ЕС, ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И ТЕХНИЯТ КАСИЕР ЗЕЛЕНСКИ загубиха тази война. Покрай тях загубихме и ние.
Идва моментът за репарациите – и в пряк, и преносен смисъл. И време за трибунали, по образец на Нюрнбергския процес.
Наивно е плутокрацията да разчита на историческо чудо. Развръзката на никоя световна война не включва милост за подпалвачите и пропагандаторите й.
Истината е, че победеният компрадорски елит опитва отчаяно да се откупи през…убийството на българския лев. Някой е подлъгал тези момчета, че ще оцелеят, ако превърнат народа ни в донор на закъсалата европейска икономика, менажирана от съюзниците на Зеленски.
Битката за еврото е битка за спасяването на Борисов, Пеевски и Прокопиев, триглавата ламя на българския олигопол.
Цялата попагандна машина и всички медии съучастват в агонията, престъпно подменяйки статистическите данни за реалната инфлация; внушавайки небивалици за „грандиозната всенародна полза“ и „очертаващия се финансов просперитет“ на населението след доброволния отказ от национална валута, ерго – от национален суверенитет.
Медиите в момента картинно доказват чия собственост са всъщност. И не само телевизиите – монополът е чудовищен, „Работническо дело“ и „Кооперативно дело“ пасти да ядат. За подобен информационен картел не са могли да мечтаят ни др. Тодор Павлов, ни др. Милко Калев Балев.
Какъв ти „картел“, това си е същинско Дадзибао на гузните съвести и потъпканата пряка демокрация.
Плутокрацията, легендирана като „управляващ елит“, е избрана на напълно фалшифицирани избори. Тя няма и електорална представителност – за нея гласуват около 30% от електората, половината купени, другата половина – клиентела.
В Германия онзи ден във вота участваха над 84% от избирателите. Къде точно сме тръгнали, от чие име говорят денонощно по телевизиите министри, депутати, анализатори, медийни проститутки и обикновени дизайнери?
Вярно, трябва да си заслужат грантовете, но мерзостта им почва да ни излиза скъпо.
И въпреки нищожната си легитимност, проукраинските партии на войната отказват на българския народ да се произнесе на референдум за съдбата на лева си!
С това не бива да се примиряваме. Въпросът не е финансов, а екзистенциален – как ще живеем оттук нататък, в каква държава, ще има ли държава изобщо или дебългаризацията ще успее. Въпросът в крайна сметка е стадо ли сме (както смятат в ГЕРБ) или народ.
Припомням ви Джон Лок – „законността на съпротивлението срещу деспотичната власт включва и правото на въстание срещу нея“.
Общественият договор не се сключва веднъж завинаги и без право на последващ контрол от страна на народа. Народът има право да го коригира и да премине от подчинение в неподчинение, ако се появи тирания и потисничество.
Недялко Недялков
