Има в политическата теория и практика две съдбоносни понятия – исторически момент и революционна ситуация. Второто е формулирано от Ленин, но то се вмества в първото, което е много по-обхватно. Народите чувстват в пулса си тия върховни мигове, които решават тяхната участ. А демагозите ги използват за своя облага или нагло ги пропускат – в името на още по-големи изгоди.
Така, въпреки бунтовната треска, която бе обхванала българския народ подир публикуването на записите от среднощната завера на НС на ПП, фарисейската партия Възраждане и неясното, хаотично и разнопосочно движение „Поход за мир и неутралитет“ ( с алтернативни названия „Референдум за мир и суверенитет“, „България – зона на мира“, „Марш за мир и неутралитет“ и още поне две-три ), пропиляха обществената енергия, не призоваха на всеобщо вдигане срещу вътрешните и външните врагове на България, които в оня момент се оказаха в крайно уязвима позиция – и ни обрекоха на още дълги месеци и години колониално тлеене и унизителна робска агония.
Преди седмица, дама със странен класов профил, именуема Сърнела Воденичарова, ни в клин, ни в ръкав, развя революционния байряк в сайтовете поглед.инфо и свободно слово, призовавайки от името на вече цитираното движение незабавно да бъде разпуснат позорният парламент и правителството на али-балите да подаде оставка. Сега, веднага, тутакси, на секундата. За ден Х на заветния митинг-въстание бе определен официалният празник 6 септември. Но в оповестения час – 17 ч. в повечето градове – почти никой не излезе да протестира, камо ли да се сражава. „Народът безмълвстваше“ по израза на Пушкин в „Борис Годунов“. Не защото не приемаше целите, обявени в призива: „стоп на всички действия по вкарване на България във войната, стоп на всички действия за промяна на националния празник 3 март, стоп на всички действия за промяна на Конституцията“ и други стопове в тоя дух ( не коментирам инфантилните изрази ), а защото усещаше фалша. Имаше нещо двулично, не докрай искрено, в тоя внезапен бунтовен порив, обхванал неколцина жълтопаветни революционери. И хората инстинктивно не подеха съмнителната инициатива.
Аз съзрях този фалш и тази двойнственост отдавна – още по време на многобройните успешни митинги – подуших ги в „графика на позволените изказвания“, налагани от организаторите, в забраната моя скромна милост, която не принадлежи към никакъв кръжец, групичка, сделчица и далаверичка, да излезе пред публика, в свалянето ми от трибуната и прекъсването на речта ми на 23 април. Разиграваше се същият мизансцен, който винаги играят политическите сили в България – маргинализиране и недопускане до изява на хората, които могат да говорят и действат – и които биха казали пред множеството цялата истина, а не удобни за тоя или оня политически субект частици от нея.
Ето защо движението Поход/ Марш/ Референдум или каквото още си пожелаете, се превърна в поредния безплоден фойерверк, попарил надеждите на нашия народ – и все повече ще се фрагментира, ще се разпилява на враждуващи отломки. Обикновена пара в свирката. Никой от т.нар. „организатори“ или членове на неговия Инициативен Комитет ( инициалите му съвпадат с тия на Истанбулската конвенция ), няма качествата на народен вожд. Никой не е готов да умре за Отечеството. Никой не желае да направи „ръцете си на чукове, главата си на бомба, па да излезе на борба със стихиите“. Голяма част от тях са елементарни говорящи глави и себелюбци, мнозина крият тракащ скелет в гардероба си. Този, който само за броени часове влиза в парадната роля на народен трибун, не е чаканият апостол, а ерзац. Единствено готовността за саможертва на водача галванизира тълпата и я превръща в армия.
Какво ще се постигне с тези беззъби „протести“, вън от всякакъв реален контекст и подходящи условия? Вън от всякаква надежда дори за „морална победа“? В пет часа вечерта, пред празни учреждения? Или в почивни дни? И не дори пред американското посолство, поело на ръчно управление колониалната територия?
Такива митинги биха имали ефект само ако на улиците излязат стотици хиляди. Но за да излязат толкова хора, е нужна работа, убеждаване, упорство, „живеене в народа“, ежедневно общуване с него! Нужна е отлично обмислена стратегия и поука от опита на професионалните революционери.
Не можеш просто да грабнеш тръбата и да свириш сбор. Освен това, видя се, че ораторите на такива протести често са на по-ниско интелектуално равнище от публиката. Как тя ще преглътне този хап?
Убедена съм, че точно в настоящия момент, такива неподготвени акции имат обратен ефект и неволно ( или нарочно? ) вредят на народното дело.
