Наред с положителните страни цифровизацията води след себе си и много неизвестни и оказва многостранно влияние върху обществото. Всяка технологична революция е свързана с прогрес на човешкото общество, но винаги и с процес на депопулация поради икономически или военни причини, последвано от бурно развитие, но само за преминалите теста.
В този момент ние сме отново на прага на подобна революция и трябва да минимизираме негативното влияние върху демографската структура на тези процеси, тъй като сме общество в демографска криза. Конкретно в случая с премахването на хартиената рецепта възникват няколко критични момента.
Първият момент е, че използването на цифрова рецепта е свързано с разходи по поддържане на програма, заплащане на абонамент и поддържане на интернет връзка. Първоначално се обещаваше, че процесът по верификация ще бъде безплатен и няма да повиши цената на лекарствата, но реалността се оказа друга. Аптеките са принудени да заплащат немалки суми и цената на лекарствата се повиши.
Един скрит компонент и скрит косвен данък е таксата за верификация. Този феномен ще се повтори и с въвеждането на електронната рецепта, а това е вече причина за затваряне на много аптеки в малки населени места по икономически причини. Съответно населението е в състояние на затруднен достъп до лекарства. Подобни населени места в страната без здравно заведение аптека са хиляди. Така демографските причини в комбинация с икономически фактори водят до затваряне на здравни обекти, а влошаване на достъпа до здравеопазване води до демографски срив.
От друга страна здравно неосигурените хора в България наброяват около 700 000 и те ще бъдат затруднени да получат лекарства, тъй като електронната рецепта оскъпява лечението, тъй като нейният алгоритъм е свързан със задължително посещение в лекарски кабинет, а таксата не е посилна за всеки от социално слабите хора. Така те биват изолирани от здравни грижи.
Електронната рецепта създава нови възможности за корупция, тъй като програмата по изписването може да се контролира на едно по високо ниво чрез промяна на параметрите какво може да се изписва и какво не може за конкретна диагноза. Така ще бъде отнета свободата и суверинитетът на лекарите. Човешкият фактор се превръща основно в обект и губи субектност при взимането на решения свързани с неговото здраве.
Цифровата система е свързана с разходи , които се приспадат данъчно при осчетоводяване и вместо пари в бюджета , практиките ще внасят тези пари в частни софтуерни компании, което влошава бюджетния баланс на държавата, а именно тя през НЗОК заплаща здравните разходи.
Фармацевтите също губят права и суверинитет и се превръщат основно в оператори на верификационни процеси и лесно ще бъдат заменени с вендинг автомати. Ще се затворят много аптеки, ще се засили процесът по монополизация на пазара и ще се генерира безработица сред съсловието, а това не е съобразено на държавно ниво с контрол на бройката на новите медицински кадри.
Няма отговор тези процеси до каква промяна на заетост в системата ще причинят, нито какъв е крайния ефект върху здравето на хората. Примерно по време на ковид кризата от България се оказваше помощ и се изпращаха лекарства в европейски страни, където достъпът до тях беше ограничен.
Ограничението в достъпа до лекарства ще доведе до компенсиране и много лекарства ще бъдат закупени от съседни държави. Сивата търговия на лекарства ще процъфти от което ще спечелят криминални субекти и нерегламентирани онлайн търговци. И в момента много хора закупуват лекарства от съседни държави. Така възниква риск за здравето на хората, тъй като се пропуска важната фармацевтична консултация.
Това също ще ощети бюджета на държавата от невнесени данъци. Отделно ограниченият достъп до лекарства ще доведе до умишлен излишък, който ще стане обект на паралелен износ, но той отново не се извършва от държавата. Оказва се, че държавата прави закони и нормативни актове , които улесняват и гарантират правото тя да бъде ограбвана. Ето защо би било правилно паралелният износ , който се използва като предтекст за промяна в закона, да се извършва само от държавни фирми.
От една по широка гледна точка верификацията и цифровизацията в здравеопазването са политики на WEF. Те са глобални, нерегионални и ние имаме суверенното право да ги контролираме.
Следващата стъпка ще бъде свързването на тези процеси с процеса на декарбонизация. Всяко потребление на медицинска услуга или лекарство оставя въглероден отпечатък. Верификацията е нож с две остриета и е скрит инструмент за контролиране на индивидуалния въглероден отпечатък. Контролът върху банковите сметки може бързо да се трансформира в контрол върху потреблението на лекарства.
Ненужните хора, инвалидите, нелечимо болните, политическите дисиденти, а след това и бедните, ще бъдат подложени на изкуствен отбор чрез липса на финансови средства и отказан достъп до терапия. За удобство ще бъде предложен и процес на евтаназия, който в момента е узаконен и се прилага в държави-пионери на новите правила. Срещу налагането на тази утопична дистопия стои единствено човешкият фактор.
От тази гледна точка е жизнено важно за нашето общество запазването на ХАРТИЕНАТА РЕЦЕПТА и развитие на хибридния модел при който цифровизацията не изключва хартиения носител и така се гарантира:
- Суверенитетът на лекарите
- Суверинитетът на фармацевтите
- Достъп на социално слабите до здравеопазване
- Човешкият фактор остава субект в системата на здравеопазването.
- Възможности за реакция при следващата глобална епидемия и очаквания кибер срив.
- Защита от потенциалните заплахи на Изкуствения Интелект при хипотеза на поемане от негова страна на пълен контрол върху здравните системи.
