07.06.2023

В последните години както по света, така и в родната действителност се забелязват отвратителни тенденции по отношение на футбола. В миналото повечето големи футболисти в големите отбори си бяха продукт на техните школи – момчета, които от деца носят фланелките на родните клубове и са закърмени в дух на гордост, лоялност и себераздаване по отношение на клуба, който ги е създал. Сега е друго – ако футболен клуб Х разполага с достатъчно средства, често с неясен произход, той може да си позволи да си купува всякакви играчи от други клубове, вместо да се занимава да произвежда свои такива. Този прийом тотално подменя ценностите в спорта, пълната меркантилизация прави цялата идея безумна. Просто състезанието вече е за пари.

Същото става и в родната политика. Нещо, което освен отвращение не може да породи у мен друго усещане. Вместо една партия да убеждава гражданите в своите ценности, да показва управленски програми, капацитет на кандидат-депутатите си и експертни позиции за важните неща, то изглежда много по-лесно да се направи каквато и да е колаборация с други партии, само за да може заедно да се управлява. Вместо инвестиции в публични прояви и предизборна кампания сред хиляди хора, които избират 1 депутат, то доста по-просто, по-лесно и по-евтино е да спазариш под някаква форма депутати от други партии, които да подкрепят каузата ти. О не, не – далеч не става дума само за търгуване с пари. Предлага се власт, влияние, позиции – все неща, за които бедния духом е готов да отдаде гласа си. А понякога трябва просто да кажеш „НЕ“.

Андрей Чорбанов