Историческият момент, в който народът можеше наистина да вземе съдбата си в свои ръце, бяха датите 30 май и 6 юни 2023 г. И периодът между тях. Денят, в който Румен Радев – двуликият Янус – подари уж „с отвращение“ мандат на уличените в национално предателство „шарлатани“ и денят, в който т.нар. „Народно Събрание“, ( сбирщина от купени нищожества и национални изменници ), гласува правителството на ПП/ ДБ/ Герб / СДС. Правителството на посолствоТО. Правителството на хаитянския екзекутор Мъртън.
На нито една от тия две дати Възраждане не призова привържениците си от страната на национален отпор срещу фактическия държавен преврат. Инсценира участие с малка част от агитката си пред НС на фаталния 6 юни. „Референдумът за суверенитет“ се престори на умрял и скоропостижно потъна вдън земя. „Левицата“ събра хора колкото каре за карти край задния вход на Парламента. За хрониката ще припомня редове от статиите, които написах в ония горещи, черни, демонски часове, когато най-активните български патриоти, анонимни, „обикновени“ мъже и жени, спонтанно излязоха пред Президентството на 30 май и пред Сбирщината на 6 юни, в отчаяна съпротива срещу бруталния пълзящ държавен преврат в Отечеството:
28 май 2023
РУМЕН РАДЕВ, ОТ ВЧЕРА НЯМАШ ДРУГ ИЗБОР, ОСВЕН ДА ПОСЛУШАШ БОГ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!
След вчерашната пресконференция и представените записи, които са с хилядократно по-поразяващ тротилов еквивалент от тия с нощните шкафчета, пачките, кюлчетата и ПКП, никой що годе разумен държавен глава не би връчил мандат на шарлатаните. Никоя нормална личност и институция вече не може да ги защити, камо ли да им дава зелена светлина за управление. Пътят им е единствено към дрънголника – за национално предателство и държавна измяна.
На каква „втора парламентарна политическа сила“ ще се връчва мандатът? Та имбецилите от ПП/ДБ от първо лице признават, че никога не биха могли да се промъкнат в НС без „ала-бала“. Те изповядват, че са влезли с фалшификации в Парламента, вулгарно мамейки българския народ. Истината е, че без „ала-бала“ не биха достигнали дори заветния 1% за субсидия.
Техните вождове цинично и еднозначно признават, че чуждо „посолство“ прави чистка и реди назначения в службите. Бяхме наясно с недопустимата, груба, господарска намеса на Козяк във вътрешните дела на България, но никога преди не бяхме чували потвърждение на тази чудовищна истина в прав текст.
След тия признания – ще дръзнеш ли да им подариш втория мандат и да им поднесеш отрязаната глава на българския народ на тепсия?
*
29 май
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РУМЕН РАДЕВ – ШЕСТ ЧАСА ПРЕДИ ОПОВЕСТЕНИЯ АТЕНТАТ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
Не власт, а съд заслужават националните предатели, посмели да се гаврят в прав текст с българската държава и народ.
Изходът от ситуацията е обявяване на извънредно положение, както вече те посъветваха да сториш мнозина видни представители на българското общество.
Не се ли вслушаш в думите им, погазиш ли и този път народната воля, ще извършиш най-тежкото предателство в историята на Третата българска държава.
*
30 май ( Връчване на мандата на ПП/ ДБ )
БЕЗОЧЛИВИ, БЕЗПАРДОННИ ТЪПИГЬОЗИ
Бях на митинга пред Президентството. Яростта на събралите се нямаше предел. Тъпаните земетръсно биеха, но виковете на възмущение и погнуса ги заглушаваха. Гневът разтърсваше като електрически ток протестиращите и въпреки че митингът, който нямаше никаква предварителна подготовка, не бе многоброен, създаваше се усещане за вулканичен предупредитерен тътен, за връхлитаща буря, за пенести океански вълни. Рядко или всъщност никога не съм чувала такъв вълчи вопъл за разплата у нашия народ, не съм виждала такива вкоравени метални лица. Отвращението от предателската гнилоч е стигнало крайната си точка.
Синееше се от полиция и в хода на събитието притичаха и образуваха гъста жива верига още няколко десетки полицаи. Ужасът на политическата измет от яростния народ е неописуем.
На идване и особено на заминаване от Дондуков 2, шарлатаните правеха надменни непукиски гримаси, но вкараха лъскавите си возила дълбоко във вътрешния двор на Президентството и там се натовариха в колите, на завет от народната любов. Не им вдъхваше доверие даже плътният полицейски кордон.
Парвенюшки муцуни на нищожества, които се смятат богоизбрани и безнаказани!
Румен Радев им е връчил мандата „с отвращение“. С отвращение или без, въпросът е защо им го връчва? Конституцията го задължавала – не е вярно, Конституцията не дава власт на държавни изменници и фалшификатори на народния вот, а ги праща на съд. Престъпниците не отричат предателството си, цинично парадират с него, обещават да изпълнят разрушителните си закани веднага щом поемат управлението и … президентът им връчва мандат.
