Като наблюдавам какво става напоследък в Европа, имам чувството, че Третият райх възкръсва. Да се превъоръжаваме, да се стягаме за бой, подкрепа до дупка за Зеленски, да смажем Русия, крещят от разни страни. Дания твърди, представете си, че за Украйна мирът бил по-опасен от войната. Чували ли сте по-голяма идиотщина? Това ли е веруюто на Европа? Затова ли Лондон замислял изпращането на войници в Украйна. Ще можеш ли да се противопоставиш на руснаците, запита Тръмп английския премиер Стармър, на което последният гузно се захили. Как ще се противопостави, като цялата действаща армия на Великобритания се побира на стадион Уембли. Даже остава място за мажоретките. И защо англичаните се смятат за по-добри войници от украинците? Някои пък говорят за европейска армия. Химера, която прикрива плановете ние да даваме пушечното место, а те да го командват да мре. Някога т.нар. ЗЕС обмисляше създаването на европейска система за сигурност отделно от НАТО. Когато стана ясно, че това е мисия невъзможна, ЗЕС се разпусна преди 15-ина години. Сега има опасност ЕС да се разпусне.
Въобще полудява ли Европа? Как може, при кризата, в която изпада, при вероятността САЩ да се изтеглят от НАТО и блокът да се разпадне, да мислим за война? Нима и нас ще почнат да ни ловят по улиците, като в Украйна, за да ни пращат на смърт? И какво значи тази бясна русофобия, пред която маккартизмът изглежда като Зайченцето бяло.
Логични отговори няма. Аз имам някакви обяснения. Първото е, че войнствените възгласи са следствие на подкупите, които Зеленски и менторите му са раздавали. Знаем, че Анджелина Джоли е получила 20 милиона долара за да прегръща Зеленски. Други холивудски звезди са продавали чувствата си по-евтино. Сп. Тайм е взело 4 милиона долара, за да обяви Зеленски за Човек на годината. Какво да кажем по случая със словашкия премиер Фицо, комуто Зеленски предлагал 500 милиона долара подкуп. Фицо отказал, но колко не са. Колко, като видяли пачките, са се заклели в любов на киевския режим. Не са малко, като чуваме днешния вой
А откъде е взел Зеленски пари за такива подкупи. Ами половината от 200-те млрд долара, предоставени му от Байдън, били изчезнали. Неизвестно къде. Не знаел. Близко до ума е предположението, че част от милиардите са окрадени в Киев, повечето са се върнали в САЩ като комисионни за подкрепата, така каза Мъск, а с останалото е подкупвана Европа. Е как европейските лидери, които демонстрираха искрена платена любов към Зеленски, ще си плюят на лицето и ще обяснят, че вече не го обичат. Ами той ще извади разписката или каквото доказателство за подкупа има и ще убие политическата кариера на всеки изневерил му евродеятел. Ами ако Тръмп поиска да върнат рушветите. Ами ако след това почне да ги преследва за корупция? Ужас!
Подкупите и страхът, че ще трябва да ги връщат са някакво обяснение за истеричната подкрепа за Зеленски в Европа. Донякъде и за русофобията. Съвсем друга е причината за зачестяващите фашистки изблици. Знаем, че разпалването на ненавист е обичайно средство за потушаване на вътрешното недоволство. Омразата – политическа, национална, религиозна е мощен социален отдушник. Краят на евтините енергийни ресурси, очакваните убийствени мита от САЩ, загубата на руските пазари, пораженията в Африка, лавината фалити, огромната задлъжнялост на някои предполагат бъдещи големи икономически и социални трусове в Европа. За да ги тушират евролидерите явно са решили да заложат на омразата. На първо място срещу Русия, после срещу вътрешния враг.
Обедняването, изпростяването, лумпенизирането са благодатна почва за фашизма. Той надига глава в Европа, този път под шапката на ЕС. До какво може да доведе милитаризирането на Евросъюза – ес плюс ес прави какво – есес. Може да се изпише и SS. Като Шулцщафел. Няма да стане ли? С какво европейците през 2025 г са по-различни от германците през 1935 г? Примириха ли се, когато наложиха цензура, отрекоха Достоевски и Шостакович, забраниха руските медии, спряха полетите от и до Русия, разрушиха паметниците и изгониха руските спортисти и дипломати. Така ще замълчат и утре, когато бъдат призовани да докажат омразата си към руснаците, когато обявят за престъпно инакомислието и свободата – първо на словото, после на публичните събрания, митингите и разните дестабилизиращи сдружения. Не вярвате? Колко време държат за назидание зад решетките младежите, протестирали пред уродливата сграда на брюкселските институции в София? Анулираха ли резултатите от изборите в Румъния в разрез с всички демократични принципи? Арестуваха ли водещия кандидат? Забраниха ли му да се кандидатира? Зачетоха ли 600 000 подписа за референдум за еврото? Това допустимо ли е в една демокрация? Допустимо е, ако тя е бутафорна, мираж за лековерните. Подобна демокрация е полезна най-вече за управляващите. Стане ли им неудобна, те забърсват телесата си с правилата ѝ.
Всичко това подхранва едно гадно предчувствие – че Украйна 2025 г. може да се окаже като Испания 1936 г. – генерална репетиция за голямата война.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 10 март 2025 г. по Евроком )
