15.10.2024
gaz

На последната насрочена среща на европейските комисари преди лятната ваканция в сряда брюкселските технократи ще опитат най-мащабното си заграбване на властта, виждано през 2022 г.: Правото да наложат режим на газа за 27-те страни-членки на блока. Пет месеца след пълномащабното нахлуване на руския президент Владимир Путин в неговия източен съсед, военна икономика – с всичките й последствия – най-накрая ще се стовари върху Европа.

Докато гражданите от Португалия до Полша се изпотяват и умират в рекордни горещини, от техните правителства се иска да подпишат правото си на енергиен суверенитет след шест дни. Мерките се изпълняват прибързано, като се използват спешни протоколи, което означава, че никоя страна няма да може да наложи вето на плана и Европейският парламент няма да има думата.

Тези извънредни стъпки показват колко близо до ръба са европейските държави. С инфлацията, която вече нараства в целия регион, отчасти предизвикана от сътресения на пазара заради войната, битката на ЕС с Русия за газа ще изпита решимостта на блока до краен предел. Икономическият удар може би едва сега започва.

Документите, получени от POLITICO, описват подробно плана, с който да се въведе механизъм за предупреждение в целия ЕС, който ще позволи на Брюксел да постановява режим на газа от август до май. Спиранията могат да бъдат задействани „във всеки момент“, ако се окаже, че няма да има доставки на газ, за ​​да може блокът да прекара зимата.

Съгласно предложението страните също ще трябва да актуализират своите национални планове за извънредни ситуации с доброволни мерки за намаляване на използването на газ до края на септември.

Все още няма определена цифра за размера на съкращенията на потреблението на газ, които могат да бъдат наложени. Но според двама дипломати се говори за намаление между 5-20 процента, като се очаква окончателно споразумение да бъде от порядъка на 10-15 процента.

До 26 юли, когато се очаква енергийните министри на ЕС да подпишат новите правила, европейците може да се събудят и да се окажат в ситуация, в която не им е позволено да надуват климатиците или (когато температурите паднат през следващите месеци) да увеличават парното.

На предприятия, считани за „несъществени“ (което според документите на Комисията може да означава керамичната, стъкларската и химическата промишленост, но в някои общини като Мюнхен включват местни пекарни, например) може да им бъде платено да изключат доброволно захранването или да се окажат първи на опашката за екстремно спиране на газа.

Всичко това се предлага в името на кампанията на ЕС за солидарност с Украйна. Пет месеца след пълномащабното нахлуване на руския президент Владимир Путин в неговия източен съсед, военна икономика – с всичките й последствия – най-накрая ще се стовари върху Европа.

Не пипайте газта

В опит да спре напредването на армиите на Путин, Брюксел се опита да лиши Кремъл от милиарди приходи от продажби на природен газ, като доброволно намали потреблението на руски газ в ЕС с две трети тази година.

Това не проработи и страните от ЕС ясно дадоха да се разбере, че не желаят да санкционират газа, въпреки че петролното ембарго трябва да влезе в сила през декември тази година.

Вероятно вече е твърде късно – Международната агенция по енергетика (МАЕ), публикувани в понеделник, показват, че след инвазията Москва вече е спечелила тройно повече от това, което обикновено прави от продажби на петрол и газ за една зима, което означава, че може да си позволи да продължи да намалява доставките на запад към Европа.

Путин ентусиазирано прие слабостта на Европа към руската енергия, превръщайки газа в най-мощното си икономическо оръжие. Досега доставките на газ за 12 страни са били намалени или прекъснати от руския „Газпром“. Сега Брюксел се бори да си възвърне контрола, като забавя потреблението на запасите от газови хранилища в Европа, докато все още може.

Тъй като усилията на лидерите да търсят алтернативни доставки от Близкия изток до голяма степен се провалят, въглищните станции се запалват отново в ЕС, фабриките преминават към изгаряне на мазут и се работи по спиране на климатичната политика за контрол на емисиите.

Часовникът тиктака – в четвъртък газопроводът Русия-Германия „Северен поток 1“ трябва частично да възобнови доставките след 10-дневно прекъсване. Националните лидери във Франция, Германия и Испания казват, че най-вероятният сценарий е „Северен поток“ да остане извън мрежата – като потоците на руски газ по други маршрути към Европа също се очаква да бъдат спрени скоро. Работи се с предположението, че този газопровод няма да се върне в експлоатация.

Ако опасенията са верни, дългосрочната перспектива ще бъде ужасна. Оценките на Комисията сочат спад от 1,5 процента на БВП в целия блок, ако Москва спре да доставя природен газ.

За да се преодолее такъв удар, след като температурите паднат, „допълнителният газ, който трябва да бъде спестен през следващите три месеца, е от порядъка на 12 милиарда кубически метра — достатъчно, за да напълни около 130 танкера“, обясни шефа на МАЕ Фатих Бирол.

Спасяване на Германия?

И все пак някои от най-шумните гласове, които призоваха Русия да бъде наказана със санкции, сега скърцат със зъби срещу последния план на Комисията. Затягането на коланите у дома за спасяване на съседи, които „пият газ“, като Германия, не е популярно в части от Източна Европа.

Берлин е една от малкото столици, които са подписали така наречените споразумения за солидарност, в които съседните държави обещават да споделят допълнителен газ при кризи. Комисията призова страните да подпишат повече, но някои се притесняват от тези доброволни споразумения, които се налагат.

Против категорично са в Полша. Варшава няма споразумения за солидарност с нито един от своите съседи, според записите на Комисията. Министърът на климата Анна Московска категорично посочи, че този механизъм за солидарност не трябва да води до намаляване на енергийната сигурност на която и да е държава-членка“.

Унгария вече отиде по-далеч. Правителството на Виктор Орбан обяви, че новите му енергийни планове за извънредни ситуации ще забранят напускането на газ от границите му от август, което провокира остър упрек от еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон. В Испания и Португалия правителствата вече частично субсидират разходите за газ, използван в електричеството – и наблюдават как Франция внася цялата евтина енергия, която може. Испанските скептици посочват, че пестенето на газ у дома няма да помогне много на техните френски съседи, предвид ограничените междусистемни газови връзки между двете страни.

Един дипломат от ЕС призна, че налагането на дажби за гориво на страните от ЕС би било немислимо в нормални времена, но като се имат предвид зимните рискове, „не можем да изключим нито една опция“.

превод и редакция: Джесика Вълчева

frognews.bg