Не стихват взаимните обвинения от сглобката кой и с какво провали ротацията? Взаимното сочене на другия с пръст, че той е отговорен, прави трудна между тях не само предизборната кампания, но и бъдещите им разговори. И ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ все още не могат да излязат от омагьосания кръг на омаята от седмицата на преговори и продължават да си акцентират върху собствените обяснения на провалите. Това ни кара да се запитаме. Ще сменят ли тона в предизборната кампания не коалиционните партньори или ще се замерят с компромати? Каква стратегия ще предприемат? Наш гост е Диана Дамянова, която работеше с “Продължаваме промяната“ като пиар, всъщност, която им беше първият пиар. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“, г-жо Дамянова.
Здравейте.
Познавате добре лидерите на ПП, те ли искаха да отидат на избори и се чудеха как да го пришият на ГЕРБ? Или в последния момент нещо не им излезе пасиансът? И ако е последното, какво е това нещо?
Аз познавам добре не само лидерите на ПП, познавам добре и лидерите на ГЕРБ. Познавам добре и лидерът на ДПС, ако трябва да бъдем точни. В дългите си години съм се срещала с всички тях, така че имам доста добра представа за мотивите, които могат да ги ръководят. Вижте, той въпросът не е прост. Истината е първо, че всяко правителство, което бъде създадено, ако има да прави някакви така да се каже остри реформи, трябва да ги направи в първите 6 месеца, докато е оградено с голямо доверие. Какъвто беше и случаят с правителството на Денков. Защо изведнъж те решиха да правят, как да кажа, да продължават дълбоки реформи, които не са одобрени от техния коалиционен партньор, защото лично го засягат? И то в края на този мандат, даже в следващия, за мен няма абсолютно никакво обяснение. Това обаче, което се случи между двете основни политически сили, срива доверието на българския народ. Аз очаквам ниска избирателна активност. И по-късно, ако искате, ще говорим въобще за това, че българската политическа класа е неприета, мразена, отхвърлена от българския народ. И ако това не се промени, българската политическа класа ще продължава да представлява най-ниското стъпало в интелекта на българския народ, който е многократно надвишаващ потенциала на политическата класа.
И в класацията на желанията, но ще стигнем до там. Искам още няколко въпроса да ви задам. Коалиционните партньори изглежда се сбиха около силовите структури, там ли е заровено кучето и защо?
Аз продължавам да мисля, че основният проблем в тяхното неразбирателство беше изключителната настойчивост на ПП-ДБ да заложат такива реформи. И най-вече избор на кадри в съдебната система, в прокуратурата и в регулаторите, които не срещнаха одобрението на ГЕРБ. Логично не го срещнаха, защото все пак те трябва да отстъпват от кадри, които вече имат. И мисля, че наистина са прави ПП-ДБ, че точно там някъде е заровено кучето. Но защо ти искаш да получиш невъзможното, за мен остава абсолютна тайна. Истината е, че самото ПП, най-вече в лицето на Кирил Петков, има известни стремления към силовите структури. Той счита, че те едва ли не са най-големият ресурс в държавата. Такова му е личното убеждение. Но това беше по време на съвместното им управление, сега те отиват на служебен кабинет. При отиването на служебен кабинет трябва да се търси максимално доверие в българския избирател. Колкото повече му повтаряме, че изборите ще бъдат нечестни, толкова повече той се отблъсква от гласуване. Остават само най-твърдите ядра, които в никакъв случай не са в полза на ПП-ДБ. В същото време все пак новият служебен министър-председател трябва да се съобрази с това, че ако той назначи стария министър на МВР в служебното правителство, това ще предизвика хистерично поведение от страна на ПП-ДБ по време на цялата кампания, което ще води до допълнителен срив. Разбирате ли, най-страшното, което можеш да кажеш на един народ преди избори, е, че изборите няма да бъдат честни. Тук служебният кабинет, служебният министър-председател трябва да намери истинско решение.
А как ще намери това решение, като политическата класа вече тотално е възневидяна от избирателите си. Дори не знам на какъв език те ще ги привлекат?
