Будните българи, които защитават българщината – говоря за това малцинство, което излиза на борба за България с името си, а не за мнозинството, което протестира вечер в кръчмата на скара бира или спори с телевизора от дивана – напомнят спасители, които искат да спрат свлачище с голи ръце. Свлачище, непредизвикано от природни стихии, а породено от скверна чужда воля, която с „къртици“ и булдозери руши върхове, събаря скали, изкоренява хилядолетни дъбове, блъска ги в надолнището и срива в пропастта всички устои на нашия народ и държава. Докато ние, застанали на ръба на бездната, дори не сме направили жива верига, а всеки поотделно се мъчи да спаси частица от паметта, брънка от историята, спомен от културното ни наследство. Мятаме се, протягаме ръце, запъваме нозе, подхващаме ту една, ту друга отломка, изпускаме тая, която до преди миг сме държали, улавяме новата, която с грохот се търкаля към нас – с отчаяна надежда да спасим някоя останка. Вчера протестирахме срещу поругаването на националните ни герои и символи, днес се възмущаваме от унищожението на образованието и гаврата с българския език. Но никога не се съюзихме и не поехме заедно към „работната площадка“ от която тръгва това свлачище, тоя планиран погром. Не разбихме булдозерите и не смачкахме еничарите в техните кабини – или ротационни кабинети. Не излязохме на истинска, а не на мастилена битка със злата сила, чиито наемници са тези червеи. А тя не е непобедима, когато срещу нея се възправи цял народ. Дори не е непобедена, защото много пъти е търпяла поражение.
За глобалната рептилска секта ми е думата, мили българи. Горко томува, който й аргатува, смучейки кръвта и късайки плътта на собствения си народ! Горко на измекярите и предателите! Подир три лета цялата тая паплач ще се прибере на топло в ада! Преизподнята ще бъде нейното заслужено времеубежище.
Но защо рептилите искат да унищожат тъкмо българската културна самоличност? Защо не се нахвърлят върху гърците или французите, защо не се гаврят по подобен начин с хърватите или литовците – примерно? Отговорът е ясен, но ние обикновено не желаем да го чуем от сънародници, искаме да ни го поднесе на тепсия някой гастролиращ чужденец, обвеян със световна слава. Припомням ви тогава мнението на големия математик Сидик Афган, предадавам го с мои думи – защото българската култура е много по-древна от рептилската, защото произходът ни е много по-благороден от рептилския, защото генът ни е много по-възвишен. И защото духовната вселена възлага големи надежди на нас, затова ни е запазила до днес. Ние, днешните българи, сме слаби и несъзнателни потомци на тая древна култура, но въпреки това сме нейни носители – тя се съдържа в нашия кръвен код и в нашия български език. Ето защо демоните непрестанно ни атакуват – те ще се почувстват господари в тоя свят едва когато нашият народ бъде изтребен, културата ни – заличена и езикът ни – обявен за мъртъв. Защото зад „минойски“, „лувийски“, „шумерски“, „асирийски и прочие фалшиви разнообразни етикети на древни мъртви езици, се крие горчивата истина, че става дума за варианти на един жив и до ден днешен език – българският.
Е, как да устоиш на изкушението да убиеш тоя вездесъщ език?
Тия дни говорим за новото посегателство над българския език – да се изучава като чужд от тия ученици, за които не е майчин. То е било обсъждано в Министерството на „образованието и науката“, което днес уплашено отрича, че е била планирана такава стъпка и че такова обсъждане е било проведено. За всички е ясно, че не изнесеното от Янка Такева ( презирам тая персона и не съм неин адвокат, но в случая тя има право ), а прибързаното отрицание на МОН е лъжа. Но какво е МОН и какво общо има тая кочина с просветата и науката? Това е средновековна касапница за скопяване на българския дух, за оскотяване на младото поколение, лаборатория за невежество. Това е гнездо на гниди, което заразява България. Погледнете сегашния му титуляр – не знам името му и ме е гнус да ровя в Интернет, за да го търся – примитивната му кратуна напомня Франкенщайн или Човекоядеца от Малечко Палечко. А бившият обитател на министерския кабинет в това учреждение? Бледата Спирохета, Глистът, Острицата в детско цукалце – „академикът“, който ни стана премиер – най-близкият близльо на Мъртън. Каква карикатура! Ясно е, че тия пършивци са готови не само да унизят, но дори да забранят и премахнат българската реч – при най-незабележимия сигнал, даден от посолствоТО. Цялата измет, която управлява страната в продължение на 34 години воюва непримиримо с българския език, гняви го, опошлява го, очалгарява го, осмърдява го. А помните ли призива на Пешо Стоянов – Магарешката челюст, да се европеизираме, като се отречем от кирилицата? Сигурна съм, че Пешо, чиято щерка работи в банката на Ротшилд в Швейцария, днес е сред най-изявените радетели за смяната на 3 март с 24 май като национален празник. Какво всъщност празнуват пешовци, денковци, кировци и боковци на 24 май? А какво празнуват соломоновци и лорерци?
Но там е работата, че дори дяволът може да сбърка. И неговата грешка хвърля в небрано лозе ибрикчиите му. Дяволските копелдаци измудриха гаврата българският език да бъде периферен, а не задължителен и коректно изучаван от турци, цигани, евреи и т.н. Отлично – но изведнъж се усетиха, че една огромна част от „българските граждани“ при планираните обстоятелства, няма да го научат и следователно няма да могат да заемат официални държавни и общински служби. Няма да бъдат канени в медиите. Ще изпуснат и други облаги. Разбраха, че от щуротия сами ще се лишат от баницата! И дадоха заден ход – съобщението на Янка Такева било, видиш ли, злонамерен фалшификат.
Така отминават епизод след епизод сериалите на нашата българска културна и всяческа агония.
Ние не можем да спасяваме нашата културна идентичност и държавна независимост – на части, парче по парче. С отломки не можем да възстановим разрушения храм. Трябва духом да сме готови за тотално отхвърляне на глобалистката хегемония в нашата земя, трябва да отхвърляме всеки неин план, всяко действие. Не бива да допускаме никакво примирение, никаква спогодба между тях и нас. Трябва да сгъстим редиците си, да преодолеем нашия прословут злостен индивидуализъм, нашия сеирджилък, който ни обрича на робско живуркане. Ако сме единни, ако сме готови на саможертва в името на България – Бог ще го види и ще ни даде водач! Ще ни дари победа! Нашето поколение е родено не за безсмислен робски живот, а за велики изпитни – и то има потенциал да ги преодолее!
Та нима България не е възкръсвала толкова пъти от мъртвите? Нима тая наша свещена земя не заслужава да бъде свободна? Ще я подарим ли на нейните заклети врагове?
Милена Върбанова
