23.07.2024

Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Милена Якимова, преподавател по социология в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения, а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и да кажат – казахме ли ви. Демек, че историята е с тях и те заговарят, а след тях тръгват едни комфортни хора, които не биха искали да изпаднат в малцинство, и тръгват подир онези, които се чувстват с тренда на историята.

Надявам се, че партийно-политическите субекти ще проявят някакъв разум, защото в момента ми се струва, че в става дума за тяхното оцеляване. Те би трябвало да проявят разум и да прекратят това безобразие на омерзителни предизборни кампании, които ни насърчаваха и насърчават да се откажем да отидем да гласуваме.“

Грубият език на ГЕРБ и ДПС към тези, с които единствено искат да направят правителство

„Този език прави образите хармонични и е знак на някаква публична недостатъчна състоятелност. Това е липса на грижа за онази структура на съвместния живот, която ги прави възможни те да съществуват. Политиците грубияни явно не разбират, че стават възможни, защото са продукт на някакъв публичен политически процес, който самите те рушат с поведението си. Т.е. с този език те рушат самата предпоставка, която ги прави възможни. Може би гледаме твърде рационално на това поведение на ГЕРБ. Може би Борисов е в дилема, може би има много по-тежки избори, които трябва да направи, може би е разкъсван самият той.

Да видим контекста – имаме силови институции, които се вижда с просто око как правят обществото непочтено, защото действат в ущърб на гражданите. Например: какво беше това спешно самосезиране на Антикорупционната комисия покрай един варненски кадър на ДПС. Значи, виждаме институции, силови при това, които действат не по процедура, а по команда. Кой им натиска копчето? Това вероятно смущава и самия Борисов вече.“

Задържането на Нико Тупарев

„Очевидно е за нас, че тук същите институции бяха задействани експресно, сякаш някой им каза „цък“. Значи, тези, които трябва да въвеждат реда, някой сякаш ги командва и задейства националната репресивна машина. И накрая се явява Франтишек като прокурор, който е дълбоко публично компрометирана фигура.

Значи от публичното произнасяне на истината от някои медии, които все повече се задъхват под калната лавина пропагандно насърчавана, че са „соросоидни“, та усилието на тези медии да осветлят някакви истини остава без никакви институционални последици. Напротив, Франтишек сякаш беше като изплезване към обществото, че тъкмо той се заема с този случай. Но тази арогантност е самоубийствена за хора, които го правят. Уви, това обезкървява и обществото.“

Разговорът за важните за обществото теми липсва

„Вместо политиците да говорят за това, какъв ще е бюджетът, за кои пера какво ще отиде, например, ние чуваме – ми те всички са маскари, ама оставете ние, големците, да се оправяме, а вие, малките хора, тия работи не ги разбирате. И ние седим и претакаме в някакви малки балони, които до нищо не водят. Тези процеси не са само в България, но у нас имат много гротескна форма и изражение.

За разлика от нас обаче Франция, Нидерландия, Германия си нямат такава могъща олигархия.

У нас има криза на усещането на място в света на хората. Големият проблем на хората не е неравенството, както му внушават популистите, а липсата на сигурност. Да, българите не са бедни, но не вярват в перспективата и хоризонта пред себе си. Хората, които са в групата на либералния вот, не са в тази позиция, но пък отказват да гласуват и упражняват нещо като потребителско поведение – аз няма да им гласувам.“

Две врати – на демокрацията или на мракобесния режим

„Изборът между тези две врати зависи от елементарната публична култура на гражданите, от културата на водене на спор, дори, която тук я няма. Т.е. гражданите не разпознават кога биват лъгани и с тяхното доверие се спекулира. Втората предпоставка са политическите партии, които от много време се държат така, сякаш се отказват от всякакви претенции за лидерство. Лидерството не е въпрос на визия и стилистика, и на маниер. Не е и тропане по масата. Лидерството е въпрос на идеи и на това да посочиш цел. А когато кажеш, че няма да целеполагаш, защото избирателят те бил натоварил с нещо си, ами ти как разбра с какво те е натоварил избирателят? Как еди-колко си проценти ги превръщаш в задача, формулирана с думи от типа „да направя правителство“? Това ни казва Борисов, че му е възложил неговият избирател, ама той как го разбра това? Неговият избирател би трябвало да се почувства крайно обиден от това да му казват такова нещо. Но Борисов наистина вероятно е пред тежки дилеми.

И голямата вина на ПП/ДБ е, че не успяха да комуникират провалените си усилия да почистят тези структури, за които говорихме преди малко, онези, на които някой им натиска копчето и те хукват да репресират. Това е най-важното нещо – силовите структури, които в едно нормално общество би трябвало да пречат на гражданите да се избиват помежду си, а те всъщност са враждебни към гражданите. Справедливостта като възмездие я няма през тези институции и структури и хората са разочаровани, защото разбират, че всъщност в България институционалните структури работят за бандитите. Видяхме много ясно, когато съдия Цариградска заговори публично.“

„Възраждане“ са системна партия, а Костадинов системен политик“

„Ако Борисов наистина мисли, че Костадинов е системен политик, то очевидно той бърка системност и консистентност. Да, Костадинов е консистентен. Той говори и се държи последователно. Но това не го прави системен политик. Той работи за слугинаж към Русия, с каквито и думички да го маскира.

Второ, разбирам, че г-н Борисов е зает, но той си има щаб, който може да прочете програмата на „Възраждане“. Това са около 77 страници – и да види г-н Борисов какво се казва там в сектора „Държавност“. „Възраждане“ в тази част на програмата си казват – няма лоша държава, има недобросъвестни хора, които я управляват, и ние ще я изчистим от хората. Ми това си е Бенито Мусолини в прав текст. Това ли г-н Борисов нарича системна партия и политик? Вероятно г-н Борисов е много зле съветван от своето обкръжение.“

Предстоящи избори и референдуми

„В момента сме на някакъв ръб. Ако на тези избори, които предстоят, продължи тенденцията на свиване на избирателната активност, това би било самоубийствено не просто за партийната политика, но и за обществото. Става абсолютно непредвидимо при намаляваща избирателна активност какви нови „Мечове“ ще се появят. Действително има клики, които работят за всякакви референдуми за мир, неутралитет и не знам още какво. Основната им цел е да се проведе референдум за референдумите. Т.е. да има много референдуми, на които резултатите да стават валидни с по-малък брой гласували.

И си представям ние, които редовно страдаме за купения вот, за корпоративния вот, за контролирания вот, си представяме как 200 хиляди души – нищо работа, са всъщност един контролиран вот, закупен с по 40-50 лева.

Има хора, които искат тази страна да се управлява точно по този начин и го маскират с думичката „демокрация“ или „пряка демокрация“.

Всъщност зорът им е да демотивират и да управляват с такива обгрижвани агитки. Това всъщност е референдумна диктатура с някаква фасада, за да не секнат европейските средства. Ако не бяха европейските средства, мнозина системни играчи щяха отдавна да са зарязали демократичната реторика.“

bnr.bg