Аз много мисля през последните дни по въпроса въобще, какво може да се направи за политическата класа, която, както вие казвате, не само е възневидяна, тя е презряна. И това, че българският народ все повече и повече отказва да участва в избори, то е защото в неговото съзнание “и тези са като онези“. Това е едно съобщение, което вече нараства като лавина в хората и те отказват. За мен трябва да се направи и това е изключително смело, което казвам и предполагам, че ще срещне огромна съпротива, но за мен трябва да се направи някакъв пробив в избирателната система, която да върви към две неща – мажоритарност и възможност на избирателя да оттегля провален депутат. Само това или нещо подобно може да върне частично и постепенно доверието в политическата класа. Защото в момента ние избираме анонимници, ние избираме безхаберници, ние избираме хора, които са поставени от своите лидери в едни листа, които абсолютно нямат никаква публичност. Имаше, ако си спомняте преди два избора, един великолепен плакат на партия “Възраждане“, в който отпред, на преден план стоеше ръководителят на партията, а на заден план не на фокус и размазани се виждаха всички останали. И това беше умишлено търсен ефект, това е положението с избора на хора. И когато ние изпратим анонимници, хора без професии, получава се, че несбъднати хора отиват в българския парламент в огромната си част. И когато изпратим тях в парламента, ние не можем да очакваме нищо, освен те за 10 дни да правят шеста поправка на осмия закон, който току-що са приели. Това е, което ние получаваме. И ако българският народ не вземе в ръцете си, не знам как да стане, не съм сигурна дали това конституционно трябва да се реши, но трябва да се направи. Знам, че българската политическа класа никога няма да приеме да бъде мажоритарно избирана, защото няма да бъде избрана. Това е класически параграф 22. Ние стоим в списъчна демокрация, в която ГЕРБ си поставя своите кандидати, според преданост към ръководителя, в която “Възраждане“ си поставя своите размити лица-кандидати, които не могат да отговорят дори в огромната си част на елементарен тест за интелигентност. Кирил Петков си поставя служителите, в смисъл студентите от харвардските курсове. И тази цялата купчина от хора не е в състояние да произведе политическите събития на България. Политическата класа на България е в пъти под нивото на интелигентността на българския народ. Да, този въпрос е в ръцете на българския народ, а тази политическа класа в настоящата ситуация не може да предизвика нищо. Аз правих вълна през 2021 г., с една корекция, аз не съм била пиар на ПП, аз бях един от тях, един от петимата хора, които започнаха всичко това. Не съм работила на заплата, не съм получавала пари, всеки от нас правеше това, което може. Но тогава ние успяхме през 2021 г. да направим пробива и да убедим, и то не генерален пробив с болшинство в парламента, но все пак пробив. Убедихме българското население, че има и други хора. Сега тези “и други хора“ се оказаха като предишните в своето качество. Това е един много тежък цунгцванг, от който аз не знам, как се излиза. Все по-малко хора ще гласуват и все по-малко хора ще вярват на българската политическа класа, докато един ден дойде горският, не знам кой е той, и ни измете всичките.
Г-жо Дамянова, с две ръце ви подкрепям за мажоритарния вот. От години също говоря за него, но няма никаква чуваемост, никакво разбиране и съм абсолютно убедена, че ако зависи от политиците, те няма да го направят. Въпросът е: как от хората може да тръгне?
Нека да кажа, че ние се намираме точно в ситуацията по отношение български народ-политическа класа, точно в ситуацията, в която се намират ГЕРБ и ПП-ДБ. ПП-ДБ иска ГЕРБ да направи реформата, която да го уязви. Която да го направи по-слаб. Ние, българските граждани искаме тези анонимници, дето са с размити образи да направят реформа, която да даде възможност ние все пак да ги следим, да ги избираме персонално. Да знаем за кого гласуваме. Сега, трябва да ви кажа, че мажоритарната система, особено чисто мажоритарната има свой проблем, той е много голям, аз съм го виждала в практиката. В смисъл, ние сме малък народ, малка нация, с малки избирателни райони, малките избирателни райони могат много силно да се влияят от местни бизнесинтереси, които да си купуват депутати. Така че това не е еднозначно решение. И аз не съм конституционалист-юрист, за да мога да претендирам за това. Мога да претендирам като един сравнително успял в пиара специалист, че въпросът на доверието е толкова голям, толкова голям, че този въпрос на доверие, ако не бъде решен, българската политическа класа наистина ще си прави, каквото си иска на един остров самотен, далеч от българския народ.
