Недялко Недялков
Защо „националните“ телевизии дават думата само на пропагандаторите от ППДБ, Теодор Ушев, Захари Бахаров, Васил Василев и неговите служители?
Които обиждат и етикират несъгласните с тях като „безпросветни лекета“, „говеда“, „уроди“, „фашисти“, „копейки“?
Защо не дават думата на организаторите и участниците в протеста срещу антибългарската пиеса?
Какво стана със свободата на словото, плурализма и различните гледни точки?
Толкова ли би било немислимо и невероятно, ако поканят, примерно, колегата Страхил Ангелов? Или мен? Или Нешка Робева? Страх ли ги е от нас и от нашата позиция? Защо никоя телевизия не дръзва да организира дебат между нас, Бахаров, Ушев и Василев?
Въпросите са риторични.
Да, страх ги е.
Защото в национален ефир ще прозвучат неща, които цензурата старателно укрива. Защото истината боли, тревожи, боде гузните съвести на мейнстрийма, тъждествен с ангибългарщината.
Недялко Недялков
