Имоти за над 10 млрд. лева притежава Св. Синод, твърдят експерти по темата и допълват, че тя е табу. Впрочем, в това се убедиха и ревизорите от НАП. Синодалните старци се разгневиха, че данъчните се интересуват от богатството им и дори обявиха, че въпросната ревизия създава риск за националната сигурност, пише „Уикенд”.
Отчетата обаче не обясниха къде точно се е скрил този риск, но пък заявиха, че те не вземат наеми, а получават дарения. И понеже църквата е основана от Господ, не се подчинявала на светските закони. Само да уточним, че ревизията идва на след като субсидията на православната ни църква е скочила от 26 млн. лева през 2023 г. на 38,4 млн. лв. за тази година.
За последните 35 години са правени едва два одита на имането на уважаемия Синод – през 1996 и 2006 г. Третият е този сега, но ще видим как ще завърши. Все пак от време на време се чуваше и за ревизии в някои манастири, които иначе се ползват от държавна субсидия в сериозни размери. При това се оказваше, че са засечени огромни разминавания в приходи и разходи – иначе казано големи суми от търговия със свещи и наеми от имоти не се отчитали, но пък се плащали заплати на лица без никакъв договор.
Българската православна църква винаги е пазила в изключителна тайнственост с какви точно имоти разполага. За да заличат максимално следите по тази гореща тема, архиереите са разпръснали това имане между над 1000 църкви и манастири, като всеки от тях е самостоятелно юридическо лице. Така не може да се хване краят на богатствата в митрополиите и става почти невъзможна идентификацията им.
Преди повече от две десетилетия с решение на Светия Синод е трябвало да се създаде имотен регистър на църковната собственост. Разбира се, нищо подобно не е направено. И последствията се оказват в ущърб на клира. През 2019 г. 95- годишният емигрант в Германия Александър Пастурков завещава на църквата половината от своя реституирана къща на централната столична ул. „Цар Симеон”. Макар и полуразрушена, само парцелът под нея струва стотици хиляди левове. Според волята му имотът трябва да стане собственост на управляваната от митрополит Антоний Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа. Документите пристигат в Светия Синод, но по незнайни причини изпращането им до Антоний се бави няколко месеца. Това позволява на банда за имотни измами да представи фалшиво завещание пред столичен нотариус, според което наследник е млада дама.
Макар завещанието да е доста съмнително, а и да липсват всички необходими документи, нотариус Борислава Налбантова обявява жената за наследничка да покойния дядо Александър и тя прилапва сградата. Няколко дни по-късно мнимата наследничка продава имота на друг – така новият собственик е чист пред закона.
Минава месец от продажбата и едва тогава документите за полученото наследство стигат до митрополит Антоний. Остават подозренията, че в аферата е замесен висш духовник.
Опитът на Антоний да върне наследената къща остава безплоден. Единственият му изход е да се сезира прокуратурата. Следва акция, при която е обискирана кантората на нотариус Налбантова, задържани са и организаторите на схемата, но делото за развалянето на продажбата от мнимата наследничка и до днес продължава да се точи.
От друга страна обаче, липсата на регистър на църковните имоти е изгодна за поповете, които могат без никакъв контрол да се разпореждат с това богатство. В градовете църквата е стопанин на хиляди сгради, апартаменти, магазини, като част от тях тихомълком са продадени и в хаоса на 90-те години. Преминават в ръцете на доверени хора на висшия клир. Нарицателен пример за такава схема е покойният врачански митрополит Калиник, който приживе е осветен като агент Рилски и Велко на ДС. Той продава за жълти стотинки масивна сграда в центъра на Враца, апартаменти в града и терени край него на своя млад шофьор.
Владиката се изхитря да заличи следите си, като си изкарва второ ЕГН! По закон такова нещо е невъзможно, явно не и за агентите на ДС. Калиник продава имотите, въпреки че още през 2008 г. Шестият църковен събор забравяна подобни сделки с имането на българското православие.