Те си го и правят. Ето, как влизат в кампания ПП-ДБ, например? Ако след обвиненията за провала на ротацията продължават с коментарите по служебното правителство, те всъщност за какво ще ходят на избори?
Кампанията вече се вижда. Борисовата кампания е: „Ние направихме много хубави неща. Тези момчета са много добри, какво им стана изведнъж? Аз не го виня Христо Иванов. Е, сгрешил е, ще го поправим. Толкоз могат. Ама всъщност ние ключово работим заедно“. И горе-долу върви в такава посока, защото той знае, че острата кампания на отричането ще действа срещу него, тъй като неговият избирател ще започне да пита: “Аджеба, ако те са пълни идиоти, ти защо управлява с тях 9 месеца? И беше обещал да управляваш 18.“ Същата е ситуацията и с ПП-ДБ, те трябва да намерят отговор на големия въпрос и той е: защо управлявахме, как управлявахме, какво постигнахме и какво го разруши? Просто обвиненията към ГЕРБ, как да кажа, че “мафията се връща обратно“, те са колизия на мисълта в хората. Всеки човек казва: “Да де мафия, мафия, но вие до вчера бяхте с нея.“ Така че посланията трябва някак си да се избистрят, ако тези хора искат да отидат на избори и да ги печелят. Въпросът е, че каквито и послания да направят, който и да спечели изборите, ние отново ще бъдем жертва на политическа класа от безхаберници. Не казвам всички, мога да изредя в парламента 10 души, които са истински специалисти, защото до толкова ми стига броенето.
Добре, а полезни ходове на този етап виждате ли? Защото явно мажоритарният вот е така далеч на хоризонта и е може би като чертата на хоризонта, колкото повече вървиш към нея, тя толкова повече ти се отдалечава. Но сега какво да се направи?
От една страна да спрат да подкопават вярата в честността на изборите, защото това ще доведе до драматична активност. От друга страна ПП-ДБ да кажат, че те са направили пакет реформи, който е бил в самото си начало, обаче не са успели да ги довършат и на това се дължат всички гафове, защото наистина е гаф. В смисъл, бащата на реформата да каже, че не знае кой е предложил текста, който е абсолютно правна и най-вече политическа аномалия, също не е добре.
И който се е подписал освен това начело?
Не, той и Борисов се е подписал. Те от ГЕРБ да не се правят, че са много невинни, защото те също имат юристи. И техните юристи би трябвало да им кажат, че този текст е абсолютно несъответстващ, защото този текст би бил съответстващ, ако в деня на избора си тези хора от онзи кратък списък, наречен от Христо Иванов, ако не се лъжа “Меню“, в деня на избора си за каквото там са ги избрали, казват: “Съгласявам се, в случай, че бъда повикан, да стана служебен премиер“. Всичко останало е нон сенс, няма законова уредба, уредена след това. Чуваме, че изборите ги били изненадали. Как, когато те двете абсолютно доброволно отидоха на избори и двете страни ще са изненадани? Разбирате ли, българският народ е облъчван от неадекватни съобщения и от неадекватни послания. И въпреки това, би трябвало някой да поеме отговорността. И аз мисля, че това е Главчев, аз не познавам лично този човек, но ми се струва сериозен човек, който трябва по някакъв начин първо, да разбие опасността от нечестни избори. Ако трябва включително и да се съобрази с искането на ПП-ДБ този министър на вътрешните работи да не е такъв. Не защото той е лош или добър, аз не знам, какъв е. А защото това ще доведе до крясък в кампанията. Друго не знам. Аз не бих искала да бъда пиар на никой от всички тези хора по време на предстоящата кампания, защото каквото и да направят, то ще бъде неадекватно.
А, “ала-бала“ с машините? Това как да се уреди? Как да бъдат убедени хората, че всъщност няма “ала-бала“, след като самият г-н Петков така кротичко си призна?
Самият г-н Петков нищо не е признал, той просто има дефицит в думите в българския език и когато му дойдат сложни конструкции ги нарича с думи като алангро, ала-бала и т.н. Не смятам, че е правено каквото и да било с машините. Смятам, че машините трябва да бъдат удостоверени от някаква обща тяхна комисия, която да каже: “Да, така е.“ И това да направят заедно, защото е в тяхна обща полза. Защото никой няма полза от това да отидат под 2 милиона души да гласуват. И никой няма полза от това да гласуват само твърдите ядра. Защото аз мога сега да ви кажа, какъв е резултатът при гласуването на твърдите ядра.