Е, шляпва един шамар на хипертрофиралото им самолюбие. Но им дава власт над българския народ – и това е кърваво оскърбление за нас.
Нима шарлатаните сеферят Конституцията, за да ги третираме като мандатоносители по строги конституционни правила? Нима не е противоконституционна присмехулната им изповед, че без „ала-бала“ никога нямаше да бъдат „втора парламентарта сила“, а щяха да са на опашката ведно с ИТН ( смятам, че дори нямаше да се вмъкнат в НС ). Не е ли противокоституционна заявката им, че с всички „законни и незаконни“ средства трябва да изритат настоящите шефове на службите и администрацията, не за да въдворят справедливост, а за да натикат свои пионки? Нима не е противокоституционна декларацията, че съгласуват всичко с „посолството“ и всяка тяхна стъпка е под диктата и „закрилата“ на чужди сили?
И на всички тия крещящи противоконституционни действия, Републиката в лицето на държавния глава отвръща със стриктен конституционализъм, макар и изплют през рамо?
*
1 юни
ОТНОВО ПРИЗОВАВАМ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА НАРОДНИТЕ СИЛИ СРЕЩУ НАСТЪПВАЩИЯ САТАНИСТКИ ТЕРОР
Инициативният Комитет на Националния реферерендум за мир и суверенитет не трябваше необмислено да отказва да призове българските граждани пред Президентството в часа на предателското връчване на втория мандат – 17 ч., понеделник – въпреки съвсем краткото време за организационни действия. Един по-солиден яростен митинг щеше да изиграе възпираща роля и щеше да озапти арогантността на шарлатаните, джендърите, ристьовците и гномите.
Призивът на Левицата към гражданството – да се събере утре пред НС в 8.30, за да се противопостави на сатанистката четворна коалиция Герб СДС – ПП ДБ, целите на която са ясни на всички българи, ми се струва „след дъжд качулка“. Случайно или не, моментът бе изпуснат.
Има исторически мигове, които не бива да се пропиляват с лека ръка! Нито пък всяка коза на свой крак да си прави митинг! Нужно е обединение на всички народни сили срещу превръщането на страната ни в демонски плацдарм и втора Украйна!
*
5 юни
ПРОТЕСТ СРЕЩУ ДЪРЖАВНИЯ ПРЕВРАТ, ОРГАНИЗИРАН ОТ САЩ.И НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДАТЕЛИ
От утрешния ден зависи съдбата на Отечеството! Всички трябва да бъдем пред НС, за да защитим България! Едно е да се съберем хиляда или пет хиляди човека, а друго е да пламне цяла София, със 100 хиляди протестиращи! Само тогава отрепките ще се уплашат!
Ще влезем и в Народното Събрание – ако трябва! Суверенът триумфално ще заеме креслата и трибуните в тая сграда, приютяваща най-високата държавна институция, за да изгони лумпените, които я превърнаха в сергия за амбулантен алъш-вериш!“
Нека утре земята прокънти под нозете ни! Нека тия плужеци, натикали се там, където изобщо не им е мястото, се напикаят от страх! Тия ли помияри ще решават нашата съдба? Те ли ще ни хвърлят в братоубийствена война? Нека разпилеем тая плява!
Нека ги вкараме там, закъдето ги е създала природата – в канализацията на историята!
Утре, по пладне!
*
6 юни ( Гласуване на „ротационното правителство“ в НС )
КОЙ БЕШЕ НА МИТИНГА?
Всички, абсолютно всички, които имат нозе и могат да шават, бяха длъжни днес да застанат пред Народното събрание и да спрат най-страшното, най-позорното национално предателство в историята на Третата българска държава!
Не бяхте? Имахте си друга работа? По-важна?
Е, тогава – честити ви Денков и Габриел! Честит ви Мъртън!
*
23 юни
ДОВОДЪТ СРЕЩУ ТАЯ СГАН Е ЕДИН – СЕКИРА
Обаждат ми се познати и непознати с въпроса „защо не пишеш“?
Отговарям: защото вече съм написала всичко, което съвестта ми е налагала да напиша. Казала съм всичко, което е било нужно да кажа.
Да продължавам да затлачвам пространството с наивни поплаци към „управляващата“ измет, е под достойнството ми. Унизително ми е да задавам въпроси от сорта „ама защо криете, че готвите изпращането на жива сила в Украйна?“; „ама наистина ли в България са складирани ядрени бойни глави?“; „ама защо ни присъединявате към коалицията на снарядите (с обеднен уран )?“ ;“ама защо намалявате и без това смешните по своя размер разходи за образование?“
Да питам и да очаквам искрен отговор, би значело да съм кретен. Да си питам просто ей тъй, знаейки, че няма да получа отговор, но за утвърждаване на „борческия ми авторитет“ пред публиката, също би значело да съм кретен. Трийсет и четири години скотовете- управници на България, не са правили друго, освен да ни лъжат. А днешната ротационна измет, насадена от САЩ начело на Колонията, с еднозначната цел да ликвидира българския народ, издигна Лъжата в свое верую. Официално се закле в нея.