Освен в градовете, отчетата са се доказали и като факири в раздаването на земеделски земи на разни арендатори, голяма част от които са криминални лица. И там мъглата е пълна – няма официална информация на с какви цени се работи, дали са пазарни, или са така скалъпени, че огромни суми да се дава на ръка. За да онагледим мащаба на църковната земеделска собственост, ще посочим, че само за последните 3 години църквата е усвоила 111 млн. лева от Фонд „Земеделие”. Сега пък се чува, че манастирите ще правят паркове за зелена енергия, напълно в духа на модерните времена. Дори се говори за соларни инсталации за милиони левове.
Пловдивският митрополит Николай вече е задвижил два проекта за над 40 млн. лева. Дори за тях са подадени документи до Регионалната инспекция по околна среда и води. Църквата отдава нивите си, а тайнствени, поне засега, инвеститори ще платят поставянето на слънчевите панели. Всичко се пази в дълбока тайна и това навява миряните на мисълта, че разпределението на дяловете ще е съмнително.
Висши църковни дейци не се поколебаха и да продадат скъпи имоти на морския бряг. В този ресор първопроходник е покойният варненски митрополит Кирил. Приживе той направо конкурира агенциите за недвижимост. Първото му начинание да върне собствеността върху манастира „Свети Пантелеймон” край Преслав.
Дядо Кирил играе на търг като опитен бизнесмен и срещу 664 000 лв. успява да спечели манастира. През следващите години това място, разположен в природния резерват Патлейна край Велики Преслав, се оказва апетитна хапка в ръцете на подставеното му лице – монах Константин, излъчен за игумен от самия митрополит Кирил.
Калугерът при това раздава на поклонниците визитни картички, на които е написана банкова сметка за дарения. По негови думи от парите Варненската митрополия щяла да удържи 13% от дарените суми. Какво постъпва и в чия каса, не е ясно, но пък е известно, че манастирът бързо се превръща в място за народни веселби и богати софри през уикенда. На едно от разгулните тържества идват над 10 проститутки, а пияната компания се налага да бъде разгонена с полиция.
Самият митрополит Кирил не приключва имотните си афери само с тази обител, а прави сделка и в каварненското с. Рогачево. Тя е толкова възмутителна, че срещу нея навремето се обявяват и местните настоятелите. Църковна земя край селото с пазарна оценка около 200 000 лв. е заменена за 9 декара терен, който струва едва 20 000 лева. Десетина дни след замяната се оказа, че новите собственици на имота край Рогачево – някакви украинци я даряват на 22-годишен младеж, управител на боксов клуб в далечното Елхово. Веднага след това земята е ипотекирана срещу сумата от 200 хил. евро.
Най-скандалният проект на варненския митрополит Кирил обаче е така нареченият „SPA-духовно – просветно – рехабилитационен център”, разположен до двореца „Евксиноград”. Това творение с гръмко име изниква върху терен на митрополия, до вилата на владиката.
Мястото е едно от най-скъпите в страната, а сред неговите нови собственици се мъдри Иван Агафонов, син на олигарха, фалирал банка „Славяни” – Георги Агафонов, агент Здравков на Държавна сигурност.
Леко повдигане на завесата над църковните владения в столицата се получи през 90-те години, когато започнаха разправиите между официалния синод на патриарха Максим и алтернативния на митрополит Пимен, по-късно наследен от Инокентий. Разбра се от взаимните им нападки, че Светия Синод е дал под наем магазини и сгради на пъпа на столицата и събира пари с чували от тях.
Само че разколниците се кълнат, че старците около дядо Максим няма право да се разпореждат с тези богатства. Дори през 2000 г. изпращат своя човек – Христо Латинов при тогавашния главен прокурор Никола Филчев. На бюрото на прокурорите са хвърлени договори за дадените под наем имоти, от които обаче не е постъпила и стотинка в сметките на никой от двата синода. Търсят се, например, 2,4 млн. долара, които дължи наемателят „Турист спорт банк”. Само че банката вече е фалирала. Този наем, да уточним, е за импозантната сграда на ъгъла, точно срещу храма „Света Неделя”. В прокуратурата уж започва проверка, но не е известно как приключва.
Алтернативният Синод в онези години твърди, че единственият имот, който дават под наем, е магазин на ул. „Цар Калоян”, като с другата част от въпросната сграда се разпореждал официалният Синод и я дал под наем на тогавашната Сибанк.