Какъв е?
Ами 7-8-10% предимство на ГЕРБ най-вече за сметка на спад на ПП-ДБ. Вероятно нарастване на ДПС, тъй като то си играе някакъв негов сложен спектакъл за влизане по легитимен начин в политиката. Ако забелязвате, днес има нова колизия. Пеевски казва: “Ние ще имаме 160 депутата“, от което ерго следва, че те заедно с ГЕРБ могат да управляват. Борисов излиза 10 минути след това и казва: “Не, не, ние само с ДПС няма да управляваме“. На всеки му тежат на шията някакви стари истории, но така или иначе ще имаме силно ДПС, вероятно поради съвпадението на изборите, и силно “Възраждане“. И нататък картинката ще бъде същата – големият въпрос на бъдещите избори е: дали ПП и ГЕРБ ще имат 121 депутата. Само това е нещото, което е неизвестно в момента.
Имат ли полезни ходове от ПП, за да покажат, че не са от тези, които заслужават най-многото критики? Защото ако следим коментарите от последните седмици, като че ли най-много го отнесоха те.
Това ще видим, като излязат социологиите. Вижте, аз това съм го казвала много пъти: в ПП и особено в ДБ има едно особено, как да кажа, такова превъзходство, което те изпитват към населението. И което те не са длъжни да обясняват. Те го учат, те го водят населението, а то да стои там и да си трае. Но понеже населението е малко по-интелигентно, отколкото ръководителите на тези, пък и на другите партии, населението започва да негодува. Това, което аз бих направила, ако бих била в кампанията на ПП-ДБ, е много ясен, много точен, включително със самокритика анализ на случилото се през тези 9 месеца, първо. И второ, обявяване на пълна публичност, пълна. Ако трябва да има някакви арбитри, като в бокса, които да седят по време на преговорите. Но пълна публичност на всяко движение, което би се случило при едни евентуални разговори. Една такава публичност обещана и изпълнена би могла да върне в някаква степен доверието на хората към процеса на преговори, но не и към политическата му класа, защото тя е некачествена, това е положението. Ако вие или аз бяхме по някакъв начин да си го представим ръководители на тази фирма, наречена Български парламент, аз бих уволнила 80% веднага дисциплинарно.
Вие сте толерантна, аз бих стигнала по-нагоре, казвам го съвсем откровено.
Не, аз знам, че има истински хора вътре, и които са юристи, и които милеят, и на които им пука.
Да, но те що щат сред останалите? Ето това е големият въпрос?
Доброто намерение на некомпетентните хора води само до допълнителни пожари. Добрите намерения, когато са облечени в некомпетентност, са най-страшното нещо, което може да се случи и в бизнеса, и в политиката. Това имаме ние на политическата сцена. Ако по някакъв начин народът не го смени, дали било чрез референдум, дали чрез някаква нова структура от хора, граждани, които да поискат и да насилят това да направят политиците, те никога няма да го направят сами, защото трябва да си подпишат собствените смъртни присъди: никога повече да не видят парламента. Аз казвам 80, вие вероятно 90%. Ами те не стават, това е положението. И не стават, не защото не стават в смисъл българският народ не става, а в смисъл, защото те са списъчни депутати. Просто ги посочват, те стават депутати. Той седи на безнадеждното 9-то място, защото е абсолютно безнадежден, обаче стават 4 души министри и той изведнъж се оказва този депутат и ние му берем гайлето, това е положението.
Да погледнем пак към ПП, дали Кирил Петков няма да бъде все по-отместван назад от Асен Василев? Между другото, винаги съм се чудила на тази странна комбинация?
