18.05.2024

Напоследък нервите ми са изопнати. Като корабни въжа.

„Въжа“ – каква хубава старинна приключенска дума, нали? Само дето няма някоя облечена с раирано червено елече и превръзка на едното око пиратска маймунка – да се катери по тях.

Всъщност, откак се помня, нервите ми са опнати.

Когато бях на около десет, другарката класна ни заведе по задължение в музея на ядрената и химическа война в дъното на градинката на глухите, близо до тогавашния Писателски съюз, Бог да го прости.

Докато писателите мастодонти пиеха малките си водки с авансите и хонорарите за още ненаписани олигофрении за „българското село“, ние разглеждахме макети на ръце и крака – изработени със садистична точност – с изгаряния втора, трета и четвърта степен, химически поражения от иприт или лица на хора, обгазени с невропаралитичен газ.

Деца, които слушат с трепет за зарин, зоман, табун и циклон.

Малко по-късно аз просто и от само себе си разбрах, че хората сме за това – да бъдем наплашвани!

Няма система, която да иска ненаплашени хора. Видиш ли Система – спри я и я питай: Какви хора ти трябват, о, Системо? Тя ще ти отвърне, подхилвайки се: че как какви!

Наплашени, естествено!

От проповедниците, съобщаващи на зяпналите си енориаши за това точно какви гадости и невъобразими мъки ще им се случат в Ада (Хадес, Шеол, Геена) и за кошмарите на Второто пришествие… та чак до съвременните садо-мазо „коментатори“ и „анализатори“ – един нов вид гурута, които от медиите сипят „далновидни предупреждения“ за това какви ужаси ни чакат и как трябва да треперим, защото Някой ще Направи Война и Всички Ще Умрем!

Кой е този Някой?

И има ли човек на света, който да иска Всички да Умрем?

„Анализаторите“ и „коментаторите“ за това не говорят, те винаги успяват с мъгляви краски като същински Леонардовци – в стил сфумато – да обрисуват някакви неясни образи на Някакви Злодеи, които Искат Всички да Умрем.

Мислел съм си: Кенеди искал ли е всички да умрем?

Та той е имал хубава жена, дечица и роднини, бели зъби и болест на Адисон – тоест всякакви лични, дребночовешки грижи и грижици – за какво му е било да се занимава с такива глупости като умирането на всички? Но защо тогава е организирал тази ми ти Карибска криза, която наистина е можело да доведе до умирането на всички?

Ами Хрушчов?

Той, с неговите гръмотевични обувки, тропащи по банките в ООН, нима той – простоват и народен чичка – е искал всички да умрем?

Не вярвам. Не, не вярвам. Нима, казвам си понякога, Системата – като някоя стоглава хидра – си има свои намерения и замисли… и именно Тя иска ние всички да умрем?

Не. Просто, струва ми се, това са триковете за наплашване на всички – защото едни безстрашни и неуплашени хора са неуправляеми.

А и друго – също много важно – наплашеният, хронично депресираният от постоянен страх за бъдещето, за живота и сигурността си човек повече, много повече… купува! Пазарува!

Той, така да се каже, си казва: Видяло се е, че нещата отиват на зле – дай да му отвържа двата края! И отива в магазина и си купува осем стека с по хиляда клечки за уши и деветстотин рула тоалетна хартия.

Вероятно несъзнавано фантазирайки, че в Рая човек предимно си чисти ушите и си бърше задника.
Та – нервите ми са опнати.

Тече война покрай нас – светът отново се готви за крайна поляризация – отново отвсякъде дрънка оръжие; и докато в социалните мрежи строго наказват за „език на омразата“, в политическото и медийното пространство езикът на омразата е станал Златен Стандарт.

По време на война се лъже най-много! Така е казал някой умен политик, май че Наполеон.

И сега ефирите и агорите (обикновено – електронни) са изпълнени със злостна, едностранчива, лъжлива, тенденциозна, брутална и грозна пропаганда.

И от едната, и от другата, а и от третата страна. Не говоря за руска. Или за американска.

Лъжат всички, лъжат злостно, преднамерено, убедено, лъжат в червата си, лъжат с невиждана и очевидно – безпочвена ненавист.

Човек явно – казвам си – иска и има нужда да мрази и да наранява, и да убива с думи (или с иприт, или със зоман) другите хора.

Хората трябва да бъдат наплашвани. За да са нищожни и лесни за управление. Дали със Страшен съд, или с ядрена война – все с нещо.

Но! Но хората и искат да бъдат наплашвани! Те се чувстват по-добре така. Когато дълго няма страх и ужас, хората си ги сътворяват сами. И Фобос и Деймос – синчетата на Арес – летят над бойните полета и над фейсбуците – и карат хората-мравки да треперят в свещен ужас!

О, война ще има! Така брътвят хората и плюят в пазви, а някъде в подсъзнанията си на хиени – и злорадстват. Едните казват, че Америка ще тури тук при нас бази и няма как – руснаците ще ни нападнат, защото сме открито вражеска държава.

Другите казват, че руснаците ще ни нападнат и без да имаме бази на американците, ами точно защото нямаме, ще ни нападнат – кротички и беззащитни като агнеци.

Трети с горест и сладост си спомнят за времената, в които сме имали тристахилядна армия и това, видите ли, било МНОГО ХУБАВО!

И ТАКА НАТАТЪК.

А аз, защото нервите ми са изопнати, не гледам телевизия, чета стари класици или стари модернисти – дълбая в мисловния свят на Джойс или Хайдегер – и най-вече гледам готварски предавания.

Готварските предавания – особено водените от харизматични и умни готвачи майстори – са нещо, което може да ти върне вярата в живота и в Доброто.

И ето, започнах да следя един интересен „шеф-повар“ – тоест, преведено от руски, „шеф-готвач“. Всъщност евреин. Горд и насмешлив – като истински умен евреин – с произхода си.

Същински Уди Алън с малък сатър и черпак в ръцете. Остроумен и сериозен. И величествен, и солиден. Успокояващ като силует на остров пред очите на давещ се корабокрушенец.

Иля Исакович Лазерсон.

И още нещо – роден в Ровно, в Украйна. Но направил кариерата си в най-големите ресторанти на Санкт Петербург.

Ровно е град в Западна Украйна, където, както съм чувал от полуукраинеца и голям „знаток“, ерудиран мъж – професор Иво Христов, е центърът на украинския национализъм, лоното на украинската народна идея.

Преди известно време, гледайки как шеф Лазерсон прави шчи и борш или буженина и пожарски котлети, попаднах и на негово съвсем различно предаване. Или по-скоро – част от редовните му предавания. Сега той не готвеше.

Той, като украинец, като руснак, като евреин, като световен човек (учил готварство от Ню Орлийнс до Токио!) казваше:

Не искам да има война… не бива да се воюва… и всеки, какъвто и да е конфликт, може… и трябва, длъжни сме, длъжни сме, да решим с мирни средства, на масата на преговорите.

Приготвянето на храна е едно от най-хуманните и жизнеутвърждаващи човешки дейности. Аз ще продължавам да готвя храна – за всички, и пред всички – моля, не ме ограничавайте да показвам на всички хора, независимо дали са от едната ми, или от другата ми родина, да гледат как готвя за тях и как ги уча на тайните на вкусната храна!

Аз искам хората да седят на една трапеза!

Така каза украинецът-руснак-евреин и велик готвач Лазерсон.

Бях възхитен от простотата, честността и прозрачността на този човек, на тези думи. В тях нямаше скрит умисъл, нямаше пропаганда.

Той – закръглен и благ, но и малко мрачен – по еврейски, и малко хитър, но добър, просто искаше да готви, да продължава да готви. И с цялото си същество беше убеден – личеше му – че прави нещо добро.

Защото, докато хората си готвят един другиму вкусно, те нямат време и желание за войни.

А преди дни гледах при него един от най-упоритите и честни противници на военната политика на Путин.

Големият музикант Макаревич. От „Машина времени“.

И двамата – остарели, леко позагладени, посивели от мъдрост – говореха за супа. И готвеха супа.

Напук на политическата злост, царяща навсякъде.

И аз си представих света като огромна тенджера с тяхната супа. Топъл, благоуханен, богат, миролюбив и направен за всички.

И си представих света, в който няма страх и наплашване. Защото какъв страх в една тенджера със супа?!

Калин ТЕРЗИЙСКИ

https://filternews.bg/