Дожаля ми за много известния на Запад аниматор Теодор Ушев. Човек със самочувствие и вероятно с талант, който са видели чак в Холивуд. Дожаля ми за Теодор Ушев, защото е бил спиран, блъскан, малтретиран (по неговите думи), а такова нещо е недопустимо. Никога, ама никога не бива да се случва такова нещо с когото и да е било – и с Теодор Ушев, и с художника в читалище „Светлина“, и с учителка от начално училище. Затова имаме уста и мозъци – да си говорим. Ръцете ни са за работа, а краката – за ходене.
Дожаля ми да Теодор Ушев, защото нищо не е усетил за България и за хората в нея. Оплаква се от цензура и моли водещите в Нова телевизия да не канят никого, който сее омраза. Уважаеми господин Ушев, че те кога са канили някой друг, освен Вас? Кога са канили някой друг освен Вас и сродните Ви десетина-двайсет интелектуалци?
Най-малко Вие и тези, които Ви номинираха в Холивуд, имате право да говорите за цензура. Има ли по-голяма цензура от тази в Холивуд? Има ли злодей в холивудски филм, който да не е с името Алексей, Володя, Сергей и така нататък? Има ли филм, в който руснаци да не са босове на мафията и проституцията? Има ли по-голяма политкоректност и същевременно по-голяма кочина от това, което се е случило и се случва в Холивуд?
Кочините, както Вие нарекохте държавата ни (Теодор Ушев нарече България кочина), са навсякъде. Кочини има в Германия, във Франция… Газа сега например е кървава кочина. От украинската кочина също капе кръв. В кочината на войната загинаха хиляди руснаци, украинци, евреи, сирийци, палестинци, ливанци и така нататък.
Усетих колко сте потресен, господин Ушев, от това, което се случва около Народния театър. И аз съм потресен. Боян Расате, Волен Сидеров, Джамбазки и останалите герои, които са били там, не са ми никакъв пример, но те са тук и са стъпили върху отчаянието, безизходицата и разбитите илюзии.
По-жестока цензура, господин Ушев, от „наложената“ от Вашата пропаганда и от Вашите телевизии, няма. Освен за Вас, господин Ушев, аз искам да знам какво става с руската култура, какво мислят руските писатели и интелигенти, какво мислят в Китай, в Иран… Не искам Европейският съюз да забранява руската култура и телевизия. Не искам бабаити да обезобразяват паметника на Пушкин в София. Не искам да се гърми и да се руши Мавзолея на Георги Димитров. Не искам да се бута паметникът на Червената армия и не искам да гледам тъпчене с торти, върху които има части от тела на хора от паметници.
Не искам и сегашното ръководство на СБП да поучава и да раздава морал.
Не искам и да си мислите, че талантът, моралът и бъдещето принадлежат единствено на Вас.
Излиза, че в кочината има доста свине, господин Ушев, не мислите ли?
Наистина ми беше мъчно за Теодор Ушев, защото той сякаш за пръв път стъпваше на земята. На тази земя, която е едновременно и градина, и река, и небе, и понякога – кочина. Но ние друга нямаме.
И наистина- много ми е мъчно, че Теодор Ушев е трябвало да преживее всичко това.
Николай Милчев
