Що ли се сещам за знаменитата кавга и неособено културната и цивилизована „обмяна на мнения“ между Булка Варлаамица и Булка Селямсъзка в „Чичовци“ на Вазов:
“Скоро любопитният Хаджи Смион разбра, че снощи Варлаам, подир вечеря, като чул злодейския смях на Селямсъза и на цялото му „яково“ поколение, побеснял от гняв, та излязъл, та закачил оголения рибен гръбнак на портата му в същото време, когато Селямсъзът вапцвал котката в кюпа му. Заранта обаче, когато Селямсъзът видял пред вратнята си куп дечурлига, които зяпали учудени пред обесения гръбнак, а Варлаам и жена му съгледали, че котката се оваляла в халищата им, оцапала възглавниците и копринената рокля, както била сложена вечерта на. ковчега, те разбрали изведнъж всичко – и най-ужасната кавга на света се почнала между злобствуващите съседи.
Между това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни.
– Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! – викаше булка Варлаамица от крушата.
– Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! – викаше булка Салямсъзка от покрива при коминя.
– Да те порази Господ!
– Да те убие чумата!
– Да те прокъсне!
– Да се вампирясаш!
– Огън да гори тебе и децата ти!
– Живеница да ви изяде двама ви!
– Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
– Гиди ялова кукувица!
– На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!
– На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!
– Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!
– Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!”
(„Чичовци“ – Иван Вазов)Та рекъл Шиши на Ристю Носъ:
“Христо Иванов пи мазно турско кафе и седя в скута ми, като променяхме Конституцията!“
Но утре пак ще се гушнат и наместят по скутовете си – щото бая има още да се делка!
А нашите ожидания са скромни – дано в най-скоро време въпросната „Сглобка“ се сгромоляса и разпадне на парчета – и премине скоропостижно в историческото небитие, барабар с нелепите и нефелни образи, които я представляват!
На никой няма да му липсва – но всички ще си спомнят за нея с омерзение и погнуса!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
