23.07.2024

И днес, дори намръщен, напомня трескавия Зеля, будещ по-скоро ирония, отколкото респект
„Наполеончовците“ показват повишено самочувствие, но в тях бушуват страхове и тревоги

Майчиният език на украинския президент Володимир Зеленски е иврит. Евреите и арабите са улеснени да усвояват бързо други езици, той го доказва като е овладял добре руски и английски, чак през 2017 г. и украински. 16-годишен получава предложение за безплатно образование в Израел, но баща му го разубедил.

Не е украинец или руснак, а в Украйна това има съществено значение още в първи клас. И днес за мнозинството хора е Зеля, особено за националистически настроените. Има си я родовата психическа травма, знае за миналото на рода си, изживял е неоснователната надменност на част от децата наоколо като срам и базова дефицитност. Описана е от Ерих Фром.

Хората с такава психотравма носят белег от нея във вид на отрицателно себевъзприятие, пише психологът Гершен Кауфман. Една от отровните последици на срама е загубата на състрадание към самия себе си. А това води до прекалено високо самочувствие, до себевъзвеличаване и отричане на всички свои недостатъци. Бягайки в нарцисизъм, някои днес постигат огромни успехи.

Огромният западен пропаганден ресурс да бъде представен украинският президент като героичен водач на нацията и политик със световно значение не дава търсения резултат, а вече се получава обратният ефект.

Прадядото на Зеленски и трима негови синове са убити по времето на холокоста, съдействали са за това активно украинските нацисти-хитлеристи. Водени тогава от техния идеолог Степан Бандера, на чиито паметници Зеленски полага днес цветя. Четвъртият син, дядото на Володимир, орденоносец през ВСВ, храбро воювал в редовете на Червената армия.
Внукът обаче колаборира с днешните нацисти-бандеровци, овладели през 2014 г. властта в Киев и Украйна. А с постоянното напомняне на евронатовската публика, че той самият е евреин, опитва да прикрие истинската им същност. Тя обаче ясно се разчита в думите, лозунгите и делата им, в хитлеристката символика, обилно татуирана по кожата на мнозина върли потомци на бандеровци.

Зеленски отрано се проявява като много енергичен и борбен индивид. Сменил е няколко спортни зали: по баскетбол и волейбол, щанги и свободна борба. Т. е., където се правят мускули и се спори за топката с доста по-високите на ръст. Няма високи резултати, но е придобил ценен опит да се представя в различни престижни за всеки юноша роли.

Шоуменът в него се е проявил в училищна възраст: занимавал се е във всички кръжоци по художествена самодейност, свирил е на пиано и китара, танцувал е в ансамбъл по бални танци. Не се е задълбочавал в никоя област. Мечтаел е да учи в Москва и да стане дипломат, но е завършил право в родния Кривой рог, където баща му преподавал информатика. Не е работил като юрист.

Още в първия курс на следването си Зеленски излиза на телевизионната сцена в Русия в забавна студентска програма. С отбора си обикаля Русия и други бивши страни от СССР, прочува се и у дома. През 1997-а стават шампиони, той веднага създава нов отбор, в който е актьор, водещ сценарист и капитан.

Това е той целият! Кадърен, динамичен и предприемчив, егоцентричен и неутолимо жаден за най-високи оценки от околните, разглеждани главно като публика. В телевизиите влиза с близо 20 проекта, в почти всички е в позициите на водещ, често и продуцент, автор, сценарист. В театъра е играл Казанова, д’Артанян и други главни роли в пиеси, на които е продуцент, сценарист и режисьор.

Затова и днес, дори заплашително намръщен, напомня на познаващите го от екраните онзи чевръст, трескав и непостоянен Зеля. Будещ по-скоро ирония, отколкото респект. В политическата клоунада обаче талантът и опитът му от малък да влиза в различни роли го прави доста по-убедителен, отколкото Борис Джонсън, Еманюел Макрон, Жустен Трюдо и някои други на тази сцена.