За магазина с площ 180 квадрата групата на Инокентий уж прибирала само 1200 долара на месец. Според близки до официалния Синод разколниците се разпореждали и с имот на ул. „Карнеги” 10, пресечка на бул. „Фритьоф Нансен”. В църковния апартамент бил настанен офис на частна фирма, като по едно време имало и галерия. Пак покрай разправиите между двама синода става ясно, че имот на ул. „Стефан Караджа”, до Централна поща, е нает в онези години от известна и досега банка.
Според слуховете от въпросната банка дори били принудени да плащат наеми и на двата синода, за да няма сърдити. Пак на „Стефан Караджа” разколниците успели да завладеят и дадат под наем и малък магазин от 20 квадрата.
От скандалите между поповете става ясно, че алтернативните духовници са сложили ръка и върху 4 апартамента в жилищна кооперация на въпросната централна улица „Стефан Караджа”. Към имането на хората на Пимен и Инокентий се причислява и магазинът на бул. „Христо Ботев”, до Петте кьошета, от който също смучели наеми.
Според данни на официалния Синод, разколниците се разпореждали с 18 църкви в Софийска епархия и 2 манастира – Гигинския „Свети Козма и Дамян” и Люлинския „Свети Кирил и Методий”. (След години, когато разколът приключва, свещеници на алтернативния Синод са изведени от 250 църкви.) Изчисленията са, че всяка година, докато царуват, хората на Пимен и Инокентий прибирали по над 500 долара от наеми. Към това богатство да прибавим и разкошна вила, която вдига в местността „Буджака” край Созопол самият Инокентий. Свидетели разказват, че той редовно отсядал в имота, но без расо, а по дънки и с гадже.
През 1997 г. се случва и нещо много любопитно, ехото от което не е спряло да кънти и досега. Софийска митрополия превежда по сметка на Руската православна църква в Българо-руска инвестиционна банка в Москва първо 1,3 млн. долара, а после още 800 000 долара. Митрополитите се оправдават, че не били злоупотребили с тези средства и не били донори на руската църква.
Така щели да опазят парите в условията на разкол и да има с какво да платят заплатите на свещениците. Те се оправдават с факта, че през март 1997 г. съдът признава за юридическо лице синода на разколниците, ръководен от Инокентий. Официално изявление се казва: „…през 1997 г. част от имотите на Българската православна църква бяха превзети от разколниците, както и бяха присвоени от тях суми… Благодарение на договорите с Руската православна църква Софийската митрополия спаси финансовите си средства от двадесетократното стопяване от инфлацията, защото ги държеше във валута, и ги съхрани да не бъдат обсебени от разколниците!”. Каква е съдбата на тези пари, не знаем. Вероятно с тях е наясно руският патриарх Кирил Гундяев, виден съратник на мизантропа Путин.
Покрай разкола в църквата става ясно, че имотите й в средата на 90-те години са най-малко за 150 млн. долара. Цифрата, с уточнението, че е грубо изчисление, е пресметната от експерти към парламентарната комисия, която беше създадена специално, за да върне имотите на вероизповеданията у нас. В оценката влиза данъчната оценка на земите и сградите, но не и паметниците на културата, иконите и църковна утвар.
Не може да бъде изчислена и цената на горите, които църквата е притежавала преди 9 септември 1944 г. Пак покрай тази проверка става ясно, че църквата притежава масивни сгради с търговски площи в центъра на столицата и земи в подножието на Витоша. Тя се разпорежда с почивни станции в Несебър, Костенец и Банкя. Синодът има не 4, а 18 ведомствени апартамента в шестетажната кооперация на ул. „Стефан Караджа” 8.
Цялата сграда на площад „Света Неделя” 4 също е на Светия синод. Първият етаж се използва от известен столичен ресторант.
На втория е брокерска къща, а офис площите през 90-те години там са давани за 6 и 8 евро на квадрат. Това поне е официалната цена, каква е истинската, е друг въпрос. Църквата се разпорежда още и с два апартамента на ул. „Огоста“ до Полиграфическия комбинат.
narod.bg