А не. Не, комбинацията аз лично съм видяла, живяла в тази комбинация. Тя е комбинация на един човек, който е емоционален и с огромна воля за победа. И един човек, който е как да кажа, прагматичен, но със своите дефекти в общуването, ако може така да се каже. Те взаимно се допълват, между другото, поне по мое време те много добре се разбираха и взимаха адекватни решения. Така че аз такъв завой не очаквам. Очаквам те да останат заедно до момента, в който ако въобще в ПП настъпят някакви процеси. Цоня, не могат да настъпят такива процеси. Тези хора са от телефонния указател на Кирил Петков, така са назначени. Те са избрани, за да бъдат верни на Кирил Петков, за тях там мога да говоря с имена. Но няма да го направя, защото не искам да обиждам колеги. Там има хора, за които да се окажат в парламента е толкова безумно, в сравнение с тяхната несбъднатост като човеци. Като човешки единици. Като професии и т.н., че те наистина гледат на него като на Бог. И вероятно, ако аз бих била толкова безпомощна, като огромната част от тях, и аз бих гледала така на него. Аз за нищо не ставам и изведнъж ставам депутат, как да гледам? Така че не, не очаквам никакви процеси. И вижте, тук само искам да кажа, че ако те бяха останали във властта още 8 и още 8, и още 8 месеца, въпреки щетите, които щяха да понасят непрекъснато от сглобката си с ГЕРБ, те щяха да могат да докажат, че и могат да управляват. Сега те отново падат от власт, отново започват да излизат дефицити в тяхното управление. И в този смисъл там бъдещето е: или така си стоят и живеят до пълно разпадане, или правят някаква вътрешна революция, нещо, което е почти невъзможно за мен.
Слушам ви и си мисля, г-жо Дамянова, кои са злите гении на българската политика? Във всяка партия ли си има свои? Отзад ли има някакви кукловоди? Малко в конспиративните теории нагазвам, съзнавам, обаче чак такова безумие да селектира нацията, наистина здравият разум не го допуска.
Вижте, ние имаме голям проблем. Този проблем е, че се зароди някъде през началото на 90-те години в България. Ние като народ сме такива. В България няма желание за революции, ние сме еволюционен тип общество. Ние 90-те години не наказахме комунистите и ги върнахме обратно във властта с нов образ и подобие свое. Те станаха богатите, те станаха новите управници, и това е една тежест, която имаме. Сега се намираме в абсолютно същата ситуация с тези, които обвиняваме в корупция. Аз лично виня ГЕРБ, защото третото и четвъртото правителство на ГЕРБ бяха наистина обримчени в корупция. Сега отново се намираме в ситуация, в която трябва да се вземе решение. Ако ги наказваме, тогава текстът, който аз чух от трибуната на там събранието, както и да се казва то на ПП в събота и неделя: “Ако трябва избори до дупка е единствено възможният път“. Да, нека ни избират, докато изберат 160 от нас, за да можем да накажем ГЕРБ, или обратното, за да се претопим. Ако отиваме по пътя на еволюционното развитие, трябва да правим малки крачки, на които е съгласен и ГЕРБ. Не говоря за прошка, аз лично на Борисов не му прощавам, защото смятам, че той в пълно и ясно съзнание превърна държавата в една олигархична такава. Но той трябва да бъде убеден, че трябва да направи следващи стъпки. Нещо, което ПП-ДБ не успяха да направят.
Какви са следващите стъпки?
Следващите стъпки са, аз това съм го казвала и съм го писала многократно. Като не можем да сменим цялата съдебна система, всички хора, ще сменим 50% с наши хора. В смисъл с хора, които не са от миналото. 50% е повече от нула, това можем да направим и при регулаторите. Когато искаш всичко, получаваш нищо завинаги.
Каква е диагнозата ви сега, като гледате България? Как изглежда тя във вашите очи?
Аз имам тук две гледни точки. Първата е, че България толкова много се е променила за 35 години, което най-вече го виждаме по чужденците-българи, които идват и гледат наистина на нас като на европейска страна. От друга страна, българският манталитет е такъв, че как да кажа, в смисъл, то ние сме стояли 500 години под турско робство.
Ама сме оцелели, това не е малко?
Това правим и в момента, това правим и в момента.
500 години ли, Диана, трябва да живеем още, за да оправим тази какафония?
Не. Светът е много по-динамичен, светът е много по-динамичен, така че доста по-бързи са процесите, има информация, има интернет, има различни гледни точки, но да, такъв е народът, който седи ошашавен от всичко това. И за съжаление, негодната му политическа класа не му помага. Но процесите вървят напред, и ако нищо не спре България по европейския й път, след има-няма 100 години тя ще бъде един нормален член на Европейския съюз.
Много ви благодаря за това, че приехте нашия разговор. Благодаря ви и за времето, което ни отделихте и за безценния анализ, който направихте.
https://mediamall.info/
