩ да наложат своите закони и своето беззаконие на целия свят. Да подчинят целия свят.

„Когато разкриването на престъпления се третира като престъпление, значи ни управляват престъпници”, каза Едуард Сноудън, без когото мисията на WikiLeaks нямаше да успее.

 

7. Името на Звяра е фашизъм

Асанж има врагове – могъщи, свирепи, брутални, отмъстителни, коварни, страхливи, подли, бесни, зли.

Асанж има защитници: Ноам Чомски, Джереми Корбин, Пол Крейг Робъртс, Джон Пилджър, Крис Хеджис, Ейми Гудман, Нилс Мелцер, Райън Грим, Алън Маклауд, Юън Макаскил, Бен Уизнър, Марк Фелдщайн, Мат Кенард, Чип Гибънс, Кристин Храфнсон, Сучитра Виджаян, Ранд Пол, Amnesty International, „Репортери без граница”, Международната и Европейската федерации на журналиститеСъюзът на българските журналисти, Democracy Now!, The Intercept, FAIR…

Какво казват защитниците на Асанж?

(Виж отново записите от заседанията на „Трибуналът Белмарш”:

https://www.youtube.com/watch?v=j_QqpYATupw

https://www.youtube.com/watch?v=KggYiMgsnDU

Също и интервюто на Пол Крейг Робъртс:

https://altcensored.com/watch?v=j1nOsq3KDl4 )

„Това е репресия, държавен терор, престъпление срещу журналистиката, покушение срещу свободното слово в световен мащаб; това е съдебен фарс, незаконна операция, съдебна измама, основана на фалшиви доказателства, клевети, лъжи и пропаганда; това е политически процес, разправа с несъгласните, с дисидентите за назидание и сплашване; това е криминализиране на журналистиката; това е пародия на правосъдие, злоупотреба с правата на човека, отрицание на Всеобщата декларация за правата на човека и на Европейската конвенция за правата на човека”.

И главно – „това е покушение срещу правото на гражданите, на обществото, на човечеството да знае истината”.

И още:

„Това е реванш на тираните срещу Асанж за разкриването на криминалните деяния и измамите на Вашингтонската клика. Правителството на САЩ убива свободата на словото с помощта на правителството на Великобритания, изцяло подкрепени от англо-американските медии… Те всички работят за Вашингтон. Съдът в Лондон  е придатък на Вашингтон. На всички тях им е подсказано да изпратят човека на бесилото. Ако не го изпратят, ще ги обвинят, че са пощадили един руски агент…

Няма и грам независимост в американската преса и телевизия. Британското правителство няма срам. Британските медии нямат срам. Във Вашингтон нямат срам. Истината не се уважава. Няма никаква почтеност. Никъде. Къде е ЕС? Къде са европейските правителства?…

На върха стоят няколко психопати – ако се бориш против тях, ще ти пръснат мозъка от шест различни ъгъла…

Достигнахме повратната точка. Все повече хора не смеят да говорят. Сбъдва се Оруеловият кошмар. Ние нямаме право на глас. Или ще ни забранят, или ще ни накажат. Най-лесно е да те обявят за руски агент и да те изтрият отвсякъде…

Ако мислите, че това, което се случва с Асандж, няма нищо общо с вас, грешите. Заплахата от наказателно преследване ще витае във въздуха… Това е част от по-голяма война – да се затвори устата на тези, които разкриват престъпленията на империята, на САЩ.

Асандж е политически затворник. Той е дисидент на Запада…

Демокрацията умира в тъмнината…”

И най-сетне:

„Това което се случва сега е по-лошо от възхода на Хитлер. Трябва да назовем Звяра. Трябва да започнем да наричаме западните либерални демокрации такива, каквито са. Те са дълбоко авторитарни, тоталитарни, с дълбинни фашистки идеологии, които се прилагат не от днес, а от много години и за много години напред…”

Нямам какво да добавя.

 

Отворен финал

Върховният съд в Лондон иска вълкът да обещае, че няма да изяде агнето, затворено незаконно в клетка по настояване на същия вълк при престъпното съучастие на същия съд. Вълкът ще обещае всичко. Това не означава нищо.

Знаменитият английски драматург Харолд Пинтър дефинира политиката на САЩ така: „Цуни ми задника или ще ти сритам главата!”. Пред тази дилема е изправен Върховният съд в Лондон. Не му съчувствам.