Иван Спирдонов
Във философията под истина се разбира съответствието между изказванията или мислите и истинското състояние на нещата.
Великият Платон, казва: „Който говори за нещата съобразно с това, което те са, казва истината, а който говори за тях различно, лъже”.
Аристотел му подражава: „Да говориш за съществуващото, че го няма или за несъществуващото, че го има, означава да говориш лъжливо. А да казваш, че съществуващото е, а несъществуващото не е, означава да говориш истината”. Иначе казано, истината е съответствие между мислите и действителността.
Това е класическата концепция за истината. При все и да има описани много видове истина – субективна, обективна, абсолютна или относителна, най-истинска истина остава обективната истина – тази, която виждаме, усещаме и чуваме.
Например – прибираме се у дома и виждаме, че няма никой. Обективната истина е тази, без значение какво ни се иска, какво ни се привижда или какво са ни казали преди малко по телефона.
Тук ще стане дума за институционализираната истина, тоест – официалната такава. Нека погледнем най-важният закон, най-официалния и тежък документ, определящ реда в нашата държава – Конституцията на Република България.
Този нормативен акт би трябвало да е носител на основната истина.
Какво се оказва, обаче? Основният закон, база на правовата държава България, основа и фундамент на правото и законността у нас включва не фундаментални истини, а огромни лъжи.
Най-официалната лъжа у нас е значителна част от Конституцията на републиката, която априори би трябвало да най-официалната истина. Затова няма нищо странно, че и всичко останало у нас е една огромна лъжа – като тръгнем от силиконовите гърди и стигнем до шмекерите в парламента и правителствата, лъжещи, че са там за да подобряват общностното ни битие. Връщаме се към основния закон.
Ето го оригиналният Чл. 1.:
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
3. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Нека видим сега как би звучал този член 1, ако трябва да го редактираме за да звучи правдиво, тоест – да казва истинската истина или, перифразирайки Платон, да напишем нещата както те са, а не както не са :
1. България представлява зависима територия с олигархично управление.
2. Цялата държавна власт произтича от триединството между бизнес олигархия, произлязла от нея политическа класа и различни външни субекти – международни структури, други държави, тайни служби и транснационални корпорации. Народът е напълно безгласна буква в системата, определяща управлението на България. От него нищо не зависи.
3. Триединството между бизнес олигархия, политическа класа и чужди тайни служби и посолства няма да позволи на никой да присвои пълната му власт над народа и територията на България
Това е обективната истина и тя трябва да бъде и официална, ако живеехме в държава на истината.
Но нека произволно погледнем и официалния член 4 от Основния закон:
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Тук отново се сблъскваме с една институционализирана и официална лъжа. Ако член 4 трябваше да звучи истински, текстът му би трябвало да е този:
1. България е държава в която и правораздаването е частна собственост на олигархията. На нашите съдебни палати надписът IN JURE VERITAS трябва да бъде заменен с думите на мафиота Джон Бъгси Сийгъл – “Не е важно да знаеш законите! Важно е да познаваш съдията.”
2. Българската държава не гарантира нищо никому. Нейният основен принцип е “Всеки да се оправя както може.”
3. България представлява за Европейския съюз пазар и източник на евтина работна ръка. С действията на съюза като такъв е свързана само българската олигархията и връзките са предимно финансови. Западноевропейските народи гледат на българите като на африканци.
Подобни грандиозни подмени на истината можем да открием поне в 100 от 169 члена на върховния закон. А малкото останали мислещи и виждащи истината българи продължават да обвиняват само пропагандата. Лъжата, мили хора, е заложена изначално в обществото ни в последните десетилетия и начинът, по който тя може да бъде изкоренена и заменена с истина е само един. Този начин е революционен, а не еволюционен и няма нищо общо с нито една от партиите и другите групировки на политическата сцена у нас.
Иван Спирдонов