Наскоро, облечен с тренировъчни гащи и зеления си пуловер, небръснат, изглеждащ занемарен, Зеленски беше приет от крал Чарлз Трети. Сцена „Крал и шут“, подиграваха го в някои медии. Дори често невротично подсмърчаше, завалията, не му е за пръв път. Не прави много по-различно впечатление и в постоянните срещи с видни политици в Брюксел и в страни от Евросъюза.

При това не е глупак, като добър шоумен и средна ръка актьор много добре съзнава какво впечатление създава в жалката роля, в която западните имиджмейкъри го вкараха. Да зависеше от него, никога нямаше да се напъха в нея. На външност може да мяза на библейския Давид, изправен срещу Голиат, но му липсва прашка, а и Господ, във Вашингтон отдавна Го канцелира.
В друга роля се е вживял Киевският шоумен!

През 2012 г. като продуцент на комедията „Шерше ла фам!“ си е осигурил ролята на Наполеон, естествено. Синдромът на по-ниските мъже е известен сред някои психотерапевти и като Наполеонов комплекс. Открит е от Алфред Адлер. Не е задължителен за всички невисоки, при това се среща и при някои дългучи, твърдят автори от САЩ.

Страдащите от този комплекс са три пъти по-склонни към насилие, в сравнение с онези, които харесват тялото си. Имат изразена потребност да воюват и завладяват, търсят поводи да упражняват властта си. Много често си мислят, че останалите ги наблюдават и им се присмиват, нерядко ги обзема параноя. Обичат да се налагат и унижават околните.
Болезнено гонят своите цели и използват всяка възможност, за да си съперничат с другите. Показват повишено самочувствие, въпреки че вътре в тях бушуват страхове и тревоги. Колкото повече някои показват арогантност и превъзходство, толкова повече крият срам в себе си. Бягат от отговорности като считат, че другите са несправедливи към тях.

Понякога „наполеончовците“ не могат да издържат преживяването на „черна завист“ и изпитват т. нар. фоново дразнене. За да покажат на света, че не са слабаци, както изглеждат на пръв поглед, действат в стил „най-добрата защита е нападението“. Друг полюс е агресивността да се насочи навътре, избягвайки общуването, да реализират желанията илюзорно. Това води до депресии.

Според учени от Вроцлавския университет, от еволюционна гледна точка, „когато хората не могат да впечатлят с физическите си размери, опитват да го сторят психологически. Така по-ниските мъже, изисквайки от околните високи оценки за своята значимост, събират ресурс, за да впечатлят потенциални партньорки.“

Повечето черти, присъщи на този типаж, се наблюдават и при Зеленски. Във възприетата от него роля и в остро критична среда те се проявяват предимно в отрицателните си аспекти. С безрезервната си подкрепа да представи комедианта за голяма политическа фигура Западът се навря в капан. Провалът му е неизбежен, той е невзрачна политическа марионетка.
Чиято главна задача се сведе до постоянна просия САЩ и НАТО да спасява Украйна, поднасяна ту като хленч, ту като заплахи. Все по-активно ги подтиква да влизат в преки битки с Русия. Според доктора на медицинските науки академик Геннадий Онищенко, Зеленски употребява наркотици. Същото твърди и украинският продуцент Юрий Бардаш.

One America News Network: „Украйна дори вече не е държава, Зеленски не е лидер на Украйна, а актьор, нает от Вашингтон да изиграе роля.“ Тъкър Карлсон във Fox News: „Зеленски не е герой, той е инструмент за пълно унищожение на Украйна!“ Джош Рогин във „Вашингтон Поуст“: „Депутатите от Върховната Рада все по-често говорят, че Украйна не може да спечели конфликта.“

Роберто Котов в „Ил Риформиста“: „Извисяването и освещаването на Зеленски бе и си остава сериозна грешка… непрекъснато се налива масло в огъня на конфликта… да не му позволяваме да ни завлече в него.“

Вероятно самият президент на Украйна също не желае това, но се е цанил да изпълнява убийствената за украинците задача и няма мърдане.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg