„Демократична България“ ще започнат разговори за предсрочно отстраняване на Румен Радев от президентския пост в следващия парламент, заяви преди няколко дни един от съпредседателите на обединението, Атанас Атанасов. Процедурата, която за кратко се нарича импийчмънт, се задейства по искане на поне 60 депутати, а за да се придвижи по-нататък, трябват 160 – две трети от всички народни представители. Представители на „Продължаваме промяната“ казаха, че могат да участват в разговори за това, но след като се сформира новият парламент.
Ясно е, че това изказване е по-скоро политическа заявка и едва ли ще се стигне до реално искане за отстраняване на президента. Дори партии в много по-силна позиция, като например ГЕРБ през 2020 г., не можаха да изпълнят подобна закана.
Тази заявка обаче е, първо контрапродуктивна, и, второ, показателна за хронична болест на т.нар. демократична общност, която е сериозна част от причините тя да има малък дял от пазара на гласове. Но именно практическата безполезност на заканата е най-големият проблем с нея: тя демонстрира безсилие и размахване на юмруци там, където е по-добре да има разговор. В политиката първото е самоубийствена практика, а второто е късогледство.
Единственият ефект от това изказване е засилване на конфронтацията в българската политика и сред хората. Един от основните инструменти на руската психологическа война – щедро използван в цяла Европа и особено в България, е създаването на пукнатини, които да разделят различните общества. За целта Кремъл и неговата армия от виртуални тролове заемат най-крайните позиции по конфликтните теми и заглушават всеки разговор с крясъци, за да засилват разделенията. Разделените държави са слаби и съответно лесна плячка или поне безопасен враг.
Заемането на крайна позиция дори само от една страна моментално засилва другата да отиде още по-далече. Това се случва сега с Румен Радев – ДБ искат импийчмънт, защото той бил нарушил закона, президентът ги нарича партии на войната. И двете водят до излишна конфронтация и никакъв резултат.
Президентът има право на собствено мнение по различни въпроси, включително каква да е българската позиция за войната в Украйна. Да, предлаганата от него политика ще донесе много повече щети, отколкото ползи, и е недалновидна. Но несъгласието с една политика се защитава с аргументи и убеждаване на хората в нейната по-добра алтернатива – особено с идването на избори.
Да искаш импийчмънт само заради несъгласие с политика – да искаш да канселираш президента заради мнението му е не само нередно, но и в дългосрочен план самоубийствено. Това не е предизборна кампания, а атака по свободата на същите тези институции, които от години страдат от зависимости.
Правилният път е убеждаването на хора и като следствие например спечелването на изборите с убедително мнозинство, което ще позволи да се реализират „правилните“ намерения. Но това е обратното на канселиране.
Алексей Лазаров
https://www.capital.bg/
