13.06.2024

Когато видях кадрите с Мариана Вишемирская при обявяването на „20 дни в Мариупол“ за носител на Оскар за документален филм, си казах, че това е монтаж или руска калпава пропаганда. Не вярвах да използват точно бременната жена, която замина за Русия и взе руски паспорт, и която обвини западните медии в пропаганда, да бъде включена във филма. Затова изгледах филма и… да, тя беше там!

Тези хора дори за проста пропаганда са жалки вече.

Но това вече съм го изживял в Сирия. Някой днес спомняли си за момчето от Алепо в линейката? Омран Дакниш, за когото журналистка от CNN заплака в ефир с възможно най-фалшиви сълзи и лицемерно преиграване. Снимката му обиколи всички западни медии, бе на първа страница във всички вестници. Когато обаче момчето излезе с баща си и те пожелаха да не се използват имената им, тъй като са били заложници на ислямистите, които са ги ударили и използвали за пропаганда, когато излезе наяве, че са на страната на правителството, нито един журналист от Запад не отиде да поговори с тях. Вместо това ги обявиха за руска пропаганда. Всеки един журналист може да иде и днес да види момчето в светската част на Алепо и да вземе интервю. Но никой няма топките да го направи.

Защото истината няма значение.

Същото се отнася и за друго момче, станало инструмент на пропаганда. Кадрите с Хасан Диаб обиколиха всички медии и показваха как бива заливано с вода след уж предполагаема химическа атака. След като бяха изгонени джихадистите от Дума, момчето отново излезе с баща си и те разказаха за случващото се, как били затворени като роби и използвани за пропаганда. Моментално западните „факт-чекъри“ започнаха да обясняват, че това е руска дезинформация и видеото е било обработвано. Макар момчето да е в Дамаск днес и абсолютно всеки журналист има възможност да го разпита. „Факт-чекърите“ се превърнаха като „фатвите“ на ислямистите, няма нужда от каквото е доказване, те са „истината“ по презумпция. Брутална дирижирана пропаганда.

Защото истината е истина само тогава, когато ни изнася.

И стигаме до Клаас Релоциус, германският журналист, който обра всички награди за журналистика няколко години наред в Европа и Германия. Той излезна с онази история за децата в Сирия с графитите, които били тормозени от властите. Само за да бъде разкрито по-късно, че той източвал в лична сметка дарения за „сираци в Сирия“ (ДА ВИ ЗВУЧИ ПОЗНАТО?), а всичките му истории, включително и такива в САЩ, Мексико и Турция, са изфабрикувани от самия него. С което бе изритан, съден, а наградите той сам ги върна.

Клаас Релоциус е еманация на съвременния журналист-звезда, без никакъв морал, никакви скрупули, чест или съвест. За пари и слава е готов да направи всичко. Но боклукът си остава боклук цял живот и винаги това накрая се проявява. Тогава медиите, които всъщност създават такива продукти като Релоциус, си измиват ръцете и го изхвърлят. Той вече им е свършил работа в пика на действията, когато им е трябвало материал, с който да използват и оправдаят действията на военния индустриален комплекс.

–-

Затова казах, че живеем в света на Дориан Грей, оскаруайлдовия герой. Свят, в който контролирана маса си създава фалшивия образ на носители на добродетели, на умни и красиви създания, на вечно правите, борците за справедлист и честност, но в реалност абсолютно безскрупулни, безчувствени и меркантилни създания, водени от своето его и сервилен ген.

Това са хора, които си създават герои-светци в лицето на Джордж Лойд, наркопласьор, наркоман, крадец, взломаджия, човек, който е насочвал пистолет срещу бременна чернокожа жена. Такива като него се застрелват почти всяка седмица, но нито един не е станал такава „звезда“ за политическа консумация, която само показва агнешкия манталитет на масите. Или герои като Навални – нацисти, основатели на фашистки маршове, привърженици на Путин спрямо Чечения и завладяването на Крим, преди да се продадат и да станат ЛГБТ активисти и украинофили, путинофоби. Това са им героите, идеалите. Ако им го споменеш, издивяват и изтрещяват като чудовища от апокалиптичен филм.

Тези хора не са пролели и сълза за бруталното избиване на деца в Газа, за тях това е заслужено, макар връзките на Нетаняху и Хамас да са всеизвестни. Със задоволство даже гледат, приветстват и с жлъч и омраза атакуват всеки шокиран човечец, усетил абсурдността на тази сеч и нормализирането й от медиите. Защо няма „Бели каски“ в Газа или Йемен? Вярваха на заснети кадри и пропаганда на хора, които дори не говореха сирийския диалект в Сирия. В Украйна са убити 600 деца за 2 години, а за няколко месеца бяха избити 15000 в Газа. Не им трепва дори за миг сърцето, нито за тях, нито за тези в Африка, в Донецк, или в Афганистан. Нито за етническото прочистване на арменци в Арцах, където основния доставчик на оръжия бе именно Израел. Лицемерие до шия, нали?

Затова при тези хора няма усещане за морал, за етика, за това кое е правилно, кое не е, всичко е с етикети. Ако не мислиш както му е заповядано, тогава си от „лошите“. Такива хора винаги съм избягвал. Защото както при Релоциус, боклукът от тях все някога ще излезе наяве.

За тях „Естетиката“ е по-важна от „Етиката“. За тях е важна позьорщината, келепира, политическите дивиденти, а не диалога, разрешението, баланса, справедливостта, многополюсния модел.

Квичат за расизъм, а са най-големите расисти. Реват за феминизъм, а са най-големите антифеминисти. Зеят за запазване на природата, а са „гласа“ на корпорациите. Уж са за мир, а крещят за война и избиване. Викат за многообразия, а всичките са хомогенизирани идиоти с едни и същи флагове и лозунги по профилите.

Тези хора си мислят, че ще ни запушат устите със слугинския им манталитет.

Е, няма.

Daher Farid Daher – Lammoth