Какво повече да пиша? Аз – като гражданка – отправих призиви към българите да се съберат на 30 май пред Президентството и на 6 юни пред НС – в двата исторически момента, когато връчването на мандата на изродите и гласуването на тяхното правителство, можеха реално да бъдат осуетени от едно огромно разбунтувано множество.
Тогава нито Костадин Костадинов, нито Инициативният Комитет на „Референдум за мир и суверенитет“ ( колко пъти тая формация си смени името! ), не пожелаха да направят нищо. Призоваха на мощен протест едва постфактум, в почивни дни, след дъжд качулка. Глупост и недомислие? Нека го наречем глупост и недомислие. Но изпускането на историческия момент не е глупост, а престъпление.
Един е отговорът, който можем да дадем на еничарите и техните господари – „секира, щом не щат мира“. Боко е торба с л@йна, криминална пачавра, която заразява всичко, до което се допре – в продължение на 20 години. Киро е плямпащ имбецил, без капацитет да разбира ужаса на постъпките си, Асен е арогантен джендър, убеден враг на България, Бойкикев е професионален държавен изменник, превърнал от десетилетия предателството в „хляб свой насущний“, Денков е слузест червей, а Тагарев е безмозъчният спусък на тяхното оръжие, опряно в челото на Отечеството. Никога досега еничарите не са се скупчвали толкова компактно във властта. Но това не е толкова лошо – стълпените мерзавци могат да бъдат поразени с един залп.
Безсмислено е да се пише, трябва да се действа. Лакърдии вече не са нужни. Те само пречат. Аргументите са изчерпани. Остава един аргумент. „Секира“ – това е думата, това е доводът, това е спасението. Великият българин Крум го е казал. Нямам какво друго да добавя.
*
Накратко – от 27 – 30 май до 6 юни в България се създаде революционна ситуация и народът ни бе способен да преобръща планини. Ако паркетните честолюбци от разните Походи и Референдуми или прошнурованият парльор Копейкин го бяха повели, българският народ бе способен на чудеса. Параболата на гнева му скочи много високо и той забрави страховете си, преодоля апатията си. Народът, по израза на Вазов, бе „пиян“ – пиян с най-благородното пиянство, пиян от виното на свободата. Но народът бе изоставен, енергията му не бе канализирана. Това, което тогава бе постижимо, днес е невъзможно. Масов протест на 6 септември не се състоя, защото примирението се върна в изходната си точка, заспахме отново мъртвешкия сън на робите. Историческият момент бе престъпно пропилян. Ще чакаме следващия.
Но народът няма да тръгне отново подир тия, които тогава го изоставиха. Те проиграха своя шанс.
Няма да тръгне и подир новосъздаденото движение на Румен Радев, колкото и близко на българските сърца да звучи името „Трети март“. Колкото пъти поехме подир юмрука на Радев, толкова пъти той ни изведе при НАТО и шарлатаните. „Трети март“, както и всяка формация „отгоре“, с бабуването на някакви многократно пребоядисвани политически вещери, няма да просъществува и половин година. Виж, Трети март като национален празник и ден на признателност към Русия, ще пребъде навеки.
Зная, че публикувайки тези редове, ще се окажа сама срещу всички. Лицата от „Похода за мир“ и Възраждане все още пазят своето очарование за голяма част от фб „революционерите“ и потребителите в Ютуб. Но усещате ли как тяхната глъч сякаш затихва и се отлива от площадите? Не кресливи конферансиета, анализатори, актьори, дубльори и телевизионни събеседници са нужни, а борба – тиха, неотстъпна, разсъдлива, неафиширана, истинска. Борба не на сцената и на екрана, а в дълбокото подполие. Борба всеобхватна,
търпелива и обмислена до най-малките детайли, каквато е водил Левски с Османската империя. Борба, която подкопава нозете на колоса. Борба духовна, материална, въоръжена, всяческа. Нови хора трябват за такава борба, а не стари, муцуни, белязани със стари незабравени и непростими грехове.
Както казваше един мой познат – офицер по звание и рицар по дух, нека в тая борба изгори всичко, що е нефелно, болно, шугаво, користно, паразитно, фалшиво. „И нека подир нея останат само един милион българи – казваше той – Но ще знаем, че тия българи са читави човеци, а не сламени плашила за врабци“.
Милена Върбанова
