Краят на шоуто: Защо затварянето на „7/8 TV“ е естественият финал на едно голямо политическо предателство
Затварянето на телевизия „7/8 TV“ не е изненада за никого, който е проследил процесите в българския обществен и политически живот през последните години. Това, което Слави Трифонов днес се опитва да опакова като „жертва на картел“ и „липса на пазарен достъп“, всъщност е съвсем логичен, естествен и заслужен завършек на един проект, построен върху илюзии, популизъм и най-вече – върху усещането за дълбоко политическо предателство. В България народната памет може и да е къса за някои неща, но има едно златно правило, което никога не се променя: никой не обича предателите.
Когато през 2019 г. шоуменът напусна националния ефир, за да създаде своя собствена партийна телевизия и впоследствие политически проект, заявките бяха грандиозни. Обещаваше се изчегъртване, нов морал, разбиване на статуквото и глас за „обикновения българин“. Вместо това обаче, българските граждани станаха свидетели на безпрецедентни маймунджилъци на политическата сцена, които в крайна сметка доведоха до пълното разочарование на стотици хиляди избиратели и изхвърлянето на партия „Има такъв народ“ от голямата игра.
Провалът на Слави Трифонов в Парламента ще остане в историята като един от най-ярките примери за това как огромен политически капитал може да бъде пропилян с лека ръка заради лично его и задкулисни зависимости. Когато хората му гласуваха огромно доверие и го направиха първа политическа сила, Трифонов не пое отговорност. Той избра да управлява чрез фейсбук статуси, видео обръщения от дивана и предварително записани монолози. Вместо сериозна държавническа работа, парламентът бе превърнат в сцена за скечове, евтини каламбури и постоянни ултиматуми.
Най-големият грях на този проект обаче си остава предателството спрямо надеждите на хората. Трифонов и неговите сценаристи се превърнаха в събарячи на редовни правителства, в саботьори на всяка възможност за стабилност и в най-удобния инструмент за връщане на старото статукво, срещу което уж се бореха. Гласоподавателите бързо разбраха, че зад маската на „народните спасители“ се крие обикновен политически егоизъм и липса на каквато и да е визия за управление. Точно поради тази причина избирателите първо ги наказаха на изборите, а след това ги „изгониха от апартамента“ на властта – българския Парламент.
Сривът на политическото влияние закономерно повлече след себе си и медийния проект. Телевизия „7/8 TV“ отдавна беше спряла да бъде трибуна за алтернативно мнение или качествена журналистика. Тя се беше превърнала в капсулиран партиен рупор, в който шепа огорчени сценаристи повтаряха едни и същи износени тези пред затихваща публика. Когато загубиш доверието на хората на улицата, няма как да задържиш вниманието им пред екрана. Рекламодателите не бягат заради „картели“, те бягат от проекти без бъдеще и без аудитория. Никоя сериозна компания не иска да свързва името си с марка, която се асоциира единствено с политически деструктуризъм и провал.
Затварянето на телевизията е просто официалното признание за този крах. Това е фалитът на един модел, който разчиташе, че с крясъци, патриотарство и кухи обещания може да се управлява държава. Когато паднаха маските на „спасителите“ и лъсна истината за извършеното предателство към избирателите, отливът беше безмилостен.
Прогнозата за бъдещето на Слави Трифонов и неговия кръг е съвсем ясна и тя вече се сбъдва. След една година никой в България няма да помни, че тази телевизия е съществувала, а самият Трифонов ще остане просто бележка под линия в новата ни политическа история. Той ще бъде запомнен не като човека, който промени системата, а като човека, който предаде шанса за промяна. Защото на българската политическа сцена актьорите идват и си отиват, но моралната присъда на обществото остава: предателството винаги се наказва с пълно и необратимо забвение.
